Кристин Лагард обяви, че ще се оттегли предсрочно от поста президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) на 7 февруари следващата година, близо девет месеца преди края на мандата ѝ.

Решението ѝ официално поставя началото на надпреварата за неин наследник, която ще бъде повлияна от политическите преговори в еврозоната и задълбочаващата се дългова криза във Франция.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард ще се оттегли от поста на 7 февруари догодина, с което официално започва надпреварата за неин наследник. Изборът ще бъде повлиян от политическите преговори между държавите от еврозоната и задълбочаващата се дългова криза във Франция.

Лагард обяви решението си в четвъртък, близо девет месеца преди изтичането на мандата ѝ през октомври 2027 г. Процедурата по избор на нов президент на ЕЦБ ще започне незабавно.

Тя ръководи централната банка от юли 2019 г., като през този период институцията трябваше да реагира на пандемията от COVID-19, войната между Русия и Украйна и поредица от енергийни ценови шокове. През 2022 г. инфлацията в Европейския съюз надхвърли 11%.

Кой може да наследи Кристин Лагард?

Вече текат разговори за попълване и на други висши позиции в ЕЦБ. Главният икономист на банката Филип Лейн и членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел също трябва да напуснат постовете си през следващата година.

ЕЦБ е институционално независима, а Управителният ѝ съвет включва шестимата членове на Изпълнителния съвет и управителите на националните централни банки на 21-те държави от еврозоната. Правото им на глас се разпределя на ротационен принцип.

Назначенията на най-високите позиции обаче се извършват от правителствата на страните от еврозоната. Преговорите обикновено отразяват политически договорки, свързани с националното представителство и влиянието на отделните държави.

Сред основните претенденти за наследник на Лагард са бившият управител на централната банка на Нидерландия Клаас Кнот и бившият ръководител на испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос.

„И двамата са отлични кандидати“, коментира пред CNBC Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономическите анализи в ING.

По думите му националността също ще има значение. Кнот може да получи по-голяма подкрепа от правителствата в Северна Европа, докато остава въпросът дали Де Кос ще бъде подкрепен от настоящото испанско правителство.

И двамата кандидати имат сериозен опит в паричната политика — област, в която, според Бжески, Лагард е трябвало да натрупа знания вече след встъпването си в длъжност.

Дълговата криза във Франция усложнява избора

Освен компетентността в областта на паричната политика и баланса между отделните региони, ЕЦБ ще трябва да прецени кой от кандидатите е най-подготвен да реагира при евентуални финансови сътресения.

Главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг посочва, че нарастващите разлики в доходността на държавните облигации между страните членки поставят допълнителни предизвикателства пред институцията.

Пазарните участници обсъждат дали ЕЦБ може да бъде принудена да използва някой от механизмите си за намеса на фона на задълбочаващата се криза с държавния дълг на Франция. Допълнителна несигурност създават и предстоящите избори в страната през следващата година.

Според Шмидинг опитът на Клаас Кнот като бивш председател на Съвета за финансова стабилност към Г-20 може да му даде предимство при разглеждането на подобни рискове.

Европейският съюз се опитва да се предпази поне частично от риска Марин Льо Пен да спечели президентските избори във Франция през април или май 2027 г.

Шмидинг подчертава, че ЕЦБ няма мандат и желание да финансира неустойчиви фискални политики на Франция. Според него подкрепа от страна на централната банка би била възможна само ако Париж се върне към по-устойчиво управление на публичните финанси.

Какво предстои за Лагард?

Новината за оттеглянето на Лагард беше обявена преди последното за периода решение на ЕЦБ за паричната политика и традиционната ѝ пресконференция, насрочена за по-късно днес.

Очакванията са централната банка да запази лихвените проценти без промяна, въпреки че през септември инфлацията в еврозоната е достигнала най-високото си равнище за последните три години.

„За мен беше голяма чест да служа на тази институция. Благодаря на всички, които ме подкрепяха по този път през последните седем години“, заяви Лагард.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща определи ръководството ѝ като последователно и решително и подчерта ролята ѝ за опазването на стабилността и устойчивостта на еврозоната.

От юрист до ръководител на ЕЦБ

Кристин Лагард е родена в Париж през 1956 г. Първоначално работи като високопоставен юрист, преди да се присъедини към френското правителство.

През 2007 г. тя става първата жена финансов министър на държава от Г-7. През 2011 г. е назначена за управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), също като първата жена на този пост, преди да поеме ръководството на ЕЦБ.

През 2024 г. лидерството ѝ в централната банка беше подложено на критики след вътрешно проучване сред служителите. Резултатите показаха силно негативни оценки за мандата ѝ, като според проучването много от служителите смятали, че тя отделя прекалено много време на теми извън паричната политика.

Според публикация на Financial Times Лагард е сред основните кандидати за следващ председател на Световния икономически форум.

В скорошни медийни интервюта тя омаловажи предположенията, че възнамерява да се кандидатира за президент на Франция. Подобен ход би изисквал бързи действия предвид краткия срок до първия тур на изборите през април.

Източник, цитиран от Reuters, твърди, че Лагард е решила да се оттегли предсрочно, за да разполага с по-голяма свобода да изразява политически позиции и да подкрепи конкретен кандидат на изборите във Франция.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google