Европейската комисия (ЕК) представи всеобхватен пакет за транспорта. Той ще ускори разгръщането на високоскоростната железопътна мрежа в Европа и ще стимулира инвестициите във възобновяеми и нисковъглеродни горива за секторите на въздухоплаването и водния транспорт.

Представените днес мерки обхващат две ключови области — железопътния транспорт, в който Европа вече има водеща роля по отношение на устойчивостта, и горивата, в които Европа сега трябва да ускори инвестициите за своя енергиен преход.

По-бърз и по-свързан железопътен транспорт в цяла Европа

В новия план за действие за високоскоростния железопътен транспорт се определят стъпките, необходими за създаването на по-бърза, по-оперативно съвместима и по-добре свързана европейска мрежа до 2040 г. Целта е да се съкрати времето за пътуване и железопътният транспорт да се превърне в по-привлекателна алтернатива на въздушния транспорт на къси разстояния, като по този начин се увеличи броят на пътниците и се стимулират регионалните икономики и туризмът.

Въз основа на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) в плана се предвижда да се свържат основни възли със скорост от 200 км/ч и повече. Пътниците ще могат да пътуват от Берлин до Копенхаген за четири часа вместо сегашните седем, а от София до Атина за шест часа вместо сегашните 13 часа и 40 минути. Новите трансгранични връзки също така ще дадат възможност за по-бързи и по-опростени пътувания, като например Париж—Лисабон през Мадрид, и ще подобрят свързаността между балтийските столици.

За да постигне тази визия, Комисията предлага четири основни направления на действие:

  • Премахване на трансграничните участъци с недостатъчен капацитет чрез обвързващи срокове, които трябва да бъдат определени до 2027 г., и определяне на варианти за по-високи скорости, включително значително над 250 км/ч, когато това е икономически жизнеспособно.
  • Разработване на координирана стратегия за финансиране, включително стратегически диалог с държавите членки, промишлеността и финансистите, който да доведе до сключването на високоскоростен пакт за железопътния транспорт с цел мобилизиране на необходимите инвестиции.
  • Подобряване на условията за инвестиране в железопътния сектор и железопътните оператори, разработване на иновативни решения и конкурентна дейност, включително чрез по-привлекателна регулаторна среда, чрез подобряване на трансграничните системи за издаване на билети и резервации, подкрепа за пазар на употребявани превозни средства за подвижен състав, ускоряване на внедряването на цифровите системи на ЕС за управление и насърчаване на научноизследователската и развойната дейност и сътрудничеството в областта на мащабируемите решения.
  • Укрепване на управлението на равнище ЕС, изискване управителите на инфраструктура да се координират по отношение на капацитета за трансгранични услуги на дълги разстояния и улесняване на стандартизацията и издаването на разрешения.

Освен по-краткото време за пътуване, планът ще облекчи задръстванията и ще освободи капацитет по конвенционалните линии, като улесни нощните влакове, товарния транспорт и военната мобилност, като същевременно засили конкурентоспособността на Европа в туризма и промишлеността.

Увеличаване на инвестициите във възобновяеми и нисковъглеродни горива

Във втората приета днес инициатива — Плана за инвестиции за устойчив транспорт (ПВИТ) — се определя общ подход за стимулиране на инвестициите във възобновяеми и нисковъглеродни горива с акцент върху въздухоплаването и водния транспорт.

За да се постигнат целите на RefuelEU до 2035 г. ще са необходими около 20 милиона тона устойчиви горива (биогорива и горива на основата на електроенергия). За постигането на тази цел ще са необходими инвестиции в размер на приблизително 100 млрд. евро.

Планът изпраща ясен сигнал на инвеститорите, че целите на Европа остават в сила и че Комисията ще подкрепи прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Чрез ускоряване на вътрешното производство на биологични и небиологични горива Европа може да намали зависимостта си от вносни изкопаеми горива, да повиши конкурентоспособността на своите промишлени отрасли и да поеме водеща роля в прехода към чиста енергия в световен мащаб.

Ключовите инвестиционни мерки, насочени към мобилизиране на най-малко 2.9 милиарда евро чрез инструменти на ЕС до 2027 г., включват:

  • Най-малко 2 милиарда евро за устойчиви алтернативни горива в рамките на InvestEU.
  • 300 милиона евро чрез Европейската водородна банка в подкрепа на водородните горива за въздухоплаването и корабоплаването.
  • 446 милиона евро за проекти за синтетично авиационно гориво и корабно гориво по линия на Фонда за иновации.
  • 133.5 милиона евро за научни изследвания и иновации в областта на горивата в рамките на „Хоризонт Европа“.

В допълнение към тези мерки Комисията и държавите членки се подготвят да стартират пилотен проект накоалицията eSAF Early Movers Coalition до края на 2025 г. с цел мобилизиране на най-малко 500 милиона евро за проекти за синтетично авиационно гориво. Комисията също така ще работи за укрепване на благоприятстващите условия за пазарни инвестиции, за да се преодолее недостигът на инвестиции.

В средносрочен план Комисията ще работи за създаването на механизъм за свързване на производителите и купувачите на горива, който да гарантира сигурност на приходите и да намали инвестиционния риск. Планът също така ще укрепи международните партньорства за разширяване на световното производство на горива и привличане на внос, който отговаря на критериите на ЕС за устойчивост, като същевременно се гарантира лоялна конкуренция за производителите и потребителите от ЕС.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !