Корпоративните акции са ценни книжа, която представляват собствеността на част от капитала на фирмата. Отделните дялове на капитала на компанията се наричат акции и дават право на собственика върху част от активите и печалбите.

Компаниите могат да бъдат частни или публични дружества. В първия случай акциите им могат да се прехвърлят в частни двустранни сделки, а във втория се търгуват на фондовата борса.

Борсово търгуваните акции стоят в основата на инвестиционните портфейли на много индивидуални и институционални инвеститори, включително пенсионни фондове, банки, взаимни фондове и др. 

Публичните компании трябва да отговарят на определени регулации и правила, предназначени да защитят инвеститорите от измами и други злонамерени действия, както и да гарантират прозрачността и стабилността на дружеството. 

Какво притежават акционерите?

Корпорациите най-често издават акции, за да набират средства за управление на своя бизнес, а акционерите могат да има претенции към част от активите и приходите на компанията.

Акционерът се счита за собственик на част от компанията емитент, като делът му зависи от броя на акциите, които притежава. Ако една компания има 1000 акции в обращение и едно лице притежава 100 акции, то можа да има претенции към 10% от капитала и приходите на компанията.

Важно е обаче да отбележим, че акционерите не притежават физически самата корпорация. Законът третира фирмите като юридически лица, които плащат данъци, могат да теглят заеми, да притежават собственост и да бъдат съдени.

Идеята, че корпорацията е „лице“, означава, че тя притежава своите активи. Корпоративният офис, пълен с бюра, столове и компютри, принадлежи на корпорацията, а не на акционерите.

Корпоративната собственост е законно отделена от собствеността на акционерите, което ограничава както тяхната отговорност, така и тази на фирмата. Ако компанията фалира, съдът може да разпореди всички нейни активи да бъдат разпродадени, за да покрият плащанията към кредиторите и служителите, но активите на акционера не са изложени на риск.

Съдът не може да ви принуди да продадете вашите акции, въпреки че стойността им може да е паднала. По същия начин, ако един от основните акционери на дадена компания фалира, той не може да продаде нейните активи, за да плати на своите кредитори.

Тоест, ако притежавате 33% от акциите на дадена компания, не е правилно да твърдите, че притежавате една трета от тази компания. Вие обаче притежавате една трета от акциите на компанията и тази концепция е известна като „разделяне на собствеността и контрола“.

Какви права дава собствеността върху акциите?

Притежаването на акции дава правото на глас в общите събрания на акционерите, както и на дивиденти, ако и когато те бъдат разпределени.

Ако един акционер притежава мажоритарен дял от акциите (над 50% от капитала), влиянието му се увеличава значително, така че той може косвено да контролира посоката на развитие на компанията, назначавайки нейния борд на директорите.

Бордът на директорите е отговорен за увеличаването на стойността на акциите на корпорацията и често го прави чрез наемане на професионални мениджъри или служители, като главния изпълнителен директор или главия оперативен директор. Акционерите, по правило, не се занимават с директното управление на компанията и оперативните процеси в нея.

Какви са основните видове акции?

Има два основни вида акции - обикновени и привилегировани. Обикновените акции дават право на собственика да гласува на акционерните събрания и да получава дивиденти, изплатени от корпорацията.

Привилегированите акционери обикновено нямат право на глас, но имат приоритет при изплащането на дивиденти от обикновените акционери. Освен това те са с приоритет при изплащането на средства от разпродажба на активите на дадена компания, в случай че тя фалира и бъде ликвидирана.

Първите обикновени акции са издадени от холандската Източноиндийска компания през 1602 г. 

Компаниите могат да издават нови акции, когато имат нужда от набиране на допълнителни средства за разширяване на бизнеса и финансиране на нови проекти. Този процес "размива" собствеността и правата на съществуващите акционери, при условие че те не купуват новоиздадените ценни книжа.

Корпорациите могат също така могат да изкупуват обратно собствените си акции, което пък облагодетелства съществуващите акционери, тъй като подкрепя цените на притежаваните от тях дялове. 

При емитирането на нови акции има голяма разлика между това дали някой купува акции директно от компанията, която ги издава на първичния пазар, или ги придобива от друг акционер на вторичния пазар. Когато корпорацията издава акции, тя го прави в замяна на пари, а когато акционерите ѝ разменят дялове помежду си, финансовият ефект за самата компания е нулев. 

Каква е разликата между акциите и облигациите?

Като цяло акциите се приемат за рисков финансов актив, което ги отличава от други финансови инструменти, например облигациите (т. нар. активи с фиксирана доходност). Облигациите също се издават от корпорациите, но представляват дългови ценни книжа.

Облигационерите са кредитори на компанията, а не нейни собственици. Те нямат право на глас в общото събрание и не получават дивиденти. Компанията им изплаща лихва върху сумите, които те са ѝ отпуснали под формата на заем.  

Освен това, на кредиторите се дава правен приоритет пред другите заинтересовани страни в случай на фалит на фирмата. Това означава, че те първи ще получат парите си, ако дадено дружество е принудено да фалира и активите му бъдат разпродадени. 

За разлика от тях, акционерите обикновено не получават нищо или почти нищо в случай на фалит, тъй като преди тях с приоритет са не само кредиторите, но също и служителите на компанията, както и данъчните служби. По тази причина акциите се приемат за по-рискова инвестиция от облигациите. 

Как се купуват и продават акции?

Най-често акциите се купуват и продават на фондовите борси. Нюйоркската фондова борса, Nasdaq, Лондонската фондова борса, борсата във Франкфурт и тези в Хонконг и Токио са едни от най-големите в света, където всеки ден се търгуват книжа за милиарди долари.

Книжата на българските публични дружества се търгуват на Българската фондова борса.

Покупката, продажбата и съхранението на акциите е изцяло дигитален процес, като в днешно време потребителите могат да правят това дори и през приложения на мобилния си телефон.

След като една компания стане публична чрез първично публично предлагане (IPO), нейните акции стават достъпни за инвеститорите и те могат да ги купуват и продават на борсата. Обикновено инвеститорите използват услугите на инвестиционен посредник при покупко-продажбата на ценни книжа.

Цените на акциите пък се влияят от търсенето и предлагането на пазара, както и от други фактори, включително и от финансовите показатели на компанията. 

Как инвеститорите печелят от покупко-продажбата на акции?

Има два начина за постигане на доходност, свързани с притежаването на акции - дивиденти и капиталова доходност. Дивидентът представлява разпределяне на част от печалбата на компанията към акционерите.

Ако една компания има 1000 акции в обращение и декларира дивидент от 5000 долара, тогава акционерите ще получат по 5 долара за всяка акция, която притежават. 

Капиталовата доходност пък е свързана с увеличението на стойността на акциите. Ако си купите акция за 10 долара и след една година цената ѝ се повиши до 11 долара, ще постигнете възвръщаемост от 10%. 

Всички инвестиции в акции обаче носят определена степен на риск. Финансовите активи могат да загубят част от стойността си, ако пазарните условия се влошат. В случай на фалит на компанията, стойността им може да падне и до нула. 

В исторически план акциите носят по-висока дългосрочна доходност, в сравнение с други финансови активи, но са свързани и с по-висок риск.  Един от най-сигурните начини за намаляване на този риск е т. нар. "диверсификация" на портфейла, тоест разпределяне на инвестицията в акциите на различни компании и дори в различни видове инструменти (акции, облигации, държавни ценни книжа и т.н.). 

Повечето индивидуални инвеститори, всъщност, не купуват акции лично, а чрез взаимни фондове. Това са големи институционални инвеститори, които разполагат с големи инвестиционни портфейли, управлявани от професионални мениджъри.

Купувайки си дял от подобен фонд, дребният инвеститор придобива част от неговия портфейл, като цената на този дял зависи от представянето на фонда. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !