Бюджетната комисия в парламента одобри на първо четене въвеждането на еднократен 33% данък върху свръхпечалбата на банките, въпреки че все още се очаква становището на Европейската централна банка (ЕЦБ) по темата. Освен банковия сектор, мярката обхваща и застрахователите, телекомуникационните компании, фирмите за бързи кредити, обменните бюра и търговците на хранителни стоки с оборот над 5 млн. евро.

Промените са част от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с които се въвежда и 7% данък върху част от стойността на ваучерите за храна.

Какво представлява новият данък "свръхпечалба"?

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обяви, че целта е през следващата година да бъдат събрани 800 милиона евро от еднократното облагане. Тя уточни, че засегнатите сектори формират около 60% от свръхпечалбата, натрупана в страната.

Временният механизъм цели преразпределение на извънредни печалби, натрупани в период на икономическа несигурност от компании в определени сектори, обясни Петкова.

Тя подчерта, че текстовете не променят стандартния режим на корпоративното подоходно облагане. Предвижда се 30% от дължимия данък да може да бъде преотстъпван за конкретни цели като инвестиции или формиране на резерви. Еднократният данък ще се прилага за финансовата 2027 година, като за база ще се използва референтен период от 2020 г. до 2025 г.

Остри критики от опозицията и бизнеса

Предложението срещна сериозна съпротива от опозиционните партии и представители на бизнеса. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ заяви, че формацията му няма да подкрепи законопроекта, тъй като механизмът за определяне на прекомерна печалба е сгрешен и може да отблъсне инвеститори. Той постави и въпроса защо енергийният сектор не е включен в обхвата на облагането, казва БТА. 

Според Мартин Димитров от „Демократична България“ текстовете представляват не данък върху печалбата, а по-скоро данък върху оборота. Неговият колега Владислав Панев допълни, че базовият период 2020-2025 г. е неправилно подбран, защото включва годините на COVID пандемията.

Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС определи термина „свръхпечалба“ като оксиморон, тъй като печалбата е естествена цел на всяка компания. Според него управляващите прибягват до „авариен еднократен акт“, защото не могат да овладеят бюджетните разходи. От ДПС също обявиха, че няма да подкрепят законопроекта, определяйки го като „паническа еднократна мярка“.

Бизнес организациите също изразиха несъгласие. Станислав Попдончев от Българската стопанска камара (БСК) заяви, че организацията не подкрепя предложението, тъй като то въвежда извънредно облагане само месец преди началото на годината, в която ще се прилага. Боян Митракиев от КРИБ предложи прагът за търговците на храни да се увеличи от 5 млн. на 25 млн. евро, за да не бъдат засегнати дребните търговци.

Нина Колчакова от Асоциацията на българските застрахователи изрази учудване от включването на сектора, определяйки го като „репутационен удар“, който създава грешен сигнал към потребителите.

Аргументи в подкрепа на мярката

Въпреки критиките, законопроектът получи подкрепа. Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че партията му ще подкрепи облагането, тъй като корпоративният данък в България е нисък и това ще е в полза на бюджета. Той обаче разкритикува прага от 5 млн. евро за търговците на храни и заяви, че ще предложат увеличението му между двете четения.

Константин Проданов от „Прогресивна България“ защити мярката, като цитира доклади на МВФ и ОИСР, според които облагането на свръхпечалбите е легитимен икономически инструмент. „Ние не изобретяваме топлата вода“, каза той, изброявайки държави от ЕС като Испания, Италия, Чехия и други, които са въвели подобни мерки.

Относно изключването на енергийния сектор, Людмила Петкова и Румяна Петрова от "Прогресивна България" поясниха, че тези компании вече са били обложени с временна солидарна вноска, а също така правят вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Други данъчни промени в законопроекта

Освен данъка върху свръхпечалбите, одобрените на първо четене промени в ЗКПО включват и:

Ваучери за храна: Максималната им месечна стойност се увеличава от 102.26 евро на 200 евро. Сумата над 102.26 евро обаче ще се облага със 7% данък.
Данъчни активи: Стойностният праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи се повишава от 700 лева на 1000 евро.
Данъчни загуби: Срокът за погасяване на данъчни загуби се удвоява от 5 на 10 години.
Ускорена амортизация: Въвежда се ускорена данъчна амортизация за технологии с изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура.

Комисията не одобри други два законопроекта – единият за ускорена амортизация на машини и оборудване, внесен от ДБ, и другият за данъчни облекчения при дарения за спорта, предложен от служебния кабинет.
 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google