Нарушава ли човешките права бездействието на правителствата по отношение на климатичните изменения?

Това е въпросът, на който Европейския съд по правата на човека ще търси за първи път отговор в Страсбург по три отделни съдебни дела във връзка с климата.

Присъдите ще създадат прецедент за бъдещи съдебни спорове относно това как повишаващите се температури засягат правото на хората да живеят на годна за живеене планета.

Ето какво е заложено на карта.

Какви са съдебните дела?

Шестима португалски младежи съдят 32 европейски държави за това, че не успяват, според тях, да предотвратят катастрофалните климатични изменения, които те твърдят, че застрашават тяхното право на живот.

В делото, което експерти описват като "Давид срещу Голиат", няма иск за финансово обезщетение, а за драстично намаляване на вредните емисии от страна на правителствата.

Междувременно, хиляди възрастни жени в Швейцария твърдят, че "ужасно неадекватните" усилия на правителството на страната в борбата с гобалното затопляне ги излага на риск от смърт по време на топлинни вълни.

Адвокатите на жените настояват за съдебно решение, което може да принуди Берн да намали емисиите от въглероден диоксид много по-бързо от планираното.

По третото дело Деймиен Карим, бивш кмет на френската комуна Гранд-Синт, оспорва в съда отказа на Франция да предприеме по-амбицозни мерки спрямо климатичните изменения.

Какви права може да са нарушени?

Това ще бъде първият случай, в който Европейският съд се произнася по това дали предполагаемите слаби политики по отношение на изменението на климата нарушават човешките права, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека.

Португалските младежи застъпват тезата, че тяхното право на живот е заплашено от предизвикани от климатичните промени събития, като горски пожари, както и че несправянето с климатичните изменения е особено дискриминиращо срещу младите хора, които са изправени пред перспективата за все по-малко годна за живот планета.

Швейцарските жени пък казват, че Берн нарушава правото им на живот, като не успява да намали емисиите съгласно зададени насоки, които ограничават глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий.

В тяхното дело се посочва доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени към ООН, който установява, че жените и по-възрастните хора са изложени на най-голям риск от свързани с високите температури смъртни случаи по време на топлинни вълни.

Към делото са приложени и медицинските досиета на ищците като свидетелство за тяхната уязвимост.

Жалбата на Карим, подадена през 2019 г., ще оцени дали недостатъчните действия на правителството може да бъдат нарушение на правото за живот, като се излагат домовете на хората на климатичните рискове.

"Всички ние се опитваме да постигнем една и съща цел," казва 23-годишната Карина Мота, която е сред португалците, завели съдебно дело. "Победа, при което и да е от трите дела, ще бъда победа за всички."

Какви може да са съдебните решения?

Съдебният състав от 17 съдии може да произнесе много различни присъди по всяко дело. Решенията не могат да бъдат обжалвани.

"Трите дела са доста различни по отношение на това кой ги е завел, кое или кои правителства са ответници и какъв е искът по делото," казва пред Reuters Луси Максуел, директор на Climate Litigation Network.

Някои от засегнатите правителства са заявявали, че делата са недопустими. От Швейцария казват, че не е работа на Страсбург да бъде "върховен съд" по въпросите на околната среда или да налага спазването на климатични споразумения.

Съдът може да реши, че дадено дело е прекалено трудно за настоящата му рамка и че трябва да се гледа на национално ниво, казва още Максуел.

"Европейският съд може да излезе с декларация, че тези правителства не са спазили задълженията си по отношение на човешките права, тъй като целите им за 2030 г. са прекалено слаби и не са в съответствие с науката," казва тя.

Какво би могло да постигне отсъждане срещу някое от правителствата?

Решение против швейцарското или португалското правителство би "изпратило ясно послание, че правителствата имат законови задължения да засилят значително усилията си в борбата с климатичните промени, за да защитят човешките права," казва Максуел.

Това би трябвало да доведе до преразглеждане на целите на тези държави по отношение на намаляването на емисиите до 2030 г.

Ако страните не обновят своите цели, може да има допълнителни съдебни действия на национално ниво и съдилищата да наложат финансови наказания.

Неспазването на разпоредбите на местните съдилища от страна на правителствата, "предизвика сериозно проблеми с върховенството на закона," посочва Максуел. "Разчитаме на това правителствата да спазват решенията на съда на национално ниво", допълва тя.

Как решенията на съда ще създадат правен прецедент?

Регионален съд по правата на човека никога досега не се е произнасял по климатични дела и присъдите вероятно ще променят правилата на играта.

"Ако заведените дела се окажат успешни, това ще е най-важното нещо, което се случи по отношение на изменението на климата в Европа от Парижкото споразумение, тъй като донякъде има силата на регионално европейско споразумение," казва Рут Делбеър от гражданското движение Avaaz, което помага за набирането на стрества за покриване на съдебните такси на португалските младежи.

Решението и по трите дела ще се вземе от висшия състав на съда, известен като Голямата камара, до който достигат единствено дела, които повдигат сериозни въпроси относно тълкуванието на Конвенцията.

По тази причина решенията от делата ще служат за еталон за съда в Страсбург и за националните съдилища по подобни дела.

Адвокатът Джери Листън казва, че "най-въздействащият резултат" би било решение, което обвързва 32-те страни, които замърсяват най-много в Европа. Сред тях са страните от ЕС и съседни държави.

Решение дори и срещу една страна обаче може да бъде приложено като прецедент срещу всички 46 държави, подписали Европейската конвенция за правата на човека.  

Евентуална победа би могла да насърчи повече общности да завеждат подобни дела срещу правителствата. В същото време, загуба на ищците би могла да възпре бъдещи съдебни действия.

Шест други климатични дела са поставени на изчакване от съда в Страсбург в очакване на трите решения на съда утре, казва Джой Чаудри, старши адвокат в Центъра за международно екологично право.

Сред тях е и дело срещу норвежкото правителство, според което то нарушава човешките права, като издава нови лицензи за добив на нефт и газ в Баренцово море след 2035 г.

Каквото и да се случи тази седмица, то ще окаже влияние и извън границите на Европа, казва Максуел. Съдилища в Австралия, Бразилия, Перу и Южна Корея обмислят климатични дела въз основа на нарушаването на човешките права.

"Те ще следят какво се случва в Европа и решенията ще окажат вълнообразен ефект и доста извън Стария континент," допълва тя.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !