Хиляди поклонници се събраха в неделя в столицата на Румъния Букурещ за освещаването на религиозните стенописи в най-голямата православна църква в света, чийто строеж продължи 15 години.

Вярващи и официални лица изпълниха "Катедралата на спасението на народа", известна още като Националната катедрала, която се извисява на повече от 125 метра и побира до 5000 души в сърцето на една дълбоко православна страна.

Вътрешността ѝ е богато украсена с фрески и мозайки, изобразяващи светци и икони.

Монументален проект с вековна история

Идеята за национална катедрала в държава с около 19 милиона души съществува повече от век, но е била многократно осуетявана от двете световни войни и десетилетията комунистическо управление, което потискало религията.

Румънската православна църква нарича катедралата „символ на националната идентичност“.

Румъния е една от най-религиозните страни в Европейския съюз — около 85% от населението се определя като вярващо.

Катедралата се намира зад масивния Дворец на народа, построен от покойния комунистически лидер Николае Чаушеску. Строежът започва през 2010 г., а олтарът е осветен през 2018 г.

До момента проектът е струвал около 270 милиона евро, като по-голямата част от средствата идват от държавния бюджет. Част от строителните дейности все още не са завършени.

На освещаването в неделя присъстваха президентът Никушор Дан и премиерът Илие Болоджан, като движението в района беше ограничено. Много вярващи наблюдаваха церемонията на екрани, поставени извън храма.

Според официалния сайт на катедралата, мозайките и иконографията ѝ обхващат площ от 17 800 кв. м.

Даниел Кодреску, който е работил седем години по фреските и мозайките, споделя пред Associated Press, че голяма част от иконографията е вдъхновена от средновековната румънска живопис и византийското изкуство.

„Беше сложна колаборация — с църквата, с историци на изкуството, с художници, включително и съвременни. Надявам се, че храмът ще има важно въздействие върху обществото, защото това е обществено пространство.“

Противоречия около финансирането

Но не всички румънци са доволни от цената на проекта — особено на фона на един от най-големите бюджетни дефицити в ЕС. Критиците смятат, че средствата, похарчени за грандиозния храм, е можело да бъдат насочени към училища или болници.

Клаудиу Туфис, доцент по политология в Университета на Букурещ, определя проекта като „прахосване на публични средства“, но признава, че за някои той може да бъде „източник на национална гордост и идентичност“.

„Фактът, че политиците бяха принуждавани година след година да го финансират — понякога за сметка на общности, които наистина се нуждаеха от тези пари — показва демонстрация на сила, а не на смирение и любов към Бога. Икономически може би в дългосрочен план ще е изгодно, защото ще се превърне в туристическа атракция.“

Рареш Гиоргиеш, 37-годишен поддръжник на църквата, признава, че би предпочел средствата да бъдат инвестирани в здравеопазване и образование като „въпрос на добро управление“.

„Големият проблем е, че повечето от критиците не следят реално дейността на църквата.“