Трансформацията на сградата на ЦУМ в София продължава, като проектът на компанията „Антика Уърлд“ (Antika World) по думи на компанията цели да изгради „мост за сътрудничество не само между България и Египет, а и между ЕС и арабските държави“. Централно място в тази визия заема създаването на Музей на Източното Средиземноморие (МЕМ), чието официално откриване е планирано за първата половина на 2026 г. – годината, в която се отбелязва 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Египет.

В интервю за БТА д-р Весела Атанасова, експерт по концептуалното и физическо създаване на новия музей, потвърди, че работата с архитектите и строителния екип е в активна фаза, за да се спазят планираните срокове.

Концепцията на Музея на Източното Средиземноморие

Музеят на Източното Средиземноморие ще се фокусира върху две ключови територии от този обширен регион, смятан за люлка на човешката цивилизация: Древен Египет и Антична Тракия. Макар двете култури да се различават по мащаб и хронология, те разкриват вълнуващи паралели в бита, религията, изкуството и технологиите.

„МЕМ е замислен като музей за сравнително изкуствознание, чиято мисия е да представя както допирните точки, така и различията между тракийската култура – определяща за българските земи през Античността – и древноегипетската цивилизация, една от най-ранните в световната история“, обяснява д-р Атанасова.

Експозицията няма да следва традиционния хронологичен ред. Вместо това тя ще бъде организирана тематично в две основни направления:

  • „Богове и царе“ – теми, свързани с божествената природа, безсмъртието и царската власт.
  • „Хора и технологии“ – постижения, знания и умения на древните хора.

Иновации и образователна мисия

Въпреки че представя паметници от Античността, МЕМ ще бъде съвременно пространство. Предвидено е използването на иновативни технологии като 3D екрани, VR очила, мултисензорни инсталации и „живи“ прожекции, които да ангажират широка публика.

По думи на компанията музеят ще има за цел и да изпълнява образователна функция, като една от основните цели е привличането на деца и ученици чрез сътрудничество с Министерството на образованието и институтите на БАН. Вече се разработват тематични ателиета за деца и възрастни, посветени на технологичните постижения на двете култури. Ще бъдат представени технологии като мумифицирането от Древен Египет, а от българските земи – традиции като добива на розово масло и тъкачеството. За целта се осъществява партньорство с „Rosa Damascena“ и с нидерландския колекционер на български килими Яаб фон Беелен.

ЦУМ като културен и търговски център

Проектът предвижда ЦУМ да се превърне в живо пространство, където култура, история и съвременност се преплитат. Освен музея, комплексът ще включва:

  • Многофункционално пространство за събития
  • Магазин със занаятчийски стоки от България и Египет
  • Ресторант с източносредиземноморска кухня
  • Детски кът и кафетерия

Локацията в сърцето на антична Сердика допълнително подсилва символиката на проекта.

„От векове това място е дом на хора от различни етноси и култури. Днес там съжителстват християни, мюсюлмани, евреи и представители на други общности, което символично превръща ЦУМ в пространство на толерантност и културен диалог“, казва д-р Атанасова.

По думите на д-р Атанасова, очакваните приходи ще бъдат значителни и ще идват както от музейната експозиция и свързаните с нея дейности, така и от отдаването на търговски и офис площи. „Част от площите вече са отдадени по дългосрочни договори, а за останалите се водят активни разговори. Това ни дава основание да прогнозираме стабилни и устойчиви приходи още от първата година“, коментира тя.

Сред бъдещите планове е и отправянето на покана за гостуване в България към изтъкнатия египетски археолог Халед Ел-Анани, новоизбрания генерален директор на ЮНЕСКО.

„Помня ЦУМ като едно от най-притегателните места в София, където ходехме с родителите си. Възраждането на сградата и превръщането ѝ в културна институция ще ѝ върне този уютен и топъл облик, който мнозина помнят с носталгия“, казва в заключение д-р Атанасова.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !