Ръст на посещенията на музеи, театри, кина и библиотеки у нас през 2024 г. отчита Националният статистически институт в навечерието на 24 май. 

Българските музеи през миналата година са посетени 5 070 хил. пъти - увеличение с 2.1%, в сравнение с 2023 г. В дните със свободен вход обачеп са осъществени 13.5% от посещенията (682 хиляди).

По-сериозно растат посещенията на чужди граждани в музеите у нас - със 100 хиляди, или с 10.1% спрямо предходната година.  През миналата година у нас е имало 188 самостоятелни музея.

16 586 представления за година

През 2024 г. на сцените на действащите 81 театъра у нас са изиграни 16 586 представления, посетени от 2 304 хил. зрители - спрямо 2023 г. представленията и посещенията се увеличават съответно с 2.9 и 2.4%.

Средният брой посетители на едно представление е 139 и остава без промяна спрямо предходната година, сочат данните на НСИ, откъдето дават и точна статистика по вид театър:

  • 34 драматични театъра с 6 376 представления;
  • 7 оперни и балетни театъра с 964 представления;
  • 3 оперетни театъра с 412 представления;
  • 22 куклени театъра с 5 954 представления;
  • 8 драматично-куклени театъра с 1 984 представления;
  • 7 цирка с 896 представления.

През 2024 г. в страната са развивали дейност 66 музикални колектива - 10 филхармонии и симфониети, 27 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 29 оркестъра. Представленията им намаляват с 29.1% спрямо 2023 г.

Повече читатели в библиотеките

277 хил. са регистрираните читатели в библиотеките у нас през 2024 г., което е с 2.6% повече, в сравнение с предходната, а посещенията се увеличават с 0.2% и достигат 4 384 хиляди. Заетият библиотечен фонд е 6 822 хил. библиотечни единици.

През 2024 г. броят на библиотеките с фонд над 200 хил. библиотечни единици е 49.  В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ през 2024 г. има регистрирани 8 573 хил. библиотечни документа - с 82 хил. повече, в сравнение с предходната година.

Библиотечният фонд в 27-те регионални библиотеки в областните центрове е 12 204 хил. единици, като се увеличава с 1 092 хил. единици, в сравнение с 2023 г.

190 филма са създадени у нас през 2024 г.

През 2024 г. у нас са създадени общо 190 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, в това число 65 за киномрежата, 113 за телевизията и 12 за други цели.

В данните на НСИ се включват само ленти, произведени с национално финансиране, и копродукции с участието на български продуценти.

Заснетите пълнометражни филми са 44 (24 игрални, 19 документални и 1 анимационен), а късометражните и среднометражни филми са 146, от които 13 игрални, 122 документални и 11 анимационни.

Най-много са кината в Югозападния регион

У нас през 2024 г. е имало 84 кина, като броят им се увеличава съответно с 3 спрямо 2023 г.. Мултиплексите са 12 и в тях са осъществени 57.6% от всички прожекции и 61.7% от посещенията.

През 2024 г. в сравнение с предходната година, прожекциите в кината се увеличават с 3.1%, а посещенията - с 1.6%.

Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 29 със 138 хил. прожекции, посетени от 2 233 хил. зрители. В столицата са функционирали 19 кина с 87 екрана, в които са прожектирани 2 499 филма.

Шест телевизии повече

През миналата година у нас е имало 1 регистрирани и лицензирани радиооператори, излъчили 607.0 хил. часа радиопредавания, което е с 1 272 часа повече, в сравнение с 2023 г. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания - 62.5%, следвани от новините - 8.8%.

Телевизиите у нас през 2024 г. са били 119, което е с 6 повече от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 801.8 хил. часа, или с 3.8% повече, в сравнение с 2023 г.

Специализираните предавания са:

  • художествени предавания (игрални и телевизионни) - 195.8 хил. часа;
  • музикални предавания - 131.0 хил. часа;
  • спортни предавания - 83.3 хил. часа;
  • новини - 58.9 хил. часа;
  • реклами - 54.8 хил. часа;
  • образователни предавания - 9.6 хил. часа.