Преди да говорим за бъдещето: DisruptHR Sofia върна пълна зала към уроците на „Стари времена“

Седмото издание на DisruptHR Sofia, под надслов „Стари времена“, събра пълна зала в Joy Station.
13 лектори в рамките на пет минути разгледаха какво ценно забравяме от миналото, докато бързаме към бъдещето, предизвиквайки смях, сълзи и размисъл за силата на думите и общуването.

В една и съща вечер пълната зала на Joy Station се смя на служебните ни навици, плака за възрастните хора и притихна пред силата на думите. Между тези състояния понякога имаше само пет минути.

Толкова получи всеки от 13-те лектори на DisruptHR Sofia на 8 октомври. Седмото издание, озаглавено „Стари времена“, постави необичаен въпрос за събитие, посветено на хората и работата: докато бързаме да се подготвим за бъдещето, какво забравяме да вземем от миналото?

DisruptHR е международен формат за кратки, провокативни изказвания, посветени на хората, работата и управлението. Всеки лектор разполага с точно пет минути, за да сподели идея, да оспори установено разбиране или да предложи различна гледна точка. „Научи ме на нещо, но го направи бързо“ е мотото, което обяснява темпото на вечерта. А зад буквите HR стоят теми, които далеч надхвърлят отделите „Човешки ресурси“ - как мислим, как общуваме и как се отнасяме един към друг.

В софийското издание тези разговори срещат хумора, личните истории и сценичните изненади. Организаторките Мария Стоева и Симона Давини този път избраха да зададат въпрос, който рядко присъства в програмите на бизнес събитията: докато бързаме към всичко ново, какво ценно оставяме зад себе си?

Вход към миналото без нужда от парола

Още на входа гостите попаднаха сред познати знаци от различни десетилетия: холограма на пионерче, което посреща със „Здраве желаем!“ игра на ластик, „Коре.ком“ с вносни стоки за истински фенове, песни, които връщат спомени още с първите акорди. В музея на HR-а, представен от HR One, трудовата книжка и папката „ДЕЛО“ напомняха за времето, когато „личен състав“ беше отдел, а служебната история се побираше на хартия.

Организаторите преведоха публиката през различни представи за „едно време“. За едни то е радиоточката и съобщението за нивото на Дунав. За други - компютърната зала и разговорите в mIRC. Общото между тези спомени се оказа въпросът как сме общували, как сме полагали усилия и на какво сме отдавали значение.

Камен Алипиев–Кедъра откри вечерта с „90-те - десетилетието, в което си правехме труда“. Габриела Данаилова продължи със „Занаятчия в офиса“, а Етиен Янев върна публиката към съвет, който развитието на технологиите прави все по-необходим: „Не вярвай на всичко в интернет“.

Миналото тук имаше място и за неудобните си страни. От сцената прозвуча напомняне, че наред с игрите, музиката и близостта е имало ограничения и липса на свободи. Да помним избирателно само хубавото би означавало да пропуснем част от урока.

Пет минути за смях. Пет минути, които разплакват.

Александър Семов срещна „LinkedIn преди“ с „LinkedIn сега“. Възкресен Георгиев излезе с „Устен хумор с правостоящ изпълнител“ - находчив превод на стендъп комедията в духа на вечерта. Велина Томова припомни „Забравени удоволствия“. Тримата предизвикаха бурен смях и дадоха достатъчно поводи публиката да разпознае себе си.

После дойде „Кръговрат“ на Ваня Ананиева.

Разказът ѝ за възрастните хора разплака залата. „Стари времена“ изведнъж придоби съвсем конкретни лица - на хората, живели преди нас, и на онези, които все още са тук, но твърде лесно остават извън забързаното ни ежедневие. Сред хумора и спомените историята постави въпрос за вниманието, което им даваме днес.

Програмата продължи да среща различни гледни точки. Колю Миневски говори за това „Как да изкопаем златото от данните“. Любомила Тотина поиска обратно скуката с „На́ си ти куклата, дай си ми скуката“. Родената в Таджикистан Джахоноро Веселинова разказа на български за времето „Преди да бъдем винаги свързани“. А MagicBar добавиха към вечерта и съвсем буквална магия.

Кога спряхме да общуваме и започнахме да „комуникираме“?

Едно от предизвикателствата към участниците беше да говорят с възможно най-малко чуждици. В среда, в която хората ежедневно „алайнват“, „деливърват“ и „фолоуъпват“, задачата обещаваше смях. Зад нея обаче стоеше лична кауза на Мария Стоева - отношението към българския език.

„Използвам думата „комуникираме“, но не ми трепва под лъжичката, както когато чуя думата „общуваме“. Обичам креативността, ама друго си е „творчество“, сподели тя.

Този разговор намери най-силното си продължение във финалната тройка лектори. Билхен Сали с „Написаното остава“, Мадлен Алгафари с „Душата бръчки няма“ и Виктор Червенобрежки с „Гласът, който вече не е наш“ насочиха вниманието към думите, смисъла им и следите, които оставят.

В епоха, в която изкуственият интелект може да създава текст вместо нас, въпросът чий глас чуваме придобива особена тежест. Финалните участия оставиха публиката да помисли доколко думите, които използваме, изразяват собствените ни мисли - и какво губим, когато престанем да ги избираме внимателно.

Гостите получиха като подарък и специалното издание „Словото“ на InGlobo, посветено на силата на българските думи - възможност разговорът да продължи и след слизането от сцената.

Какво вземаме със себе си

За подготовката на лекторите работиха менторите Стефка Танчева, Евелина Стоянова и Силвия Андреева. Вечерта даде видимост и на каузите на „Предай нататък“ на Ваня Ананиева и Георги Малчев и „Дари време“, чийто основател Робърт Желязков се включи от сцената със специална награда.

На финала лектори, организатори, водещи и партньори се събраха за общ поклон. След всички истории посланието беше категорично: „Очаквайте бъдещето с надежда, че ще ви подари най-доброто, докато си спомняте миналото с благодарност - че вече ви е дало точно онова, от което имате нужда.“

А последните думи върнаха вниманието към хората в залата: „Стари или нови, времената са хубави, когато са споделени с хората, които обичаме!“

Следващото издание на DisruptHR Sofia ще бъде през 2027 г. Темата вече е известна: „Common Sense“. След вечер за онова, което си струва да помним, предстои разговор за онова, което уж се подразбира. Допълнителна информация ще бъде обявена от организаторите.

„Стари времена“ се осъществи с подкрепата на Evrotrust, MultiSport, Blue Lynx, MagicBar, Пощенска банка, HR One, VIDAS, Дарик радио и Darik Business Review, Visibilio, PaySharply, DreamHealth, InGlobo, Gift Tube, „Дари време“, Estrella.bg, Kaufland, VIRTUE и EBTR.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google