Термините "фондов пазар", "фондова борса" и "капиталов пазар", които често се използват взаимозаменяемо, се отнасят до институциите и платформите, чрез които се купуват и продават корпоративни акции и облигации.

Тези финансови операции се извършват на официални централизирани борси и извънборсови пазари (известни като OTC, от англ. over the counter), които работят съгласно определени разпоредби и регулации.

Търговците на капиталовия пазар купуват или продават акции на една или повече фондови борси, които са част от този пазар. В САЩ, например, двете водещи борси са Нюйоркската фондова борса (NYSE) и Nasdaq. 

В повечето европейски държави, включително и в България, обикновено съществува по една фондова борса, на която се търгуват ценните книжа на публичните компании, като има и мултинационални компании, които управляват борсови платформи в няколко държави.  

Борсата е мястото, на което се случва търговията с акции и други ценни книжа. Тя е ключов елемент от съвременната пазарна икономика. 

Как работи фондовият пазар? 

Фондовият пазар позволява на купувачите и продавачите на ценни книжа да се срещат, да си взаимодействат и да сключват сделки. Той дава възможност цените на акциите да се използват като барометър за "здравето" на цялата икономика.

Купувачите и продавачите постигат справедлива цена на активите, висока степен на ликвидност и прозрачност, тъй като се конкурират на свободния пазар.

Фондовият пазар е регулирана и контролирана среда. Освен самата платформа, на която се сключват сделките и която обикновено се поддържа от борсовия оператор, във всяка страна съществува и финансов регулатор, който следи за спазването на правилата.

В Съединените щати основните регулатори са Комисията за ценните книжа и борсите (SEC) и Регулаторният орган на финансовата индустрия (FINRA). 

В България контролът върху капиталовия пазар се осъществява от Комисията за финансов надзор. Сетълментът на сделките също се урежда от определени за тази цел институции, като у нас тази функция изпълнява Централният депозитар. 

Компаниите, регистрирани на фондовите борси, са регулирани и техните сделки се наблюдават от контролните органи.

Борсите поставят към тях определени изисквания, като навременно подаване на тримесечни финансови отчети, отчитане на съществени промени в управлението и дейността, като по този начин се гарантира, че всички участници на пазара са еднакво информирани за състоянието на компанията.

Търговията с т. нар. "вътрешна информация" обикновено се санкционира строго, тъй като поставя останалите участници в неравноправно положение. 

Работейки съгласно определените правила, посочени от регулатора, фондовите пазари действат като първични и вторични.

Първичният пазар позволява на компаниите да издават и продават своите акции на обществеността за първи път чрез процеса на първоначално публично предлагане (IPO). Тази дейност помага на компаниите да наберат необходимия капитал от инвеститорите.

Капиталът на компанията се разделя на определен брой акции, част от които се предлагат на обществеността. По-късно фирмата може също да предложи и нови, допълнителни акции, например чрез издаване на права или последващи предложения. Тя дори може да изкупи обратно или да делистне акциите си, тоест да прекрати търговията с тях на капиталовия пазар. 

Инвеститорите купуват корпоративни акции с очакването, че стойността им ще се повиши, ще получат изплащане на дивиденти или и двете. Фондовата борса действа като посредник в този процес на набиране на капитал и получава такса за своите услуги от компанията и нейните финансови партньори. 

Използвайки фондовите борси, инвеститорите могат също така да купуват и продават ценни книжа, които вече притежават, на така наречения вторичен пазар. 

Борсите обикновено поддържат различни пазарни индекси, в които влизат най-големите или най-търгуваните компании, които дават възможност да се следят общите тенденции на пазара. Има и индекси, които са специфични за определени сектори - технологии, промишленост, транспорт, строителство и др. 

Фондовият пазар гарантира, че всички заинтересовани пазарни участници имат достъп до данни за всички поръчки за покупка и продажба, като по този начин спомага за справедливото и прозрачно ценообразуване на ценните книжа.  

Дългосрочните инвеститори могат да купуват акции и да ги държат с месеци и години, докато трейдърите обикновено купуват и продават в рамките на дни или дори часове.

История на фондовите борси

Първият официален организиран капиталов пазар е Лондонската фондова борса, която започва дейността си в едно кафене, където търговците се срещат, за да обменят акции. Това се случва през 1773 г.

Първата фондова борса в Съединените щати пък е открита във Филаделфия през 1790 г. Споразумението от Бътънууд бележи началото на Уолстрийт в Ню Йорк през 1792 г.

То е подписано от 24 търговци и е първата по рода си американска организация за търговия с ценни книжа. Търговците преименуват начинанието си на New York Stock and Exchange Board през 1817 г. 

Най-ранните фондови пазари са издавали и са търгували с физически сертификати за акции на хартиен носител. Днес борсите работят по електронен път, поради което и акциите на компаниите се наричат "безналични". 

В България първата фондова борса е създадена през 1914 г., като до 30-те години на миналия век на нея са се търгували акциите на около 30 дружества. След края на Втората световна война - през 1947 г., тя преустановява съществуването си. 

Капиталовият пазар в страната се възражда слез политическите промени от 1989 г., като  през 1991 г. е създадена и Първа българска фондова борса АД.

В периода между 1992 г. и 1994 г. в страната се появяват над 16 фондови борси, които обаче оперират независимо една от друга без никакви регулации. На тях се търгуват акции на частни дружества на хартиен носител, както и държавни ценни книжа. 

В средата на 1995 г. е приет Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, като с влизането му в сила започва изграждането на регулирания български капиталов пазар.

По същото време е поставено началото и на обединението на отделните фондови борси, което завършва през 1998 г. със създаването на Българска фондова борса – София АД.

От 2000 г. присъствената търговия на борсата, при която брокерите на ценни книжа подават поръчките си на място, е заменена с изцяло електронна система, която дава възможност за дистанционна търговия. 

Днес БФБ поддържа и четири индекса - SOFIX, BG40, BGTR30 и BGREIT, които дават възможност да се следи цялостното представяне на капиталовия пазар. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !