Преди десетилетие Гърция беше в разгара на опустошителна дългова криза, белязана от години на строги икономии, трудности и безредици. Днес длъжностни лица и инвеститори казват, че 2024 г. може да е годината, в която възстановяването й най-накрая ще е завършено, пише Reuters.

Очаква се гръцката икономика да отбележи ръст от близо 3% през тази година, доближавайки се до стойността на показателя отпреди кризата през 2009 г. и изпреварвайки значително средния за еврозоната икономически растеж от 0.8%.

Доходността по държавните облигации на Гърция падна под тези на Италия, а банките, които бяха спасени по време на кризата, се очаква да бъдат изцяло частни за първи път от десетилетия – ход, който някои от най-големите инвеститори в страната считат като окончателен знак за нормалност.

"Отстъпването на държавата е ориентир," казва Вим-Хайн Палс от компанията за управление на активи Robeco, която наскоро е закупила акции на гръцки банки. "Гръцката икономика е в добра форма да се възползва от по-нататъшен растеж."

Възстановяването на Гърция, чиято дългова криза заплашваше да доведе до гибелта на цялата еврозона, е силно, поне на хартия. Сега страната е изправена пред един нов проблем – тя е възпирана от стагнацията в същите гиганти от еврозоната, които някога наложиха строги реформи на нейната икономика.

След като години наред беше изключена от международните пазари, Гърция си върна инвестиционния рейтинг през 2023 г. Когато през миналия месец спасителният фонд на страната продаде дела си в Piraeus Bank, която е една от най-големите в страната, продажбата беше презаписана осем пъти.

Остават и предизвикателства

Падащата раждаемост и недостигът на работна ръка заплашват дългосрочните перспективи, а разпространението на свързаните с климатичните промени бедствия, като горски пожари и наводнения, поставиха под натиск държавните финанси.

Много обикновени гърци, които бяха разтърсени от кризата, казват, че не виждат големи разлики, докато икономисти твърдят, че за по-общите ползи от възстановяването ще е необходимо време.

За да си гарантира дългосрочен растеж, страната трябва да диверсифицира икономиката си отвъд традиционните ѝ двигатели, като туризма, имотите и услугите.

Повече от половината от преките чужди инвестиции в Гърция, които възлизат на около 7.5 млрд. евро през 2022 г., идват от северноевропейски държави, като Франция и Германия, които се борят със слаб икономически растеж.

Гръцкият износ, като селскостопански стоки, горива и фармацевтични продукти, две трети от който отива за ЕС, пада с близо 9% през миналата година. Икономическият растеж се забавя до 2% през 2023 г., отчасти като резултат от изоставащите съседи на страната.

"Очакванията за по-нисък икономически растеж в Европа засягат Гърция по два основни начина - чрез натиск върху износа и чрез по-високата цена на парите," казва пред Reuters Никос Ветас, ръководител на икономическия мозъчен тръст IOBE.

Съживяване на финансите

Последиците от десетилетията на повсеместно укриване на данъци и преразходи застигнаха Гърция през 2009 г., когато страната изпадна в рецесия и правителството обяви огромна дупка във финансите й, която разтърси глобалните пазари.

До 2015 г. страната беше подписала три спасителни споразумения с еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ) на стойност 280 млрд. евро. В замяна Гърция се съгласи да въведе мерки за икономически ограничения, с които заплащането в публичния сектор и пенсиите бяха намалени и които предизвикаха насилствени протести.

След излизането на Гърция от спасителната програма през 2018 г. страната съживи банковата си система и разчита единствено на дълговите пазари за своите нужди от заеми. През 2022 г. тя се издължи на МВФ две години предсрочно.

Спокойствието до голяма степен е възстановено. В центъра на Атина площад Синтагма, който преди 10 години беше арена на сблъсъци между демонстранти и полиция, днес посреща туристи, които седят в сянката на портокаловите дръвчета.

Посещенията на Акропола достигат 3.8 милиона през 2023 г., което е близо четири пъти повече, в сравнение с разгара на кризата.

Неравенството остава

За много гърци обаче икономическото възстановяване не се превръща в подобрен стандарт на живот.

Нивото на безработицата остава над 10% и е второто най-високо в ЕС след Испания, а БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност е сред най-ниските в съюза, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

Средната месечна заплата в Гърция от 1 175 евро е с 20% по-ниска, в сравнение с преди 15 години, сочат данни на местното министерство на труда.

Гърция трябва да развие сектори, в които инвестициите са дългосрочни, казва Ветас от IOBE, "като инфраструктурните проекти и производството."

Тази седмица профсъюзите организираха обща стачка, като влакове, автобуси, фериботи и таксита бяха спрени, а стотици работещи излязоха по улиците с искания за по-високо заплащане. Някои хора не са се възстановили от това, че изгубиха всичко, когато икономиката се срина.

Периклис Фриганас взема банков заем през 2009 г., за да разшири сервиза си за поправка на мотоциклети в Атина, но в следващите шест години кризата намалява оборота му с 90%.

Той затваря сервиза през 2020 г., а наскоро губи апартамент, който споделя с безработната си съпруга и тримата си синове, тъй като го е предоставил като обезпечение срещу заема.

"Тази криза разори много хора и аз съм един от тях," казва 61-годишният Фриганас. "Нещата се подобряват само за богаташите, всички други губят."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !