• Изследователката Дора Куршумова настоява котленският килим да бъде признат от ЮНЕСКО заради своята уникалност и съхранени традиции.
  • Техниката на тъкане, специфичните мотиви и използваните материали го отличават от всички останали килимарски школи в България, превръщайки го в ценен документ за бита и културата на българина.

Котленският килим трябва да бъде предложен за вписване в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Тази позиция изрази в интервю за БТА изследователката и автор на книги Дора Куршумова. Призивът ѝ идва дни преди началото на Фестивала на етносите, багрите и котленския килим, който ще се проведе от 31 юли до 2 август в Котел.

Според Куршумова подобно признание би било напълно заслужено заради уникалността на котленската килимарска школа, която се развива самостоятелно и пази традиции, различни от всички останали центрове на килимарството в България.

Подготовка за Фестивала на Етносите, багрите и котленския килим; ©Община Котел

Уникалността на котленската килимарска школа

Котленските килими се отличават с няколко ключови характеристики, които ги правят неповторими. Те са тъкани на вертикален стан по специфичната техника „на прием“ с дебела вълна, което ги разграничава от останалите двулицеви български килими.

Основните отличителни белези на котленското тъкачество включват:

  • Използване на козина: Единствено в тази школа при тъкането се използва и козина, освен вълна.
  • Специфична цветова гама: Цветовете са получавани чрез багрене с билки по стари местни рецепти, което придава характерни нюанси на изделията.
  • Богатство на мотиви: Всяка тъкачка е създавала свои собствени композиции, за да бъдат творбите ѝ разпознаваеми. Това е причината в школата да са установени над 420 различни мотива, а само през XIX век да са използвани 11 основни модела с десетки разновидности.

„Няма два еднакви старокотленски килима“, посочи Куршумова.

Документ за бит и традиции

Изследователката отбелязва, че до наши дни са достигнали повече от 130 датирани котленски килима, което е рядкост за този вид народно творчество. Причината е, че повечето от тях са били предназначени за домашна употреба или за чеиз, а не за търговия.

По думите ѝ котленският килим е не само художествено произведение, но и своеобразен документ за бита, традициите и празничната култура на българина.

Част от моделите са пряко свързани с конкретни обичаи и семейни събития, а голямото им разнообразие свидетелства за богатото въображение и изключителното майсторство на местните тъкачки.

Живият занаят и нуждата от подкрепа

Дора Куршумова, която е автор на задълбочени изследвания като „Чудните килими от Котленско“ и „Котленските килими – по-силни от времето“, смята, че традицията все още е жива, но има нужда от целенасочена подкрепа.

Дългогодишни тъкачки продължават да работят в домовете си, а в Котел все още функционира килимарска работилница. Млади хора също усвояват занаята в специалността „Художествен текстил“ към Националната художествена гимназия в Сливен, където се обучават да тъкат на вертикален стан.

„Важно е хората да осъзнаят, че котленската килимарска школа е богатство, което трябва да бъде съхранено“.

Според нея международното признание от ЮНЕСКО би допринесло не само за опазването на занаята, но и за развитието на културния туризъм в региона.

Фестивалът в Котел: празник на занаятите и етносите

Тазгодишното издание на Фестивала на етносите, багрите и котленския килим ще събере майстори, занаятчии, фолклорни изпълнители и почитатели на традиционното тъкачество от страната и чужбина.

За десета поредна година форумът ще представи богатството на местните общности – българи, турци, каракачани и роми, в традиционните „Села на етносите“.

Тази година програмата се разширява с две нови тематични пространства – Хърватско-словенско село и Рибарско село.

Посетителите ще могат да разгледат занаятчийски базар, да наблюдават демонстрации на тъкане и естествено багрене на вълна, както и да видят фотоизложбите „Спомени от Котел“ и „Котленските килимарки“. Талисманът на събитието, куклата „Котленчето“, ще посреща гостите за четвърта поредна година.