Производители искат таван на надценките в магазините

Браншови организации от сектора на земеделието и храните настояват за въвеждане на таван на търговските надценки в магазините.

Това обяви съпредседателят на Националния съюз на говедовъдите Димитър Зоров след среща по инициатива на премиера Румен Радев относно мерките на правителството за овладяване на ръста на цените.

В дискусията участваха министри, регулаторни и контролни органи, организации на синдикатите и работодателите, както и браншови организации от засегнатите сектори, съобщи БТА.

Таван на надценките

Според виждането на бранша, трябва да има таван на надценките. Според Зоров:

"Искаме търговските вериги да се насочат към практиката, с която работят техните майки в западните страни, а максималните надценки там са до 35 на сто, посочи Зоров. Ние искаме за кратък период от време да има нещо, което да затвори ножиците на високите надценки, които са между 70 на сто и 130 на сто".

По думите му това ще освободи финансов ресурс от 40%.

"Искаме тези средства да бъдат насочени частично към потребителите и това говори за намаляване на цените, а другите средства да отидат за умиращия суровинен сектор - производителите на мляко, производителите на зеленчуци".

Според него храната, която трябва да консумират българите, е произведената в страната ни.

Зоров посочи, че производителите са доволни от днешната среща и най-вече от заключението на премиера Румен Радев, че трябва да има баланс в разпределението на добавената стойност по цялата верига, изсветляване и най-вече, че отново се обръща внимание на качеството на хранителните продукти.

Осветяване на агрохранителната верига

Цветан Цеков, който е сред създателите на Националната браншова камара "Плодове и зеленчуци", каза, че по време на срещата са чули сериозна заявка, че държавата ще защитава българските потребители и производители.

"Ние смятаме, че конкретните мерки, които ще бъдат взети, ще дадат начало на възстановяване на уязвимите сектори. Доволни сме, че ще бъде осветена агрохранителната верига и кой изкривява цените".

Според Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, държавата се връща в мача с контрола върху доставките по агрохранителната верига.

"Има една голяма асиметрия в ценообразуването, а това засяга двете най-уязвими групи - производителите и потребителите. Чрез законови поправки в момента, държавата не иска да се меси в работата на веригите, да диктува цените, а да изсветли целия процес и да върне справедливата надценка. Има пазарен дефект и той трябва да бъде коригиран".

Румен Радев: Държавата няма да се меси на пазара

Държавата няма да се намества директно на пазара

Продължаващият ръст на цените на хранителните стоки и намаляващата покупателна способност на българските граждани изискват адекватни и навременни мерки, заяви на срещата вчера министър-председателят Румен Радев.

Основен акцент в изказването на премиера беше уверението, че държавата няма намерение да се намесва директно на пазара.

Специално внимание беше обърнато на състоянието на българското производство. Позовавайки се на доклади на Комисията за защита на конкуренцията и Министерството на земеделието и храните, Радев предупреди за опасността родното производство да изчезне от българската трапеза, ако спадът му продължи със същите темпове.

„Това е голям проблем, наличието на силно родно производство е въпрос на хранителна сигурност и суверенитет и въпрос на национална сигурност. Така че това е приоритетна политика на българското правителство“.

Той изтъкна нуждата от средносрочни и дългосрочни мерки, като подобряване на условията за коопериране, напояване, къси търговски вериги и строг контрол на качеството.

Удължават със седмица обсъждането на мерките срещу ръста на цените

Правителството ще удължи с една седмица срока за обсъждане на мерките за овладяване на ръста на цените, прозрачност в ценообразуването и противодействие на нелоялните търговски практики, съобщи заместник министър-председателят и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев.

Според вицепремиера, докато се работи по конкретните законодателни мерки, правителството ще разработва и дългосрочна стратегия за подкрепа на българското земеделие и животновъдство.

Той съобщи, че по време на дискусията са били представени данни за надценки в диапазона между 65 и 95%, в зависимост от продуктовата категория, при обичайна норма на възвращаемост в сектора между 20 и 35%.

По думите му обаче е надделяло мнението, че мерките трябва да се основават на пазарни принципи, като се гарантират отчетност, прозрачност и проследяемост по веригата на доставки, без да се нарушават принципите на свободната конкуренция.

Пулев посочи също, че правителството вече води разговори с Българската банка за развитие и Българската агенция за експортно застраховане за разработване на финансови инструменти в подкрепа на българските земеделци и производители, включително субсидирани кредити и гаранционни продукти и допълни:

„Не сме във война нито с веригите, нито с търговците. Ние сме във война с нелоялните търговски практики“.

„Ще засилим контрола и ще предприемем мерки за изсветляване на цялата верига за доставки при храните. Трябва да е ясно кой на кого продава, каква е цената, как се формира и къде отива трудът на производителя“, заяви от своя страна министърът на земеделието и храните Пламен Абровски в Министерски съвет.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google