Жилищата поскъпват със 117%, а младите българи остават при мама и тате до 28 г.

В цяла Европа намирането на качествено и сигурно жилище на достъпна цена става все по-трудно. За много хора наемите се увеличават по-бързо от заплатите. Купуването на първо жилище изглежда немислимо.

Младите хора отлагат напускането на домовете на родителите си, семействата се затрудняват да намерят по-големи жилища, а работещите понякога са принудени да живеят на големи разстояния от работните си места. Жилищните разходи оказват натиск върху ежедневието и дългосрочните планове на хората.

Ръст в цените на жилищата / Снимка: Европейски парламент

Но как стеигнахме до тук? Какви са причините за жилищната криза в Европа? Има ли наистина жилищна криза в Европа?

ЕС: Само в една страна имотите поевтиняват, в България поскъпват със 157% за 10 години

Достъпност на жилищата: основни статистически данни

Един от начините да се измери дали жилищните разходи — наеми или изплащане на ипотеки — са твърде високи, е да се разгледа съотношението на цените на жилищата спрямо доходите на хората. Ако жилищните разходи надвишават 40% от разполагаемия доход, това е признак, че домакинствата са изправени пред проблеми с жилищното настаняване.

Според Евростат, статистическата служба на ЕС, през 2024 г. жилищните разходи в Съюза са надвишили 40% от разполагаемия доход за почти 10% от домакинствата в градовете и за 6.3% от домакинствата в селските райони.

Жилищното настаняване обаче е многостранен въпрос с различна динамика и тенденции във всяка държава членка. Например над една четвърт от гърците (29%), живеещи в градовете, са имали жилищни разходи, надвишаващи 40% от доходите им, докато само 2.6% от кипърците в градовете са били изправени пред същия проблем.

През 2024 г. около 35.5% от доходите на домакинствата в Гърция са били използвани за покриване на жилищните разходи – най-големият дял в ЕС.

От 25% до 10%: Инвеститорите се отдръпват от имотите

Повишаване на цените на жилищата и наемите

Между 2015 г. и 2024 г. цените на жилищата в ЕС са се увеличили средно с 53%. Най-голямо повишение се наблюдава в Унгария (+209.5%), Литва (+135%) и Португалия (+124.4%). В България цените на жилищата също са се увеличили значително – със 117.5%.

Наемите в Европейския съюз също са поскъпнали. Между 2010 г. и първото тримесечие на 2025 г. цените на наемите са нараснали средно с 27.8%. Наемите са се увеличили във всички държави от Съюза с изключение на Гърция, където има намаляване на цените (-11%). Най-голямо увеличение е отчетено в Естония (+220%), Литва (+184%), Унгария (+124%) и Ирландия (+115%).

Даниела Грозева, НСНИ: Ако един имот стои на пазара 14 дни без запитвания, значи е надценен

Защо в Европа има жилищна криза?

Институциите на ЕС посочват ограниченото предлагане като един от основните фактори за жилищната криза. Тъй като няма достатъчно нови жилища, под влияние на търсенето цените обикновено нарастват.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) изчисли, че към 2025 г. ЕС се нуждае от 2.25 милиона допълнителни жилищни единици. Това е с около 50% повече от броя на жилищата, които се строят в момента.

Близо 70% от кредитите през февруари са обезпечени с имот

Защо има недостиг на жилища?

Ролята на финансовата криза и пандемията от COVID-19

Световната финансова криза от 2008 г. доведе до значителен спад на инвестициите в нови жилища. Пандемията от COVID-19 забави още повече жилищното строителство, като блокира процедурите по издаване на разрешителни, забави доставките на материали и доведе до недостиг на работна ръка.

150% ръст на имотите срещу 50% инфлация: Колко още ще издържи пазарът?

Нарастващо търсене на жилища в градовете

Тъй като градовете продължават да привличат хора за работа и учене, населението все повече се концентрира в големи и средни градски центрове. Междувременно много селски райони са изправени пред постоянно обезлюдяване.

Този дисбаланс засилва контраста между повишеното търсене на жилища и пренаселеност в градовете, от една страна, и нарастващия брой незаети жилища в селските райони, от друга страна.

Недостиг на социални жилища

В същото време предлагането на социални жилища в градските центрове не отговаря на ритъма на нарастването на населението през последните години. През 2021 г. в целия ЕС е имало около 14 милиона социални жилища, което представлява едва 8% от общия брой жилища (спад спрямо 11% през 2010 г.).

Научете повече за жилищните нужди в ЕС в това проучване на Европейския парламент.

Рекордна сделка в София: Имот е продаден за 11 800 евро на квадрат

Краткосрочно отдаване под наем на жилища

В крайбрежните градове и туристическите дестинации недостигът на жилища може отчасти да се обясни и с увеличаването на краткосрочното отдаване под наем. Тъй като този пазар се разрасна много през последните години, част от къщите и апартаментите станаха недостъпни за потенциални дългосрочно пребиваващи наематели.

През 2024 г. в ЕС са резервирани общо 854.1 милиона нощувки чрез четири големи онлайн платформи (Airbnb, Booking, Expedia Group и Tripadvisor). Това представлява увеличение с 18.8% в сравнение с 2023 г. (719,0 милиона нощувки) и поставя нов рекорд в тази област.

Какъв е ефектът от кризата върху европейските граждани?

Проблемите и неравенствата в областта на жилищното настаняване в ЕС имат дълга история и се проявяват по много различни начини.

Жилища с лоши условия, пренаселени домове, прекомерни разходи

Проучване на Парламента показва, че семействата с ниски доходи са сред най-засегнатите от жилищната криза, като над 27% от домакинствата с ниски доходи са изправени пред прекомерни разходи и изключително лоши жилищни условия.

Подходящото жилищно пространство се определя като поне една стая на двойка възрастни, на възрастен, живеещ сам, на двама братя и сестри на възраст между 12 и 17 години, на едно дете над 12 години или две деца под 12 години. Но 17% от европейците живеят в пренаселени жилища, които не предоставят тези условия.

Положението е още по-тежко при мигрантите и етническите малцинства: над 33% от гражданите на държави извън ЕС живеят в пренаселени жилища (в сравнение с около 14% от гражданите на Съюза), докато 19% са изправени пред прекалено високи жилищни разходи (в сравнение с около 8% от европейските граждани).

Липсата на подходящи жилища засяга и хората с увреждания, като под 29% от тях съобщават, че домовете им отговарят на техните нужди. Тази група също така е засегната от по-високи прекомерни разходи в сравнение със средното равнище за населението.

Как пазарът на жилища засяга младите хора

Повишаващите се разходи за жилища, с които се сблъскват милиони европейски граждани, засягат особено тежко младите хора. През 2023 г. младежите в целия ЕС са напуснали домовете на родителите си средно на възраст 26 години.

Най-късно напускат дома си гръцките младежи – на 30.7 години. Младите българи живеят при родителите си средно до 28.2 години. Французите и германците си тръгват от родния дом между 23-тата и 24-тата си година. В някои държави членки почти 70% от младите хора на възраст между 18 и 34 години не са имали друга възможност, освен да продължат да живеят с родителите си.

Това забавяне на напускането на семейния дом задълбочава неравенството между поколенията, като принуждава по-младите хора да отлагат важни житейски избори, като например създаване на семейство, водене на независим живот или преместване по професионални причини.

Имотният пазар като влакче на ужасите: България с над 500 000 сделки за 5 години

Как да се справим с жилищната криза: какво прави ЕС по въпроса

Въпреки че жилищната политика е отговорност главно на националните, регионалните и местните органи на управление, в държавите от ЕС се наблюдават някои общи причини за жилищната криза. Поради това има нужда от подход на многостепенно управление, който да зачита специфичните характеристики на жилищния пазар на всяка отделна държава.

След изборите за Европейски парламент през 2024 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи жилищното настаняване като един от социалните приоритети на ЕС за новия мандат и назначи Дан Йоргенсен за първия европейски комисар по въпросите на жилищата.

През 2025 г. Европейският парламент създаде специална комисия, която да анализира основните причини за жилищната криза и да предложи начини, по които ЕС би могъл да помогне за нейното преодоляване.

Увеличаване на финансирането от ЕС за жилища на достъпни цени

През 2025 г. Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка обявиха план за действие за инвестиране на около 10 милиарда евро през следващите две години. Целта е да се финансират проекти за нови жилища, обновяване на наличния жилищен фонд, както и научни изследвания и иновации в областта на строителните материали и строителството.

През 2025 г. Европейският парламент също така одобри нови правила относно финансирането в областта на сближаването и социалната политика в ЕС, така че средствата да може да се разпределят за модернизиране на съществуващия жилищен фонд и инвестиране в ново строителство със специален акцент върху социалните жилища. Членовете на ЕП също така призоваха държавите от ЕС „да увеличат поне двойно“ финансирането си за жилища на достъпни цени.

Какво означава близо до училище и още 5 лъжи от имотните обяви в България

Други решения на равнище ЕС в процес на подготовка

И накрая, както в представения през декември 2025 г. „план за жилища на достъпни цени“ на Европейската комисия, така и в предложенията на Европейския парламент от март 2026 г. се определят практически стъпки за повишаване на стандартите за жилищно настаняване, разширяване на капацитета на Европа за строителство и саниране на сгради и насочване на финансова подкрепа към най-засегнатите от кризата.

Очаква се тези приоритети да се превърнат в действия през цялата 2026 г. с нови предложения и законодателство, насочени към: