Използването на погрешни икономически модели означава, че ускоряващото се въздействие на климатичната криза може да доведе до глобална финансова катастрофа, предупреждават експерти.

Възстановяването ще бъде много по-трудно, отколкото след финансовата криза през 2008 г., казват те, тъй като „не можем да спасим Земята, както направихме с банките“.

Докато светът препуска към глобално затопляне с 2°C, рисковете от екстремни метеорологични бедствия и климатични повратни точки се увеличават бързо. Настоящите икономически модели, използвани от правителствата и финансовите институции обаче, напълно пропускат подобни сътресения, казват изследователите, като вместо това прогнозират, че стабилният икономически растеж ще бъде забавен само от постепенно повишаващите се средни температури. Това е така, защото моделите приемат, че в бъдеще ще бъде като в миналото, въпреки изгарянето на изкопаеми горива, което тласка климатичната система в неизследвана територия.

Повратни точки, като например срива на съществено важни атлантически течения или ледената покривка на Гренландия, биха имали глобални последици за обществото. Смята се, че някои от тях са достигнали или са много близо до своите повратни точки, но времето за това е трудно да се предвиди. Комбинирани екстремни метеорологични бедствия биха могли да унищожат националните икономики, заявиха изследователи от Университета в Екситър и финансовия мозъчен тръст Carbon Tracker Initiative.

В доклада им се заключава, че правителствата, регулаторните органи и финансовите мениджъри трябва да обърнат много повече внимание на тези рискове с голямо въздействие, но с по-малка вероятност, защото избягването на необратими последици чрез намаляване на въглеродните емисии е далеч по-евтино от опитите за справяне с тях.

„Това, с което си имаме работа, не са управляеми икономически корекции“, казва д-р Джеси Ейбрамс от Университета в Екситър. „Климатолозите, които анкетирахме, бяха недвусмислени: настоящите икономически модели не могат да обхванат най-важното – каскадните провали и натрупващите се сътресения, които определят климатичния риск в един по-топъл свят – и биха могли да подкопаят самите основи на икономическия растеж.“

„За финансовите институции и политиците това е фундаментално погрешно тълкуване на рисковете, пред които сме изправени“, казва той. „Мислим за нещо подобно на краха от 2008 г., но такъв, от който не можем да се възстановим толкова добре. След като имаме срив на екосистемата или климатичен срив, не можем да спасим Земята, както направихме с банките.“

Марк Кампанале, главен изпълнителен директор на Carbon Tracker, заяви: „Крайният резултат от погрешните икономически съвети е широко разпространеното самодоволство сред инвеститорите и политиците. В някои правителствени ведомства има тенденция да омаловажават въздействието на климата върху икономиката, за да избегнат вземането на трудни решения днес. Това е голям проблем – последиците от забавянето са катастрофални.“

Хетал Пател от Phoenix Group, която управлява дългосрочни инвестиции на стойност около 300 милиарда паунда за своите клиенти, казва: „Подценяването на физическия риск не само изкривява инвестиционните решения, но и омаловажава реалните последици, които в крайна сметка ще засегнат обществото като цяло.“

Актюери прогнозираха през 2025 г., че световната икономика може да се сблъска със загуба на 50% от БВП между 2070 и 2090 г. поради катастрофални климатични сътресения, което е много повече от очакваното преди това.

Новият доклад е базиран на експертни оценки на 68 климатолози от изследователски институции и правителствени агенции във Великобритания, САЩ, Китай и девет други страни. Ключов извод е, че макар икономическото моделиране традиционно да свързва климатичните поражения с промените в средните температури, обществата и пазарите страдат най-много от екстремни явления, като топлинни вълни, наводнения и суши.

Друга констатация е, че БВП може да прикрие пълната цена на щетите за климата, като не отчита смъртните случаи и влошеното здраве, социалните смущения и деградиралите екосистеми. БВП всъщност може да се увеличи след бедствия поради разходите за възстановяване, допълват изследователите.

Те казват, че вместо да се чакат идеални модели на риска, трябва да се постави по-голям акцент върху крайностите, не само върху централните оценки, но и върху уязвимостта на цялата финансова система. Инвеститорите също трябва да ускорят отказа от изкопаеми горива като добросъвестно задължение, за да избегнат големи бъдещи загуби, казва Кампанале.

Настоящите икономически модели могат да дадат оценки за загубите, които да изглеждат точни, но според учените са изключително оптимистични. „Някои казват, че ще имаме загуба от 10% от БВП при температури между 3°C и 4°C (на глобалното затопляне), но учените, занимаващи се с физичен климат, казват, че икономиката и обществото ще престанат да функционират така, както ги познаваме. Това е голямо несъответствие“, казва Ейбрамс.

Лори Лейбърн от Инициативата за стратегически климатични рискове казва: „В момента преживяваме промяна на парадигмата в скоростта, мащаба и сериозността на рисковете, породени от кризата на климата и природата. Въпреки това много регулации и правителствени действия са опасно откъснати от реалността.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !