Докато светът следи Зимните олимпийски игри в Милано и Кортина, в региона на бивша Югославия все още е жив споменът за зрелищната Олимпиада в Сараево през 1984 г. Годишнината от събитието отново насочва вниманието към един от най-емблематичните олимпийски обекти – пистата за бобслей на планината Требевич.

Пистата за бобслей на планината Требевич / Уикипедия
Пистата за бобслей на планината Требевич / Уикипедия

Проектиране и олимпийска слава

Проектирана през 1981 г. и завършена година по-късно, бобслейната писта в Требевич е построена специално за Олимпиадата през 1984 г. Общата стойност на инвестицията възлиза на 563 209 000 югославски динара, което по тогавашни оценки се равнява на около 8.5 милиона долара (приблизително 24.2 милиона евро днес).

Проектът е дело на архитекта Горазд Бучар, който създава съоръжение, заемащо малка площ и позволяващо бъдеща адаптация. Пистата е проектирана така, че да може да се разделя на три отделни секции за тренировки и развлекателна употреба. Преди игрите са проведени тестове с 1246 спускания, при които са регистрирани само четири преобръщания и една по-сериозна травма. Международните експерти я оценяват високо:

Пистата е „безопасна, бърза и технически интересна“, като изисква висока концентрация и отлична техническа подготовка от състезателите.

По време на игрите през 1984 г. на пистата се провеждат състезания по бобслей и шейни, като доминацията на спортистите от Източна Германия е осезаема.

Разруха и преобразяване

След Олимпиадата пистата продължава да се използва за състезания от Световната купа, но с разпадането на Югославия и последвалите военни конфликти, тя губи спортната си функция. По време на войната съоръжението се превръща в част от суровото ежедневие.

Днес бетонното корито с дължина 1570 метра е физически запазено, но е далеч от първоначалното си предназначение. Покрито с графити, то се е превърнало в популярна туристическа дестинация, декор за филмови продукции и притегателно място за любителите на екстремни спортове. Естетиката на разрушението привлича поколения млади хора повече от спортната история на обекта.

Опити за възраждане и ново начало

През 2014 г. районът е цялостно разминиран, което дава началото на ограничени възстановителни дейности с финансовата подкрепа на Международната федерация по шейни. Целта е пистата да се пригоди за летни тренировки. Усилията дават резултат и запуснатият обект бързо се превръща в регионален тренировъчен център.

Днес пистата се използва редовно за летни тренировки от спортисти от няколко държави, сред които: Босна и Херцеговина, Словакия, Полша, Турция, Словения, Хърватия, Сърбия.

Новите ползватели я определят като една от най-добрите сред деветте подобни съоръжения в света, допринасяйки за възраждането на шейните спортове на Балканите.

Пистата за бобслей на планината Требевич / Уикипедия
Пистата за бобслей на планината Требевич / Уикипедия

Неосъществени планове и бъдещи перспективи

Въпреки частичния успех, пълноценното връщане на зимните състезания остава несигурно. Стартовите къщи, охладителната инсталация и системите за управление са напълно разрушени. Единствено бетонната конструкция е все още структурно използваема.

Идеята за пълна реконструкция е разглеждана като част от кандидатурата за Европейския младежки зимен олимпийски фестивал през 2019 г., но е отхвърлена поради изключително високите разходи. Подобна е и съдбата на плановете за ревитализация, свързани с потенциалната кандидатура на Барселона за Зимните олимпийски игри през 2030 г., която в крайна сметка не се осъществи.

Въпреки това, през 2025 г. по протежението на пистата е изградена образователна пешеходна пътека, наречена „Олимпийска история“, с 13 информационни табели, разказващи за историята на Олимпиадата в Сараево. Дългосрочната цел остава пълното възстановяване на съоръжението.

Белград и мечтата за Олимпиада

На фона на олимпийското наследство на Сараево, в средата на 80-те години и Белград се кандидатира за домакин на Летните олимпийски игри през 1992 г. Столицата на бивша Югославия достига до финалния кръг на гласуването, но губи от Барселона. Тази кандидатура остава в историята като една голяма, но неосъществена мечта за сръбския и югославския спорт.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !