Stella 97: Как велинградска мебелна фабрика обзаведе летището в Танзания

Историята на мебелната компания Stella 97 започва още през 1997 г., когато едва на 26 години инж. Стела Янушева инсталира първите си машини в малко производство, далеч от днешната представа за мебелна фабрика.

В следващите десетилетия бизнесът преминава през различни организационни форми, но запазва основното ядро – семейно управление и производство на мебели по поръчка.

Първите хора, които влизат с нея в производството, са нейните родители, а днес дъщеря й Лия Василева поема все повече функции в компанията, след като се дипломира като дизайнер в Италия. 

Така, освен че компанията нетрадиционно за сектора е управлявана от жени, в нея работят и три поколения от едно семейство. 

Днес тяхно дело е обзавеждането на някои от ресторантите и хотелите в района на Велинград и Пловдив, но 90% от частните им проекти се намират в София. 

От малък цех до фабрика с шоурум

Съвременният облик на компанията започва да се оформя след 90-те години, когато производството се стабилизира и постепенно се модернизира. Ключов момент е около 2001 г., когато към базата е изграден шоурум – първият по-сериозен опит да се премине от „работилница“ към структурирано бизнес пространство с клиенти и представяне на готови решения.

Първоначално офисът е бил малко помещение, а комуникацията с клиенти – силно ограничена. Новият шоурум обаче поставя началото на по-комерсиален подход към дизайна и продажбите.

Инж. Стела Янушева разказва:

„Аз, като инженер, постепенно започнах да се занимавам и със самата сграда на фабриката. Започнах да изучавам строителството, защото да превърнеш една стара сграда в нещо по-красиво и функционално изисква съвсем различен тип знания. Това ме накара да навляза в нови области и да започна да чета повече за строителни процеси и реновации. Работата с майстори също се оказа ключова, за да се обнови и реновира всичко, така че крайният резултат да бъде наистина качествен. Просто сме възпитани така: нещата трябва да се правят както трябва“. 

От овчарник до 4 млн. евро оборот: Велинградска мебелна фабрика превзе света със столове

Износът и първият пробив извън България

През 2004 г. компанията прави първите си по-сериозни стъпки към международните пазари. Започват доставки за Нидерландия, Англия и Франция, а по-късно Германия се превръща в един от основните външни пазари.

Паралелно с това бизнесът се позиционира в нишата на поръчковото обзавеждане – сегмент, който изисква по-висока добавена стойност и инженерна прецизност, но позволява по-добра устойчивост спрямо ценовата конкуренция.

Сред по-нетипичните проекти е обзавеждането на летище в Танзания - пример за това как малка по мащаб българска фабрика стига до инфраструктурни обекти извън Европа.

К2: Как българска компания обзаведе летищата във Варна и Бургас за влизането ни в Шенген

Технологична модернизация и връщане на новото поколение

След 2018 г. бизнесът влиза в нов етап с навлизането на Лия Василева, която стартира дигитална трансформация на компанията. Сред първите стъпки е създаването на платформата Кuhnia.bg, насочена към кухненско обзавеждане и по-структуриран достъп до клиенти.

Паралелно се разширява и дейността към интериорен дизайн и цялостни проекти – от концепция до изпълнение.

В периода 2021–2022 г. компанията инвестира в нов машинен парк – немски и италиански технологии, включително вътрешно производство и обработка на MDF. Това намалява зависимостта от подизпълнители и ускорява производствения цикъл.

През 2023 г. върху покрива на производствената база са монтирани соларни панели. Към момента около 70% от електроенергията за производството се генерира вътрешно - рядкост за средно големи мебелни производители в България.

Това е част от по-широка стратегия за контрол на разходите и стабилизиране на маржовете в индустрия с висока зависимост от енергия и суровини.

От серийно производство към бутикови проекти

Днес компанията работи почти изцяло в сегмента на индивидуалните поръчки – хотели, ресторанти, частни интериори и офис пространства. Сред проектите са бутикови хотели с десетки различни интериорни решения, ресторанти с дизайнерски елементи, като дърворезба и параметрични стени, както и медицински и корпоративни пространства.

Характерно за подхода е тясната работа с архитекти и дизайнери, но с ясно водеща роля на вътрешните инженери, които адаптират концепциите към реалното производство.

Добричката Тръбна мебел продава столове в цял свят

Кризи, оцеляване и изборът на ниша

Както при много производствени компании, 2009 г. се оказва преломен момент. Вместо агресивно разрастване, бизнесът избира стратегия на свиване на риска и фокус върху по-високия клас клиенти. Решението се оказва устойчиво – именно кризите в масовия сегмент тласкат компанията към по-нишово позициониране, където цената на входа е по-висока, но и устойчивостта на търсенето е по-голяма.

Освен в София много от поръчките им отиват към проектанти в Бургас и по Южното Черноморие. Според Лия Василева:

"Често изпращаме екипи на място – най-вече за взимане на размери и координация с местните дизайнери. Архитектите разчитат изключително много на нас, защото ние поемаме целия процес след първоначалната фаза. Имаме и проекти с архитекти от Варна, които ни възлагат обекти в София и Бургас. Когато ние поемем изпълнението, няма нужда от постоянно присъствие на инвеститора или дизайнера на място. Работим и във Велинград, но това не е толкова голям дял от портфолиото ни, тъй като сме позиционирани в средния към високия клас интериорни решения. А ценовото ниво там е по-специфично спрямо големите градове". 

Около 10% от работата им е износ към чужбина – основно към Нидерландия. Процесът там е същият: работа с утвърдени дизайнери, с които имат дългогодишни отношения. Инж. Стела Янушева добавя:

"Получаваме проектите, отиваме на място, взимаме точни размери и всичко трябва да бъде изключително прецизно, защото няма място за грешки". 

Екип от България пътува на място, координира се с местния дизайнер, след което разработва техническата документация тук. Тя се одобрява от дизайнера и влиза в производство. Монтажът също се изпълнява от български екипи.

Фабриката остава типичен пример за семеен индустриален бизнес, в който няколко поколения участват едновременно – от инженерния контрол до дизайна и управлението на проектите.

Въпреки общия дефицит на квалифицирани кадри в индустрията, компанията поддържа относително стабилен екип, включително чрез задържане на дългогодишни служители и вътрешно обучение. Част от работниците са вече второ поколение в същото производство.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !