• На фона на забавящата се инвазия в Украйна, руските граждани и корпорации теглят спестявания от банките.
  • Причината са нарастващите опасения, че Кремъл може да прибегне до конфискация на частни активи, за да финансира военните си разходи, което вече създава сериозна ликвидна криза в страната.

Руските граждани теглят милиарди рубли от банките в страната поради опасения, че Кремъл може да конфискува депозити, за да финансира войната в Украйна.

Анализатори твърдят, че опасенията, че Кремъл може да конфискува частни спестявания, за да финансира конфликта, са предизвикали широко разпространена паника, като само през първите две седмици на август от руските банки са изтеглени над 286.4 милиарда рубли (2.9 милиарда евро), пише The Independent.

Притеснения сред вложителите и рекордно теглене на средства

Според данни на Централната банка, през юли са изтеглени цели 6.1 милиарда евро, в допълнение към още 3.87 милиарда евро през юни.

Тарас Скворцов, високопоставен ръководител в държавната Сбербанк, предупреди, че общото изтичане на капитал тази година може да бъде двойно по-голямо от това, което се наблюдаваше през първите месеци на руската инвазия през 2022 г.

Изтичането на пари създава тежка ликвидна криза за институциите, които вече са затрупани с планина от лоши кредити – резултат от директивите на Кремъл, принуждаващи банките да отпускат лесни кредити на военни доставчици.

„Дронове летят. Неща горят. Нервността расте.“, заяви Скворцов пред Washington Post.

„Здравият разум надделява. Хората чувстват, че имат нужда от пари под възглавницата си, а не в банки, където може никога да не бъдат върнати.“

Корпорации и държавни финанси под натиск

Подобна паника не се ограничава само до обикновените вложители. Големите корпорации трескаво се опитват да защитят активите си извън обсега на държавните регулатори, насочвайки капитала си през брокерски сметки в Казахстан, Киргизстан и Армения, за да достигнат до световните пазари.

Отливът на средства е нанесъл директни щети на държавните финанси. Тъй като банките изпитваха недостиг на парични средства, Министерството на финансите беше принудено да отмени жизненоважни търгове на облигации, предназначени да покрият бюджетния дефицит, който вече надхвърли 76 милиарда долара.

„Великите сили не допускат повтарящи се неуспешни търгове на държавни облигации по време на война“, заяви пред „Вашингтон пост“ ученият от Харвард Крейг Кенеди.

Конфискации на активи и предупреждения от елита

Страховете се засилиха от безмилостната кампания с дронове на Украйна срещу руската петролна инфраструктура, която доведе до изваждане от строя на над 30% от рафинерийния капацитет на страната и предизвика вътрешна криза с горивата.

Междувременно, нашумели конфискации на активи убедиха елитите, че никой не е в безопасност.

Държавата наскоро конфискува равностойността на 6.5 милиарда евро от селскостопанския магнат Вадим Мошкович, добавяйки към над 42-та милиарда евро частни активи, конфискувани през последната година.

„Ако правителството има нужда от пари, Путин просто иззема активи“, каза сътрудник на руски милиардер. „Не го интересува. И мисля, че натам вървят нещата.“

Фискалното напрежение оказва натиск върху държавните служители. По-рано тази седмица Андрей Клепач, главен икономист в държавната Външноикономическа банка, беше внезапно уволнен, след като предупреди, че Русия „не може да спечели“ продължителна, изтощителна война срещу подкрепяната от Запада Украйна.

„Илюзиите ни са, че всичко в Украйна ще се срине. Не се е случило и няма да се случи. Междувременно разходите, които понасяме, нарастват“, каза Клепач.

Думите на бившия икономист изглеждат верни, като нарастващият бюджетен дефицит, сриващите се продажби на облигации и рекордният отлив на капитали разкриват огромните финансови последици от конфликта.

Посланието към Кремъл от собствения му елит е ясно: Русия не може да си позволи да продължава да увеличава военните си разходи.

Влиятелният кмет на Москва Сергей Собянин също се намеси, като отправи остро публично предупреждение срещу изземането на активи от гражданския сектор за финансиране на военните усилия.

„Да убиеш гражданската икономика означава да убиеш самата страна “, предупреди Собянин.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !