Cimitero monumentale di Staglieno се намира на причудлив хълм в квартал Staglieno в италианския град Генуа.

Обикновено гробище не е това, което изниква в съзнанието ви, мислейки за туристическа дестинация, но вече споменатото привлича посетители от цял свят със своите монументални скулптури и спираща дъха архитектура.

Концепцията за Staglieno датира от 1804 г., когато Наполеон Бонапарт забранява погребенията в църкви и крипти и гробищата си пробиват път в градските пейзажи.

През 1835 г. епидемията от холера води до появата на множество трупове, като планът за изграждането на голямо гробище в покрайнините на Генуа е одобрен.

То е проектирано от популярния архитект на града Карло Барабино, който обаче също умира от холера и проектът се поема от неговия ученик Джовани Батиста Резаско.

Изящно произведение в неокласически стил, гробището най-накрая отваря врати през 1851 г. Изкуството и дизайнът на пространството се смесват с направлението Реализъм, което се развива през 1850 г.

Има градински пътеки, фонтани, гробници, украсени с надписи мраморни плочи, изваяни фигури и репродукция на Пантеона в Рим.

Сред този грандиозен пейзаж скулптури на Леонардо Бистолфи и Еухенио Барони продължават да красят мрачното място дори и днес. Реалистичните статуи на починали са си спечелили репутацията на „говорещи“ с течение на времето.

Популярна атракция тук е статуята на продавачка на ядки на име Катерина Камподонико, която е изобразена точно каквато е била в живота. Тя пести всичките си пари за пищна гробница в Staglieno.

Други популярни гробове са тези на съпругата на Оскар Уайлд - Констанс Лойд, Фабрицио Де Андре, Нино Биксио и Джузепе Мацини.

Днес на територията на Cimitero monumentale di Staglieno има британско и еврейско гробище. Първото е изпълнено с гробове на военнослужещи от Британската общност. Мемориалът на загиналите в Първата световна война е добавен след края й.

Гробището скоро се превръща в туристическа дестинация, която дори предлага обиколки с екскурзовод на любопитните пътешественици.

Да бъдеш погребан тук е символ на статус. Марк Твен споменава мястото в книгата му от 1869 г. „Невинни в чужбина“. Семейната гробница на Апиани от скулптора Деметрио Паернио намира място на обложката на албум на английската рок банда Joy Division.

Вярвате или не, гробището е било любимо място на Ницше за философски дебати.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google