Производител на соларни панели, който освобождава работници. Производител на батерии, който обърна гръб на Европа заради американските субсидии. Проект за зелен водород, който буксува заради липса на електричество.

Това са част от първите резултати на Фонда за иновации на ЕС - инвестиционен инструмент с налични 40 млрд. евро в сърцето на плановете на Европа да обнови икономиката си, така че да постигне нулеви емисии до средата на века.

Той също така е част от усилията на съюза да се противопостави на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ – официални лица се надяват, че субсидиите ще възпрат ключови индустрии да се насочат към чужбина.

Фондът е все още относително нов и финансира десетки проекти, в това число първия голям зелен стоманодобивен завод, но някои от тях, най-вече в секторите на производството и водорода, изпитват затруднения.

Фондът за иновациите е една от програмите, които “задължително трябва да успеят”, за да се гарантира, че технологиите могат да играят важна роля в намаляването на вредните емисии на ЕС, казва пред Bloomberg Маркъс Фердинанд, старши анализатор в базираната в Осло компания Veyt.

Ако тези ранни спънки се окажат широко разпространени тенденции, това би било притеснителен знак за способността на ЕС да постигне климатичните си цели за 2040 г.

От началото на дейността му преди четири години фондът е отпуснал над 6 млрд. евро за мащабирането на зелени технологии, като улавянето на CO₂ от някои от най-големите замърсители в Европа, подобни на френския гигант Air Liquide SA и швейцарския производител на цимент Holcim Ltd.

Той също така финансира големи енергийни производители, като Shell Plc и германската RWE AG, в опитите им да произвеждат водород. Фондът подкрепя и големи заводи за оборудване за соларни панели, батерии и други технологии в сферата на енергията от възобновяеми източници.

Производствените проекти са сред тези, които изпитват най-големи затруднения. Фондът е отпуснал най малко 750 млн. евро на производители, половината от които обявиха планова да закрият дейността си, да освободят служители или да прекратят проектите си напълно, според анализ на проектните дани от страна на Bloomberg Green.

Курт Ванденберге, генерален директор на отдела за действия в областта на климата на ЕК, казва, че от ЕС са очаквали, че някои от проектите, на които е заложено, няма да успеят. Фондът е за инвестиции в “иновативни дейности на бъдещето,” казва той.

“Това означава, че не всичко проекти непременно ще бъдат завършени докрай, защото има относително голяма степен на риск. В противен случай не би трябвало да го прави, ако пазарът вървеше сам напред.”

Лошите залози не означават непременно, че са прахосани много пари. Финансирането са изплаща на фази, така че проектите, които не продължават, не получават по-голяма част от средствата, а ЕС може да пренасочи тези разходи в друга посока.

Тези, които не вземат окончателно инвестиционно решение, не получават никакво финансиране. Въпреки всичко обаче това означава изгубено ценно време за декарбонизация и подкопаване на конкурентното предимство на Европа, ако компании си тръгнат.

Фондът за иновации събира милиарди евро от замърсяващите индустрии, които се надява да изчисти. Съгласно европейската система за търговия с квоти за емисии, замърсители получават фиксиран брой квоти всяка година.

Промишлените замърсители, които имат малко възможности за декарбонизация, в момента получават повечето от своите квоти безплатно, докато производителите на електроенергия трябва да ги купуват.

Компаниите трябва се отказват от квота за всеки метричен тон CO₂, който отделят в атмосферата.

Правителствата от ЕС продават квотите на търг и след това насочат част от набраните средства към Фонда за иновации.

Идеята на практика е, че замърсителите плащат, но част от парите им могат да се върнат при тях под формата на грантове или субсидирани нови технологии, които могат да им помогнат за намаляване на емисиите и за понижаване на разходите в бъдеще.

Това ще бъде особено важно на фона на затягането на въглеродния пазар в ЕС и ограничаването на броя на квотите, които се раздават безплатно.

Някои индустрии ще бъдат принудени да ограничат емисиите си от CO₂ или да плащат. Компании може да изберат да спрат изцяло дейността си, както се случи, когато се сблъскаха с по-високи разходи след руската инвазия в Украйна.

Зелените производители от Европа са изправени преди привлекателните щатски субсидии от една страна и конкуренцията на евтините китайски продукти от друга.

Freyr Battery Inc получи грант на стойност 100 млн. евро за своя проект Giga Arctic в Норвегия, но обяви през ноември, че ограничава разходите по него, за да се фокусира върху инвестиции в САЩ.

Сред най-големите грантове, отпуснати досега, са 200-те млн. евро за швейцарския производител на соларни панели Meyer Burger Technology AG за изграждането на нови производствени съоръжения в Германия и Испания.

След това компания обяви планове да закрие завод в Германия, тъй като пренасочва дейността си в САЩ. Тя води преговори с ЕК относно своите опции, според нейн говорител.

Друг производител на оборудване за соларни панели - шведската Midsummer AB, получи над 30 млн. евро за инициативата Project DAWN за построяването на завод, който ще произвежда тънки, олекотени слънчеви панели, които се инсталират на покривите.

Миналата година компанията пристъпи към уволнението на служители в рамките на програмата си за ограничаване на разходите, след като обяви загуба в размер на над 200 млн. шведски крони.

Един от най-големите технологични залози на фонда е във водорода. Този газ не отделя CO₂, когато изгаря, а когато се произвежда посредством електроенергия от възобновяеми източници, може да бъде природосъобразна алтернатива на природния газ или въглищата.

Проектите в областта на водорода съставляват повече от една четвърт от средствата, отпуснати от Фонда за иновации досега.

Технологията обаче не е толкова икономически изгодна, колкото се смяташе преди време. Зеленият водород е много по-скъп от този, който се произвежда с помощта на природен газ. Проекти, които трябваше да разраснат индустрията и да свалят разходите, се сблъскаха с проблеми.

Един от тях беше планът подразделение на германската Uniper SE да произвежда зелен водород в покрайнините на Ротердам.

Повишаващите се разходи за електроенергия, труд и финансиране в последните години направиха водорода още по-скъп, което затрудни привличането на потенциални клиенти.

В крайна сметка, Uniper върна получените от фонда средства, а мениджърите на проекта се надяват да намерят други начини за построяването на завода по-късно през настоящото десетилетие.

Друг проект, който връща парите обратно на ЕС, трябваше да свързва евтиното производство на водород в Португалия с голямото промишлено търсене в Северна Европа.

“Имаше голямо въодушевление около водорода, но сега трябва да гледаме по-реалистично на нещата,” казва Катрин Макгрегър, главен изпълнителен директор на Engie SA - една от компаниите зад проекта.

Един от най-големите грантове, отпускани досега от фонда, отива при подразделение на австралийския миннодобивен гигант Fortescue Ltd. Предложеният проект в Норвегия трябваше да произвежда водород, използвайки водноелектрически язовири, които осигуряват близо 90% от електричеството в страната.

Fortescue планира да използва този водород, за да произвежда амоняк, който може да се използва като гориво с чисто изгаряне от корабната индустрия.

Компанията в момента е в процес на завършване на ключови инженерни и проектантски работи и трябва да вземе окончателно инвестиционно решение следващата година, казва Тор Магнус Ровик, кънтри мениджър в Fortescue.

Разминаването между ранните успехи в скандинавските държави и континентална Европа може да послужи за урок за зелените европейски субсидии.

Европа вече започна да приема оферти за механизъм за финансиране, който има за цел да подкрепи производството на зелен водород — разклонение на основния Фонд за иновации.

Първите 800 млн. евро за неговата Водородна банка ще предоставят максимална фиксирана субсидия от 4.50 евро на всеки килограм произведен газ.

От това ще се облагодетелстват места, като скандинавските и иберийските държави, където възобновяемата енергия е по-евтина и по-изобилна, според BloombergNEF.

В сравнение с основния Фонд за иновации, който избира победителите по това дали отговарят на определени критерии, Водородната банка позволява по-голямо влияние от страна на пазара за избирането на победителите въз основа на цената.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !