За повечето хора Starbucks е мястото, от което взимат кафе по пътя към офиса или чакат полета си. За Уинтър това е задача, която продължава почти три десетилетия.

От 1997 г. американският програмист посещава, документира и изпива по едно кафе във всеки Starbucks, до който успее да стигне. Към последното му преброяване той е бил в 20 563 обекта – повече от всеки друг човек според собствените му данни.

А Starbucks междувременно е нараснал от около 1500 магазина през 1997 г. до над 29 000 днес.

Това превръща първоначалната му цел – да посети абсолютно всеки Starbucks в света – в задача, която вече практически е невъзможно да бъде завършена.

Всичко започва като колекционерско хоби

Уинтър не започва с амбицията да обиколи света. След колежа се мести в района на Далас в средата на 90-те години. По това време Starbucks бързо разширява присъствието си в района и на всеки няколко месеца се появява нов обект.

Той, който обича да колекционира комикси, монети и карти, започва да посещава новите кафенета просто от любопитство. Постепенно се появява въпросът: Възможно ли е да посети всеки Starbucks? Така започва това, което самият той нарича „Starbucking“.

Днес пътуванията му са доста по-различни от тези на обикновения турист. Когато посещава нова държава, основната му цел не са забележителностите, а кафенетата на Starbucks.

Хондурас например е бил 74-ата държава в списъка му. Той пристига около 14:00 часа и още на следващия ден по обяд вече е на летището. За близо 30 години е посетил 74 държави.

180 000 долара за едно необичайно хоби

Мисията има и съвсем реална финансова цена. Уинтър оценява разходите си на най-малко 180 000 долара, без да включва пропуснатите работни дни и доходите, които е можел да получи, ако след приключването на дадена работа не беше тръгвал веднага на поредното си пътуване.

В началото организацията също не е била особено добра. Понякога е прекарвал цял уикенд зад волана, за да посети само няколко обекта – например пътувайки от Далас до Атланта. С времето обаче хобито се превръща в проект, който привлича последователи. Уинтър започва да публикува снимки и разкази от пътуванията си, а глобалната разпознаваемост на Starbucks му дава платформа за нещо повече.

Той вижда в проекта начин да говори и за собствената си философия – че животът, ориентиран към определена цел, може да носи повече удовлетворение от непрекъснатото преследване на материални придобивки.

Starbucks вече е различна компания

За Уинтър обикалянето на Starbucks се оказва и своеобразно наблюдение върху развитието на една от най-големите кафе вериги в света.

Една от най-видимите промени според него е разрастването на обектите с drive-through обслужване. Те правят покупката на кафе по-бърза, но според него постепенно отнемат от ролята на Starbucks като място за срещи и прекарване на време. Именно тази промяна се опитва да обърне настоящият главен изпълнителен директор Брайън Никъл със стратегията „Back to Starbucks“. Никъл поема Starbucks през 2024 г., след като идва от Chipotle, и поставя акцент върху връщането на кафенетата към ролята им на „трето място“ – между дома и работата.

Уинтър казва, че в близо 1000-те обекта, които е посетил след идването на Никъл, вече вижда някои промени: повече керамични съдове, повече електрически контакти, повече маси и по-удобни столове.

Според него клиентите реагират положително на тези промени. Промяната обаче има и обратна страна. През септември 2025 г. Starbucks затвори 568 обекта, включително известния си център за печене на кафе в Сиатъл. Компанията обясни, че е затворила локации, в които не е могла да създаде физическата среда, която клиентите очакват, или не е виждала реалистичен път към финансова ефективност.

Когато клиентът се превърне в рекордьор

Starbucks забелязва необичайния клиент още през 1999 г., след като Уинтър създава своя уебсайт. Компанията иска да разбере дали зад мисията му стои някаква политическа мотивация. Отговорът му е отрицателен. Няколко години по-късно, когато историята му получава първото си по-сериозно медийно внимание, Starbucks му изпраща пакет с благодарствена бележка, подписана книга на бившия главен изпълнителен директор Хауърд Шулц, кафе, чаши и шоколад. Това обаче остава единственият подобен жест от Starbucks North America.

В други държави реакцията е по-различна.

При посещението си във Великобритания през 2003 г. Уинтър се среща с управляващия директор на Starbucks UK Клиф Бъроуз. Той му дава писмо, което да показва във всички обекти, за да може служителите да разберат, че не става дума за човек, който просто търси безплатно кафе с измислена история.

29 000 обекта срещу един човек

Проблемът с първоначалната му мисия е прост: Starbucks се разраства по-бързо, отколкото един човек може да го следва. Когато започва през 1997 г., компанията има около 1500 магазина. Днес те са над 29 000. Междувременно някои обекти затварят, други отварят, а веригата навлиза в нови държави. Уинтър признава, че вече няма реална възможност да посети всеки съществуващ Starbucks. Това обаче не означава край на проекта.

Новата му цел е 25 000 посетени обекта. Досега са 20 563.

Пътуването му обаче може да бъде забавено от здравословни проблеми – хронични болки в ръката и синдром на карпалния тунел. Те затрудняват и една от най-важните му стратегии: да спи в автомобила си по време на дългите пътувания.

Ако успее да продължи, предстоят още хиляди кафенета.

Кой е най-добрият Starbucks?

Сред повече от 20 000 посетени обекта Уинтър има и ясен фаворит. Най-новият му любим е Starbucks Casa Bou в Ел Салвадор – триетажен обект с библиотека на втория етаж и художествена галерия на третия. Най-малко харесва обектите, които предлагат само drive-through или обслужване от гише.

А когато става дума за конкуренцията, разделя пазара на две.

За самото кафе посочва американската верига 7 Brew. Но като място за прекарване на време конкурентите според него са независимите специализирани кафенета. В много градове той вижда почти празни Starbucks, докато близките независими кафенета са пълни с хора. Самият той остава верен на най-простата поръчка: обикновено филтрирано кафе в най-малкия размер.

След почти 30 години, 74 държави, над 20 500 посещения и поне $180 000 разходи, мисията продължава.

Само че вече не става дума да стигне до „последния Starbucks“. Компанията просто отваря нови по-бързо, отколкото един човек може да ги посети.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google