Хората по света живеят по-дълго, а животът става по-скъп. Може би е време за преосмисляне на времевата линия за напускане на работната сила.

Приключване с работата в 60-те им години е целта на много трудещи се по света – навършването на 65 г. отваря златен портал към пенсионирането. Въпреки това идеята за оттегляне от работната сила, когато човек е в 60-те си години, не изглежда реалистична или дори разумна за много хора, особено сега. Някои водещи финансисти споделят това.

През март компанията за управление на активи BlackRock публикува годишното си писмо до акционерите. В него главният изпълнителен директор Лари Финк отправи предупреждение към трудещите се, които се надяват да се пенсионират комфортно и финансово подсигурени в 60-те си години. На фона на увеличаващата се продължителност на живота в световен мащаб, разпадащите се мрежи за социална сигурност и увеличаващите се разходи за живот, Финк предупреди, че пенсионирането на 65 г. няма да е възможно за мнозина, а дори и за повечето хора.

"Пенсионирането е много по-трудно, отколкото бе преди 30 години", казва Финк. "И ще бъде много по-трудно след 30 години".

В периода 2000 – 2019 г. продължителността на живота в световен мащаб се е увеличила от 67 до 73 г. От ООН очакват до 2050 г. един на всеки шестима души по света да бъда на възраст 65 г. или повече. Със застаряването на населението скоро много държави ще достигнат точка, в която повече хора напускат работната сила, отколкото се присъединяват към нея. Във Великобритания тази точка може да бъде достигната до 2029 г., в Бразилия - до 2035 г., в Индия - до 2048 г., а в САЩ - до 2053 г.

"Продължителността на живота във Великобритания продължава да нараства от средата на 50-те години на 19-и век", казва пред BBC Ребека Сиър, преподавател по население и здраве в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. "Възрастта за пенсиониране обаче не се е променила толкова много".

На фона на драстичната промяна на здравния и икономическия пейзаж, дали пенсионирането на 65 г. вече не е изцяло нереалистична цел в съвременния свят?

Произволен стандарт?

"Не само, че целевата възраст за пенсиониране не се променя в крак със съвременните обстоятелства, но също така е неясно защо дъравите са се фокусирали толкова много върху средата на 60-те години като възраст за пенсиониране", казва Гал Уетстийн, старши икономист в Центъра за изследване на пенсионирането в Бостънския колеж. В известен смисъл, това е "груба преценка", предназначена да изведе хората от работната сила в самия край на техния живот.

Въпреки това много правителствени програми продължават да я използват като стандарт. В САЩ федералната програма за здравно осигуряване Medicare в момента е налична само за хора на възраст 65 г. или повече (има и изключение за по-млади хора с увреждания). Американците имат право да получават пълните си социални осигуровки на 67-годишна възраст, което е приблизително същата възраст, на която жителите на Обединеното кралство могат да получат своята универсална държавна пенсия.

В средата на 20-и век, когато много от тези програми са въведени, продължителността на живота е била много по-кратка. Във Великобритания, например, тя е била близо 66 години за мъжете и 71 години за жените. "В този случай британците биха получавали пенсия едва в 8% или 10% от живота си," казва Крис Пари, лектор по финанси в университета Кардиф Метрополитън.

Сега обаче "живътът ни се удължава, по-здрави сме по-дълго време до късната средна възраст и ранната напреднала възраст ", казва той. "В момента има много хора в началото и средата на 80-те си години, които са здрави и се радват на много активен живот – както физически, така и психически."

Променящи се модели на богатство

Накратко, държавните помощи не са предназначени да подкрепят хората в 80-те и 90-те им години и не са проектирани за това. Наложените преди време политики за подкрепа на пенсиониралите се работници до края на живота им, вече не са калибрирани към съвременните обстоятелства.

И докато някои хора допълват държавните си помощи с инвестиционни инструменти, предназначени за пенсионни спестявания, много бивши трудещи се не разполагат с достатъчно или с никакви лични спестявания, на които могат да разчитат. Освен това, с увеличаването на разходите за живот в условията на инфлация, натрупаните спестявания просто не се простират толкова надалече.

Освен това, богатството на поколенията, което някога гарантираше, че по-младите хора ще разполагат с финансов буфер на по-късен етап в живота, остава в миналото. "Ресурсите на практика се предаваха от поколение на поколение, от баби и дядовци на родители на деца", казва Сиър. "Сега ресурсите се движат в обратната посока. За първи път в човешката история, богатството се движи от поколението родители към поколението баби и дядовци."

Тази липса на традиционна предпазна мрежа принуждава много трудещи се по света да продължават да работят и след 65-годишна възраст, за да генерират достатъчно средства за пенсия. Данни от юни 2023 г. на щатската застрахователна компания Northwestern Mutual показват, че работещите в САЩ вярват, че "магическото число" за пенсионни спестявания е близо 1.3 млн. долара – богатство, което повечето хора не могат да натрупат до 60-те си години.

За Финк от BlackRock, решението за комфортно, съвременно пенсиониране включва по-агресивно инвестиране от по-ранна възраст и работа и след навършването на 65 години. Някои правителства вече отчитат, че 65 г. като възраст за пенсиониране е остаряла цел. Пенсионната възраст във Великобритания вече се очаква да се увеличи от 66 на 67 г. в периода май 2026 – март 2028 г., а след 2044 г. може да нарасне до 68 г.

Някои експерти, сред които и Пари, споделят мнението, че пенсионирането в 60-те години вече е повече мечта, отколкото реалност. "Когато става въпрос за пенсиониране, смятам, че 75 е новото 65", казва той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !