В Casa Angelina - луксозен хотел на италианското крайбрежие на Амалфи, шепа гости напускат апартаментите си, докато нощното небе става виолетово.

Един по един те се качват на дървена лодка и отплават в Тиренско море, за да ловят калмари за следващия си обяд.

Не, на рецепцията не е станало объркване. По целия свят посетителите на луксозни места за настаняване заменят плюшените си халати и дрямката край басейна с ветровки и екскурзии, на които събират храна, ловуват или ловят риба, с които се хранят.

И плащат огромни суми за възможността да го правят, като единичните дейности струват до няколкостотин евро, а многодневните престои в курорти и луксозни ферми възлизат на хиляди.

Хората търсят храна за оцеляване от зората на човечеството, но през последното десетилетие посещаващите петзвездни хотели започнаха да плащат за това като за развлекателна туристическа дейност.

В Италия хотели, като Rosewood Castiglion del Bosco в Сиена и Hotel Savoy във Флоренция, предлагат екскурзии за лов на трюфели. Подобни преживявания за събиране на храна се появяват по целия свят.

Хотел Fife Arms в Бремар, Шотландия, например, предлага екскурзии с екскурзовод за събиране на местни растения и растителност, като местният водач посочва и споделя информация за растения, които могат да се използват за чайове, тинктури, подправки и козметика.

В Rosewood Mayakoba в Плая дел Кармен, Мексико, гостите се възползват от градината на хотела, събирайки храна, която след това консумират.

Във Fogo Island Inn в Нюфаундленд, Канада, гостите събират растения на острова и се учат как да ги използват в напитки.

Защо обаче хората избират да работят за храната си, докато са на почивка?

Може би това не е нищо повече от глад за нещо различно.

„Tемпото на съвременния живот се ускорява, a технологиите поглъщат голяма част от вниманието ни, с което нараства и стойността на това да забавим темпото и да докоснем почвата, да ангажираме сетивата и да преоткрием откъде наистина идва храната“, казва Винод Нараян, генерален мениджър на Wildflower Farms, Auberge Collection, курорт в долината Хъдсън в Ню Йорк, който предлага завладяващи разходки през горите, заобикалящи 65-те им хижи и вили.

„Дейности, като събирането на храна, отразяват по-широко културно желание за повторно свързване с природния свят по-осезаем и смислен начин.“

Дина Фалкони - билкар, преподавател и автор, която води тези разходки, споделя същото мнение:

„Хората наистина жадуват за по-дълбоко чувство за автентичност и възстановяване на връзката.“

По време на преходите, които струват 500 долара за до четирима гости и 75 долара за всеки допълнителен гост, участниците се учат да разпознават, събират и използват растения както в кулинарен, така и в уелнес контекст.

Резултатите от събирането на храна могат да бъдат неочаквани, което го превръща във вълнуваща почивка от ежедневието.

„Няма гаранции, че ще намерите това, което търсите, което прави още по-сладко намирането на див лук или перфектно розова цикория“, казва Кристин Сунг Рапопорт, съсобственик на Wildflower Farms, Auberge Collection.

Лов на калмари

Не са много дейностите, които са по-малко предсказуеми или по-вкусни от риболова; преживяване, което се е превърнало в толкова привлекателна атракция за Casa Angelina, колкото и басейнът, заобиколен от лимонови дървета.

Екипът на Casa Angelina искаше да създаде дейност, която да надхвърля разглеждането на забележителности, „където гостите биха могли да се поставят на мястото на рибарите от Амалфи“, казва Марина Румоло, консиерж на хотела, която създава експедицията за ловене на калмари.

„Става въпрос за забавяне на темпото и преживяване на морето, както го правят местните жители тук, в Праяно.“

Кайл Селцер, гост на Casa Angelina, каза, че е участвал в много внимателно подбрани хотелски преживявания, „но ловенето на калмари в Casa Angelina не може да се сравни с нищо друго“.

Да си във водата с местните рибари през нощта „това те свърза с душата на крайбрежието на Амалфи по начин, който никой ресторант или тур не би могъл.“  Джампиеро Ирасе, местният рибар, който води екскурзиите на Casa Angelina, казва:

„Морето е нашият живот от поколения. Да вземем гости с нас е начин да споделим нашия свят, нашето търпение и нашето уважение към водата.“

Преживяването се развива в рамките на два дни и може да се резервира само чрез консиержа на място или по време на процеса на планиране на пътуването, което го прави усещането ексклузивно.

Първата вечер включва риболовен излет на борда на традиционна ръчно изработена дървена лодка, където гостите се впускат в заливи по крайбрежните заливи, ловейки калмари под ръководството на местни рибари.

На следващия ден главният готвач на хотела, Леополдо Елефанте, ги учи как да превърнат улова си в „totani e patate“ - традиционно ястие с калмари от региона на Кампания, приготвено с картофи. След това храната се сервира на терасата на ресторанта с регионални винени комбинации.

От океана до трапезата

Дейността позволява на гостите да изпитат усилията и несигурността на улова, което им помага да оценят ястието. Подобни преживявания „от океана до трапезата“ привличат гости в крайбрежни курорти по целия свят.

В ходел Four Seasons Resort на Бали в залива Джимбаран гостите участват в „Един ден като рибар“ – шестчасово пътуване, при което пътешествениците плават през залива покрай скалите на полуостров Улувату.

След прекараната сутрин на водата, гостите и местен рибар спират на рибния пазар за обиколка, след което се отправят към курорта, където готвачът на хотела води курс по приготвяне на пресния улов.

Но независимо дали гостите ловят калмари или събират маслини, привлекателността е една и съща: активно участие в местната култура, а не просто наблюдението ѝ.

Фалкони вярва, че луксозните пътешественици също избират преживяванията, свързани със събирането на храна, като противоотрова на дигиталния си живот, търсейки тактилни, откъснати от света часове сред природата. „Социалните медии играят странна двойна роля“, казва тя.

„Те създават изкуствен свят, който често кара хората да търсят нещо истинско отново.“

Тя допълва, че гостите пристигат с желание да се почувстват „по-земни“, търсейки нещо осезаемо и реално, а не безкрайното скролване в дигиталния свят.

Най-важното е, че тенденцията отразява промяна в самото определение за лукс.

Докато самият термин някога е имал конотации на обслужване, сега той включва и пътешественици, готови да платят, за да свършат работата сами – стига да предлага практическо местно преживяване, което никое луксозно удобство не може да възпроизведе.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !