В почти всеки регион: Най-богатият 1% е по-богат от 90% от населението

По-малко от 60 000 души, или 0.001% от световното население, контролират три пъти повече богатство от цялата по-бедна половина на човечеството.

Това сочат резултатите от нов доклад, в който се твърди, че глобалното неравенство е достигнало такива крайности, че спешните действия са от съществено значение.

Авторитетният Доклад за световното неравенство за 2026 г., базиран на данни, събрани от 200 изследователи, също така установява, че най-богатите 10% печелят повече от останалите 90%, взети заедно, докато по-бедната половина от човечеството получава по-малко от 10% от общите доходи в световен мащаб.

Богатството, или стойността на активите на хората, е дори още по-концентрирано от доходите или приходите от работа и инвестиции, установи докладът, като най-богатите 10% от населението на света притежават 75% от богатството, а по-бедната половина от човечеството – само 2%.

В почти всеки регион най-богатият 1% е по-богат от 90% от населението, които са в долната група по богатство, според доклада, като неравенството се увеличава бързо по целия свят.

„Резултатът е свят, в който едно малко малцинство разполага с безпрецедентна финансова мощ, докато милиарди остават лишени дори от основна икономическа стабилност“, пишат авторите на доклада с основен ръководител Рикардо Гомес-Карера от Парижкото училище по икономика.

Делът от глобалното богатство, контролиран от най-богатия 0.001%, е нараснал от почти 4% през 1995 г. до над 6%, се посочва в доклада, докато богатството на мултимилионерите се е увеличавало с около 8% годишно от 90-те години на миналия век – почти два пъти повече от темпа на увеличение при по-бедната половина от човечеството.

Авторите, сред които е и влиятелният френски икономист Тома Пикети, заявяват, че макар неравенството „отдавна да е определяща характеристика на световната икономика“, през 2025 г. то е „достигнало нива, които изискват спешно внимание“.

Намаляването на неравенството „не е само въпрос на справедливост, но също така е от съществено значение за устойчивостта на икономиките, стабилността на демокрациите и жизнеспособността на нашата планета“.

Те казват, че подобни крайни разделения вече не са устойчиви за обществата или екосистемите.

Географията на възможностите

Изготвян на всеки четири години съвместно с Програмата за развитие на ООН, докладът се основава на най-голямата база данни с отворен достъп за глобалното икономическо неравенство и се счита, че оформя международния обществен дебат по въпроса.

В предговора към доклада носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц призовава за „проследяване на неравенството в световен мащаб и предоставяне на обективни, основани на доказателства препоръки“.

Поглеждайки отвъд строгото икономическо неравенство, изследването установява, че неравенството във възможностите подхранва неравенството в резултатите, като например разходите за образование на дете в Европа и Северна Америка са повече от 40 пъти по-високи от тези в Субсахарска Африка – разлика, приблизително три пъти по-голяма от БВП на глава от населението.

Подобни неравенства „затвърждават географията на възможностите“, се казва в доклада, като авторите допълват, че 3% глобален данък върху по-малко от 100 000 мултимилионери и милиардери би събрал 750 милиарда долара годишно – бюджетът за образование на страните с ниски и средни доходи.

Неравенството се подхранва и от глобалната финансова система, която е манипулирана в полза на богатите страни, се казва в доклада, като развитите икономики могат да вземат евтини заеми и да инвестират в чужбина с по-висока възвръщаемост, което им позволява да действат като „финансови рентиери“.

Около 1% от световния БВП преминава от по-бедните към по-богатите страни всяка година чрез нетни трансфери на доходи, свързани с висока доходност и ниски лихвени плащания по пасивите на богатите страни, се казва в доклада – почти три пъти повече от размера на глобалните помощи за развитие.

Данък за свръхбогатите: Къде в Европа подкрепата е най-силна и защо?

Неравенството между половете и промяната в климата

По отношение на неравенството между половете, докладът посочва, че разликата в заплащането на половете „продължава да съществува във всички региони“.

С изключение на неплатения труд, жените печелят средно само 61% от това, което мъжете печелят на работен час. Ако се включи неплатеният труд, тази цифра пада до само 32%, се казва още в доклада.

Докладът също така подчертава съществената роля, която собствеността върху капитала играе за неравенството по отношение на емисиите на въглерод, променящи климата.

„Богатите хора подхранват климатичната криза чрез своите инвестиции дори повече, отколкото чрез потреблението и начина си на живот“.

Глобалните данни показват, че по-бедната половина от световното население е отговорна само за 3% от въглеродните емисии, свързани с частната собственост върху капитала, изчислява докладът, докато най-богатите 10% са отговорни за около 77% от емисиите.

Доказателствата показват, че неравенствата могат да бъдат намалени, особено чрез публични инвестиции в образованието и здравеопазването, както и чрез ефективни програми за данъчно облагане и преразпределение. В доклада се отбелязва, че в много страни свръхбогатите избягват данъчно облагане.

„Ефективните ставки на данъка върху доходите се покачват постоянно за по-голямата част от населението, но след това рязко спадат за милиардерите и мултимилионерите“, се казва в доклада. Пропорционално,„тези елити плащат по-малко от повечето домакинства, които имат много по-ниски доходи“.

Намаляването на неравенството е политически избор, затрудняван от „фрагментираните електорати, недостатъчното представителство на работниците и прекомерното влияние на богатството“, се заключава в документа.