• Китайската централна банка продължава да купува злато за 23-ти пореден месец, а вносът на благородния метал в страната достига исторически върхове.
  • Тази тенденция се дължи на стремежа на Пекин да намали зависимостта си от щатския долар и на търсенето на сигурност от страна на домакинствата в условията на икономически затруднения.
  • Анализатори прогнозират, че устойчивото търсене ще продължи да подкрепя световните цени на златото.

Китайската централна банка купува злато вече 23 поредни месеца, а вносът на благородния метал достигна исторически връх. Зад тенденцията стоят стремежът на Пекин да намали зависимостта си от щатския долар и търсенето на сигурност от страна на домакинствата на фона на затруднената икономика. Анализаторите очакват устойчивото търсене да продължи да подкрепя цените на златото.

Китай засилва покупките на злато както чрез централната си банка, така и чрез домакинствата и бизнеса. Тенденцията отразява стремежа на Пекин да диверсифицира валутните си резерви и желанието на инвеститорите да защитят спестяванията си в условията на икономическа несигурност.

Народната банка на Китай е увеличила златните си резерви с около 23 тона през септември. Това е най-голямата месечна покупка от близо три години, показват данни на Държавната администрация за валутен обмен. Така централната банка продължава серията си от покупки за 23-и пореден месец — най-дългата подобна поредица поне от 2015 г. насам.

Междувременно вносът на злато в страната също достига рекордни стойности. През първите осем месеца на 2026 г. Китай е внесъл злато за 158.8 млрд. долара, или над 1 000 тона, показват митническите данни.

За сравнение, през цялата 2025 г. вносът е възлизал на 96.5 млрд. долара и 886 тона.

Защо Китай купува толкова много злато?

Една от основните причини за покупките на китайската централна банка е стремежът на страната да намали зависимостта си от американски финансови активи.

Според Карстен Менке, анализатор в Julius Baer Group, водещият мотив на Народната банка на Китай е политически. Той посочва като ключови фактори използването на щатския долар като инструмент за политически натиск и желанието на Пекин да ограничи зависимостта си от американските държавни облигации като резервен актив.

След руското нахлуване в Украйна през 2022 г. западните правителства замразиха активи на руската централна банка. Това показа, че резервите, държани в чужбина, могат да бъдат ограничени при геополитически конфликти. Златото, съхранявано в собствените трезори на дадена държава, не е изложено на същия риск.

Китай продължава да намалява вложенията си в американски държавни облигации. През юли притежаваните от страната американски съкровищни облигации са достигнали най-ниското си равнище за последните 18 години — 618 млрд. долара, според данни на Министерството на финансите на САЩ.

Това е част от усилията на Пекин да диверсифицира валутните си резерви и да намали зависимостта си от американския долар.

Китайските домакинства също търсят сигурност в златото

Покупките на злато не се ограничават до централната банка. Китайските потребители и компании също се насочват към благородния метал като средство за съхранение на стойност.

Според Аакаш Доши, ръководител на стратегията за златото в State Street Investment Management, вносът на злато за потребителски цели в Китай е достигнал рекорд през първите осем месеца на годината.

По думите му нарастващите премии при цените на вътрешния китайски пазар показват засилване на сезонното търсене през зимните месеци.

Интересът към златото се засилва и заради ограничените алтернативи за инвестиране. Пазарът на недвижими имоти в Китай, който дълго време беше основен начин за съхранение на богатството на домакинствата, продължава да отчита продължителен спад.

Междувременно борсовият индекс CSI 300 е надолу с около 8% от началото на годината, докато американският S&P 500 отчита ръст от 13%.

Доходността по банковите депозити и облигациите също намалява на фона на слабото търсене на кредити. Доходността по едногодишните китайски държавни облигации е спаднала до около 1.2% спрямо приблизително 4.46% в САЩ.

„Алтернативните разходи за притежаването на злато също са значително по-ниски в Китай, отколкото на много западни пазари“, коментира Оле Хансен, ръководител на стратегията за суровините в Saxo Bank.

С други думи, когато депозитите и облигациите носят сравнително ниска доходност, държането на злато става по-привлекателно, въпреки че самият метал не генерира лихви.

Допълнителен фактор е стремежът на китайските власти да развият по-дълбок и ликвиден вътрешен пазар на злато. Според Менке това също стимулира натрупването на резерви.

Той оценява, че до края на август централната банка е закупила около 190 тона злато през годината, включително 110 тона, които не са били официално отчетени.

Как китайското търсене влияе върху цената на златото?

Засилените покупки от Китай помагат на златото да устоява на натиск, който при други условия би могъл да доведе до по-сериозен спад в цената.

През септември благородният метал поевтиня с над 8% до около 4 176 долара за тройунция. Това се случи, след като през януари цената му достигна исторически връх над 5 500 долара за тройунция.

По-високата доходност по американските облигации ограничава търсенето на злато, тъй като то не носи лихвен доход. По принцип покачването на лихвените проценти прави активите с доходност по-привлекателни спрямо благородния метал.

Въпреки този натиск покупките от Китай осигуряват важна подкрепа за пазара.

„Китайските покупки се превърнаха във важен структурен фактор за подкрепа на цените на златото“, посочва Ева Мантей, суровинен анализтор в ING Bank.

По думите ѝ централните банки купуват злато с дългосрочен хоризонт и са значително по-малко чувствителни към ценовите колебания в сравнение с индивидуалните инвеститори.

Менке също отбелязва, че цената на златото се е задържала над летните си равнища, въпреки по-силното покачване на доходността по облигациите и промяната в очакванията за лихвените проценти.

Федералният резерв на САЩ даде сигнал, че през 2026 г. е възможно ново повишение на лихвите.

Колко висока може да стане цената на златото?

Аакаш Доши очаква цената на златото да достигне между 4 750 и 5 500 долара за тройунция до края на първото тримесечие на 2027 г. Прогнозата му се основава на очакванията за устойчиво търсене на благородния метал.

Китай е петият по големина притежател на злато в света. Към август страната разполага с резерви от 2 387 тона, според Световния съвет по златото. Това е по-малко от една трета от количеството, притежавано от САЩ.

Перспективите пред цената обаче зависят и от развитието на китайската икономика и финансовите пазари.

Според Хансен възстановяване на доверието в пазара на недвижими имоти и на фондовия пазар в Китай би могло да намали интереса към златото. Същият ефект може да има отслабването на юана, което би направило благородния метал по-скъп за местните купувачи, или повишаването на лихвите, което би увеличило привлекателността на банковите депозити.

По-съществена промяна на пазара би настъпила, ако централните банки по света загубят интерес към диверсификацията на резервите си и геополитическото напрежение отслабне.

Според Хансен обаче „нито едно от двете не изглежда особено вероятно в близко бъдеще“.

Продължаващите покупки на Китай остават важен фактор за пазара на злато. Съчетанието от стремеж към намаляване на зависимостта от долара, ограничените инвестиционни алтернативи за китайските домакинства и търсенето от страна на централните банки може да продължи да подкрепя цените, въпреки натиска от по-високите лихви и доходността по облигациите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google