• Централните банки по света следват различни стратегии по отношение на златните си резерви.
  • Докато Русия активно продава злато, за да покрие бюджетния си дефицит, причинен от войната в Украйна, Китай се явява основен купувач на руския метал.
  • В същото време държави като Казахстан се възползват от високите цени, за да реализират печалби.
  • Експерти анализират дали тези ходове предвещават масова разпродажба и какви са дългосрочните прогнози за цената на благородния метал за индивидуалните инвеститори.

Русия продава злато през цялата тази година. През септември резервите ѝ от благородния метал са намалели с още около 6.2 тона, с което общото понижение от началото на годината достига приблизително 62 тона.

В съвременната история на страната има само един случай, когато златните ѝ резерви са намалявали със сходно бързи темпове. През 1998 г. Русия продава 118 тона злато само за три месеца.

Русия продава, Китай купува

Според Адам Стронявски, управляващ директор на полския търговец на благородни метали Mennica Skarbowa, Русия изпитва сериозен бюджетен недостиг заради войната в Украйна и иска да насочи повече средства към отбранителния сектор.

Пред Euronews той посочва, че Русия продава злато извън лондонския пазар на кюлчета.

„Разпродажбата на резервите ще се осъществява в Хонконг, а основният купувач е централната банка на Китай“, казва Стронявски.

Според него това означава, че въпросните сделки ще имат пренебрежимо малък ефект върху световната цена на златото.

Данните за търговията на Хонконг показват, че между януари и юли там са пристигнали около 100 тона руско злато — почти три пъти повече в сравнение със същия период на миналата година.

Експертът не изключва Русия отново да се присъедини към групата на страните, които купуват злато и възстановяват резервите си. Подобен обрат вече е имало след разпродажбата през 1998 г.

Казахстан прибира печалби

Няколко дни преди руската централна банка да публикува данните си стана ясно, че и Казахстан планира да продаде част от златните си резерви.

Страната, разположена на два континента, беше сред най-големите купувачи на злато в света през първите осем месеца на 2026 г. Сега тя обяви намерението си до края на годината да намали дела на златото в общите си резерви до 75%.

„Ликвидирането на част от валутните резерви на Казахстан, държани в злато, може да изглежда изненадващо, защото в продължение на години страната беше сред най-големите купувачи на благородния метал“, казва Стронявски.

По думите му промяната може да е временна и да се дължи на необходимостта от покриване на бюджетен дефицит или на желание за реализиране на натрупаните печалби.

„Казахстан купува злато от дълго време, така че сега ще продава на значителна печалба“, допълва експертът.

Той подчертава, че както размерът на планираното намаление — от около 78% до 75% от общите резерви, така и разпределянето на продажбите във времето означават, че и тези сделки няма да окажат съществено влияние върху световния пазар на злато.

Начало ли е това на масова разпродажба на злато?

Промяната в подхода на Русия и Казахстан повдига въпроса дали централните банки навлизат в нов етап, в който ще започнат да намаляват златните си резерви. Появяват се и въпроси дали Полша може да последва този пример.

През последните години страната увеличи значително златните си резерви и би могла да реализира печалби, докато цените на метала остават високи. Според Стронявски обаче подобен сценарий е малко вероятен.

„Това произтича от вътрешни фактори, като политиката на правителството и тази на централната банка се движат в различни посоки. През настоящия парламентарен мандат е малко вероятно резервите да бъдат разпродавани“, казва той.

Националната банка на Полша активно купува злато от няколко години, а настоящите резерви на страната вече са близо до целта от 700 тона.

Според експерта достигането на това равнище не означава непременно край на покупките. Големите златни резерви подобряват кредитния профил на страната и помагат за стабилизирането на националната валута.

„В момента, по размер на златните си резерви, Полша е на 10-о място в света. Според мен достигането на 700 тона ще бъде само един етап. Това не означава нито край на покупките, нито начало на разпродажба“, подчертава Стронявски.

Прогнози за цената на златото: „Не бих разчитал, че някога ще бъде по-евтино“

Промените в политиката на централните банки са важни и за индивидуалните инвеститори, особено за тези, които са купували злато преди няколко години и сега обмислят да реализират печалбите си.

„В момента много инвеститори, които са купили злато преди няколко години, може би обмислят да приберат печалбите си“, казва Стронявски.

През последните години благородният метал поскъпна значително, макар че през 2026 г. цената му отслабна.

По данни на Световния съвет по златото цената на метала в щатски долари се е повишила с 25.5% през 2024 г. и с 67.4% през 2025 г. През първите девет месеца на 2026 г. обаче е отчетен спад от 4.4%.

Стронявски смята, че временните корекции не променят дългосрочната възходяща тенденция при златото. Според него търсенето от страна на централните банки и инвеститорите, които разглеждат метала като сигурно убежище и резервен актив, ще продължи да подкрепя поскъпването му.

„Що се отнася до златото, не бих разчитал, че някога ще бъде по-евтино. Покупката му обаче носи надеждна печалба само в дългосрочен план“, подчертава Стронявски.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google