Ако някога се озовете на летище Схипхол в Амстердам, Чанги в Сингапур или международното летище Синсинати/Северен Кентъки, може да забележите необичайни, футуристично изглеждащи превозни средства.

Те са изцяло електрически, автономни и проектирани да помагат за превозването на багаж и хора.

Трите летища са сред възловите точки, където британската компания Aurrigo - пионер в автономните технологии, тества своите иновативни продукти.

Първи стъпки в автоматизацията

Пътят на Aurrigo започва през 2019 г. с доставката на прототип за British Airways, а през 2022 г. компанията разполага първото си автономно наземно превозно средство - Auto-DollyTug, на летище Чанги.

Този влекач, макар и с шофьор за безопасност на борда, може самостоятелно да вземе контейнер с багаж и да го транспортира директно до самолета. Уникалната му способност да се движи във всички посоки и да се завърта на 360 градуса на място е безценна в натоварената летищна среда.

„Ние сме първите в световен мащаб, които разполагат с превозно средство и технология, които могат да работят от багажната зала чак до страната на самолета, за да разтоварват и товарят контейнери автоматично“, коментира Дейвид Кийн, главен изпълнителен директор на Aurrigo и гостуващ професор в университета в Ковънтри.

Въпреки че компанията има над 30-годишна история като доставчик на автомобилни части за гиганти, като Jaguar Land Rover, Aston Martin и Rolls Royce, днес фокусът ѝ е изцяло върху авиацията.

Предизвикателства пред интеграцията

Преходът към автономни електрически превозни средства е значителна промяна за летищата, чиито автопаркове все още разчитат предимно на дизелово гориво. „Електрификацията на летищата не е толкова лесна, колкото звучи“, обяснява Кийн.

„Не само че трябва да смените дизеловите превозни средства с електрически, но и трябва да можете да ги зареждате, а може да нямате достатъчен капацитет в мрежата.“

Друг сериозен проблем е липсата на единен регулаторен стандарт за въвеждане на автоматизирани превозни средства.

Това налага Aurrigo да работи индивидуално с всяко летище и местните власти, за да се постигне консенсус за безопасна интеграция. Именно затова превозните средства все още разполагат с шофьорска седалка и волан.

По-рано тази година Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) публикува насоки, в които приветства иновациите, но подчертава, че те трябва да бъдат интегрирани безопасно. Засега в САЩ автономните машини могат да се използват само за тестове в „зони без движение“.

Ползи от автономните технологии

Въпреки трудностите, бизнес аргументите в полза на автоматизацията са силни. Дейвид Кийн посочва, че ръстът в пътническите и товарни операции надхвърля нивата отпреди пандемията, но липсват достатъчно хора, които да обслужват този трафик.

Основните предимства на автономните системи включват:

Намаляване на въглеродните емисии с до 60% при преминаване от дизелов към електрически автопарк.
По-малко инциденти на земята, които, според Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA), могат да струват на индустрията 10 милиарда долара годишно до 2035 г.
Оптимизация на човешкия ресурс, като автоматизацията допълва работата на настоящия персонал и позволява преразпределението му към други дейности.

Към днешна дата превозните средства на Aurrigo не са участвали в инциденти, а намесата на шофьорите за безопасност е изключително рядка.

Глобална надпревара и бъдещи перспективи

Aurrigo разработва и други превозни средства, като Auto-Cargo за товарни операции, което вече е привлякло интереса на UPS, и 10-местния Auto-Shuttle за превоз на екипаж и пътници.

„Вярваме, че с партньори като Aurrigo се насочваме към летище с автономни превозни средства в основата на неговите операции“, заяви пред CNN Ян Зеквелд, ръководител на иновациите в Royal Schiphol Group.

Конкуренцията също не спи. KLM тества автономни автобуси от новозеландската Ohmio, на летището в Доха се изпробват машини на китайския производител UISEE, а в Дубай вече оперира флотилия от електрически влекачи на EasyMile.

Според авиационния анализатор Пьотр Гробелни, летищата са идеална среда за автономни превозни средства поради своята структурираност и предвидимост.

Той обаче отбелязва, че остават технически предизвикателства, особено при лошо време като сняг, мъгла и дъжд. Aurrigo работи по тези проблеми със специализиран софтуер и защитени сензори.

Дейвид Кийн вярва, че първото търговско внедряване на технологията може да се случи още през 2026 г. и заключава:

„Обработката на багаж и товари не се е развила наистина през последните 30 или 40 години, така че ние сме малко революционери“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !