Когато мислите за призрачни градове, вероятно в главата ви изникват изображения на прашни, изгубени във времето населени места, като тези в Дивия запад на Америка.

Наистина, през втората половина на 19-и век множество миньорски градове са изоставени от жителите си, тъй като природните ресурси и икономическата им жизнеспособност пресъхват.

С течение на времето някои от тези реликви се прераждат за нов живот в забавни и кичозни туристически атракции. И докато итерации на такива изоставени селища се срещат на всеки континент, днес живеем в нова ера на призрачни градове, които са далеч от туристическото забавление.

Изменението на климата и произтичащите от това екологични бедствия – белязани от нарастваща честота и интензивност на разрушителни наводнения, суши, бури, горски пожари и екстремни температури – подхранват това, което експертите наричат „първа вълна“ от изоставени населени места заради климатичните промени.

„Ще видим как хората се отдалечават от най-засегнатите от бури, наводнения и постоянни пожари райони“, казва Гая Винс, автор на „Векът на номадите: Как климатичната миграция ще промени нашия свят“.

Тя цитира скорошни примери, като горските пожари в Хавай, Калифорния и Австралия, както и наводненията в Бангладеш, като някои от най-новите причини за разселване на населението.

„Колко хора ще се върнат в Лахайна на Хаваите след пожарите там?“ пита тя. „Не мисля, че 100% от населението ще напусне. Някои хора няма да могат.”

Изоставянето на населено място обикновено е краен сценарий, който се случва само след изчерпване на всички други възможности, казват експерти, цитирани от CNN.

В някои случаи презаселванията са „управлявани отстъпления“ или „планирани премествания“, при които финансова и логистична подкрепа се предоставя от правителствени агенции.

Повече от 20 милиона души са принудени да напуснат домовете си поради екстремни метеорологични явления всяка година, според ООН.

Изследователите прогнозират, че до края на века някъде между 3 и 6 милиарда души ще бъдат „оставени извън „нишата на човешкия климат“, която поддържа живота.

Очарование от разрухата

През призмата на туризма, много райони, които в миналото са разчитали на приходи от туризъм, ще бъдат уязвими и пред изоставяне, казва Винс. Тя дава примери с алпийски ски курорти, в които снеговалежът вече не е достатъчен за каране на ски, или традиционни ваканционни места, като Испания и Средиземноморието, преживели смъртоносни горещи вълни и горски пожари.

„Туристите ще изберат други места“, казва експертът. „Те не искат да пеживяват гореща вълна или да бъдат евакуирани заради горски пожари.“

Но съществува и така нареченият „тъмен туризъм“, който може да възникне около градовете-призраци, родени от изменението на климата.

„Има присъщо очарование в разрухата, в която руините от миналото често разказват история за нашите злодеяния и нещастия“, обяснява Филип Стоун от Университета на Централен Ланкашър, където ръководи Института за изследване на тъмния туризъм. „Промените в климата несъмнено ще причинят смъртта на пейзажи, където ще скърбим за нашия екологичен упадък.“

Посещението на такива места може да хвърли критична светлина върху ефектите от изменението на климата и по този начин да предложи образователни преживявания на съвременния посетител.

Въпреки че стремежът към тъмен туризъм, който институтът определя като „привидно зловещи туристически места на смърт и бедствие“, може да повдигне етични въпроси, Стоун се осмелява да каже, че такова туристическо любопитство, всъщност, може да бъде полезно.

„Визуалното въздействие на пейзажите, предизвикани от изменението на климата, служи като предупреждение за нашата индустриализация“, казва той. „Посещението на такива места може да хвърли критична светлина върху ефектите от изменението на климата и да предложи образователни преживявания на съвременния посетител.“

CNN представя пет глобални градове-призраци, създадени, докато изменението на климата прекроява света и вероятни предвестници на много други (част от тях все още имат малцина жители).

Вунидоголоа, Фиджи

Островната държава Фиджи в южната част на Тихия океан е особено уязвима на въздействието от изменението на климата в частта покачване на морското равнище и засилващи се циклони.

Десетки крайбрежни общности във Фиджи са определени за планирано преместване на по-високи места от правителството на страната, тъй като попадането им под вода е все по-близо.

Малкото крайбрежно селце Вунидоголоа на Вануа Леву - втория по големина остров в страната, е първото преместено на тучен вътрешен хълм през 2014 г. Днес на старото място, някога обитавано от 150 души, се намират останки от полуразрушено село, покрити с растителност.

Остров дьо Жан Чарлз, Луизиана

Общностите по крайбрежието на Луизиана са опустошени от покачването на морското равнище поради изменението на климата, ерозията на бреговете и бурите и ураганите.

Остров дьо Жан Чарлз, разположен в Мексиканския залив на около 129 километра южно от Ню Орлиънс, някога обхваща 22 000 акра. Днес от потъващото парче земя са останали само 320 акра.

Местната общност, за която се твърди, че произхожда от индианци, получава правителствена субсидия за развитие на новосъздадено селище, наречено „Новия остров“. От октомври 2023 г. всички, с изключение на четири от първоначалните семейства, са се преместили там.

Котул Морий, Молдова

Сред най-уязвимите на изменението на климата страни в Европа, Молдова е изправена пред климатични рискове, като горещи вълни, бури, суши и най-вече наводнения - тя преживя три големи само през последните 20 години.

Последствията от подобни наводнения в силно земеделската нация водят до широкоразпространени разрушения и разходи, като някои села са непоправимо съсипани. Едно от тях е Котул Морий, на брега на река Прут, което е потопено от катастрофални наводнения през 2010 г.

Вместо да го възстанови, правителството изгражда ново село Котул Морий в близост.

Ски курорт Чакалтая, Боливия

Някога най-високия ски курорт в света, разположен на 5 300 метра, той е открит през 30-те години на миналия век като единствен ски курорт в Андите на Боливия.

В продължение на десетилетия курортът на върха на планината, на север от Ла Пас, посреща скиори през зимните месеци, докато не затваря през 2009 г.

Това е същата година, в която 18 000-годишният ледник Чакалтая напълно се стопява поради изменението на климата – голяма част от снега изчезва заедно с него. Днес някогашният курорт - с изоставеното си кафене, бар и ски лифтове, е свидетелство за бурното минало на района.

Валмайер, Илинойс

Изменението на климата е свързано с по-променливи цикли на засушаване и наводнения по река Мисисипи - най-дългата в Северна Америка.

Когато Голямото наводнение в Мисисипи от 1993 г. поставя под вода малкия град Валмайер в Илинойс, повреждайки по-голямата част от сградите му, жителите решават да го преместят наблизо с помощта на държавно финансиране.

Въпреки че самото наводнение вероятно е предшествало изменението на климата, 30 години по-късно новият град Валмайер се смята за успешен пример за преместване на населено място.

Днес той процъфтява, а старият град, разположен в естествена низина, се използва предимно за земеделие и отдих.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !