Симеон Борисов е завършил средното си образование в Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ (НГДЕК). След завършването си е живял и работил няколко години във Венеция, Италия, а след това и в Ротердам, Нидерландия.

Има бакалавърска степен в дисциплина „Финанси“. Заемал е управленчески позиции в клоновата мрежа на „А1 България“, а от 2021 г. е част от екипа на „Кредит Ментор“ на позиция „Мениджър екип“. През годините компанията е награждавана за резултатите си от водещите банки в страна.

Вижте какви са очакванията му за лихвите по ипотечните кредити, рисковете за кредитополучателите, паричната политика в еврозоната и ролята на кредитните посредици.

Какво ще се случи с лихвите по ипотечните кредити през следващата година?

За да отговорим на този въпрос, първо трябва да обърнем внимание на текущите нива на лихвените проценти. Към момента те са рекордно ниски. В България имаме механизъм за ценообразуване, който се базира на средната лихва по депозитите в страната.

Банките, от своя страна, нямат основание да бъдат агресивни и да привличат допълнителен ресурс, защото и сега са изключително ликвидни. Важно е да отбележим, че търговските банки ще имат право да избират как да лихвообразуват.

Очакванията за следващата година са, че нивата на лихвите ще останат такива, без значение дали банките ще ценообразуват чрез депозитен индекс или чрез Euribor.

Какви рискове за кредитополучателите се очакват в първата година след въвеждане на еврото?

Основният проблем пред потребителите на кредитни продукти е свързан по-скоро с увеличение на цените на стоки и услуги, което, от своя страна, може да се дължи на лоши търговски практики, като необосновано повишаване на цените и опити за спекулация.

Такъв сценарий неимоверно би затруднил кредитополучателите, които нямат добра финансова култура или са на ръба на финансовите си възможности да обслужват кредитите си редовно.

В този случай съветвам домакинствата да преразгледат своите разходи и внимателно да планират харчовете си.

Очаквате ли кредитирането и цените на имотите да продължат да растат през 2026 г.?

В последните години в България се забелязва повишение на цените на имотите с от около 15-20% на годишна база. Най-вероятно през първите месеци от годината ще има охлаждане, което ще се дължи на адапционния период към новата валута.

През втората половина на годината очакваме, че цените ще продължат да растат, но не с толкова екстремни темпове. Все пак определящ е балансът между търсенето и предлагането на имоти. Ако предлагането е ограничено, цените на имотите ще растат.

По отношение на кредитирането, очаква се то да остане все така стабилно. Основен фактор е икономическата среда. Ако имаме растеж на доходите и ниска безработица, то значи, че имаме добри условия и положителна среда за кредитирането.

Какви мерки и правила можете да препоръчвате на домакинствата като защита срещу колебания при лихвените проценти?

Винаги съветвам кредитоискателите да се придържат към ниска кредитна задлъжнялост. Това показва финансова стабилност и отговорност, което е от решаващо значение за успешно управление на личните финанси.

Златното правило е да се придържаме към кредитна задлъжнялост не повече от 35%, но препоръката ми е тя да бъде не повече от 30% от дохода на кредитополучателите. Така, дори при наличие на леки корекции в лихвените проценти, те няма да се отразят толкова съществено на домакинствата.

Също така е важно да следим внимателно приходите и разходите си, за да можем да бюджетираме правилно.

Какво ще се промени по отношение на паричната политика в България след началото на членството ни в еврозоната?

След влизането на България в еврозоната БНБ ще престане да провежда самостоятелна парична политика и ще стане част от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Принципът за провеждане на единна парична политика на Евросистемата се изразява в централизирано вземане на решения по отношение на паричната политика от ЕЦБ и децентрализирано прилагане на тази политика от националните централни банки.

Най-важните решения на ЕЦБ са свързани с основните лихвени проценти, като основната цел е поддържане на инфлационни нива около 2%. След 1 януари 2026 г. управителят на БНБ ще участва в Управителния съвет на ЕЦБ с право на глас на ротационен принцип и ще гласува решенията, свързани с паричната политика на ЕЦБ.

Въпреки това, тази промяна няма да е значителна, тъй като и в настоящия паричен съвет възможностите за провеждане на независима парична политика са ограничени.

В бъдеще решенията на Управителния съвет на ЕЦБ ще имат по-силно влияние върху лихвените проценти по кредитите и депозитите в България, а това, от своя страна, ще се отрази на потреблението и инвестиционната активност.

Ще се засилва ли ролята на кредитните посредници на фона на очакваното разширяване на достъпа до европейски кредитни продукти?

Посредниците имат ключова роля при избора на банка и кредитен продукт от страна на кредитополучателите, предлагайки различни условия и варианти.

Потребителите на кредитни продукти все повече разчитат на помощта на посредниците, тъй като те правят анализ на различните кредитни продукти, за да помогнат на клиентите да сравнят условията, лихвените проценти и таксите, което им позволява да вземат информирано решение, а услугата е напълно безплатна.

Също така подпомагат процеса по кандидатстване и асистират в подготовката на необходимата документация, което ги прави и желан партньор за банките.

В България вече около 50% от договорите за ипотечни кредити са сключени с помощта на кредитен посредник, а в много европейски държави този процент е над 70%. Броят на регистрираните в БНБ посредници непрекъснато нараства, което показва все по-голямо търсене на услугите им.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !