Нов анализ на цените на електроенергията за домакинствата в 33 европейски столици към 1 септември 2025 г. поставя София сред градовете с най-евтин ток.

Българската столица се нарежда на 7-о място сред столиците с най-евтин ток на Стария континент. Въпреки това, когато цените се съпоставят с покупателната способност на населението, картината се променя значително.

Данните от месечния индекс на цените на енергията за домакинствата (HEPI) показват, че в зависимост от местоживеенето, разликата в цената на тока в Европа може да достигне почти пет пъти.

Номинални цени на електроенергията в Европа

В класацията по номинални цени най-скъпите градове за битови потребители са Берлин (40.97 евроцента/kWh) и Берн (36.40 евроцента/kWh), следвани от Прага, Дъблин и Лондон.

В същото време, най-ниски са цените в Киев (8.95 евроцента/kWh), Будапеща (9.26 евроцента/kWh), Белград (10.48 евроцента/kWh) и Подгорица (11.07евроцента/kWh).

Цената на електроенергията в София е 14.97 евроцента за киловатчас (kWh). С по-ниски цени от българската столица са само Валета (12.32 евроцента/kWh), Осло (11.54 евроцента/kWh) и гореспоменатите Подгорица, Белград, Будапеща и Киев.

Като цяло, столиците в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се отличават с цени под средноевропейското ниво. Изключение правят Букурещ, Прага, Вилнюс и Варшава, където цената на тока е над средната за континента.

Графика - цена на електроенергията през септември
Графика - цена на електроенергията през септември

Промени в цените през септември 2025 г.

През септември средната европейска крайна цена на електроенергията за домакинствата остава стабилна спрямо август, слагайки край на възходящата тенденция от летните месеци.

От 33-те анализирани столици в 9 е отчетено леко поскъпване, в 18 няма промяна, а в останалите има слабо понижение.

Най-значителните промени включват:

Най-голямо увеличение: Вилнюс (+3%) поради по-високи цени на едро.
Най-сериозно понижение: Атина (–8%) заради рязкото понижаване на цените на едро през август.

Други промени включват лек ръст в Любляна, Лондон, Стокхолм и Талин (+2%), както и в Копенхаген, Хелзинки, Никозия и Рига (+1%). Същевременно, отчетено е поевтиняване в Брюксел (–3%), както и в Берлин, Лисабон, Мадрид и Осло (–1%).

Корекция според покупателната способност (PPS)

Класацията се преобръща, когато цените се коригират според стандарта на покупателна способност (PPS) – изкуствена валутна единица, която елиминира разликите в общите ценови равнища между държавите.

Така цената на енергията се измерва спрямо стойността на други стоки и услуги в съответната страна.

При тази съпоставка най-ниски са коригираните цени в Осло, Будапеща, Валета и Хелзинки. В същото време, най-високи стават цените в Букурещ, Прага, Берлин и Варшава.

Въпреки че номинално цените в страните от ЦИЕ са по-ниски, спрямо стандарта на живот те често са над средноевропейските, като изключенията този месец са Букурещ, Прага, Рига, Вилнюс и Варшава.

Структура на цената и източник на данните

Според анализа, крайната цена на тока за домакинствата се формира от четири основни компонента: самата енергия (50%), разходи за разпределение (28%), ДДС (14%) и други данъци върху енергията (8%).

В Будапеща, например, енергийният компонент е едва 14% от крайната цена, докато в Никозия достига 77%.

Някои държави прилагат и специфични данъчни политики. В Амстердам и Люксембург действат механизми за данъчен кредит, които могат да доведат до отрицателен данък върху енергията с цел насърчаване на електрификацията и компенсиране на високите цени.

Данните са част от съвместно проучване на VaasaETT, австрийския енергиен регулатор Energie-Control Austria и унгарския енергиен и обществено-комунален регулаторен орган (MEKH).

Техният индекс HEPI проследява месечните цени на енергията в 33 европейски държави, включително всички членки на ЕС.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google