На днешната дата преди 120 г. в Ню Йорк е роден Дж. Робърт Опенхаймер – американски физик, теоретик и научен администратор.

Той е директор на Националната лаборатория в Лос Аламос (1943–1945) по време на разработването на атомната бомба, както и директор на Института за напреднали изследвания в Принстън (1947–1966).

Опенхаймер е наричан „бащата на атомната бомба“, а обвинения в нелоялност водят до разследване срещу него и загубата на позицията му като съветник на най-високите ешелони на американското правителство.

Случаят се превръща в спорен въпрос в научния свят заради последиците от него, засягащи политически и морални въпроси, свързани с ролята на учените в управлението.

От къде идва Опенхахймер?

Опенхахймер е син на германски имигрант, който натрупва състояние от внос на текстилни изделия в Ню Йорк. Завършва Харвардския университет през 1925 г., след което заминава за Англия, за да се занимава с изследвания в лабораторията Кавендиш към Кеймбриджкия университет.

Там той получава възможност да си сътрудничи с британската научна общност в усилията ѝ да популяризира каузата на атомните изследвания.

Опенхаймер завършва докторантура в Гьтингенския университета през 1927 г., където се запознава с други видни физици. След кратки посещения в научните центрове в Лайден и Цюрих, той се връща в САЩ, за да преподава физика в Калифорнийския университет - Бъркли и в Калифорнийския технологичен институт.

Тъй като квантовата теория е предложена само няколко години преди това, университетският пост му предоставя отлична възможност да посвети цялата си кариера на нейното изследване и развитие.

Освен това той обучава цяло поколение щатски физици, повлияни в голяма степен от неговите лидерски качества и интелектуална независимост.

Опенхаймер и проектът Манхатън

След като нацистка Германия нахлува в Полша през 1939 г., физиците Алберт Айнщайн, Лео Силард и Юджийн Уигнър предупреждават правителството на САЩ за опасността, заплашваща цялото човечество, ако нацистите първи създадат атомна бомба.

Тогава Опенхаймер започва да търси процеса за отделянето на уран-235 от естествения уран и да определя критичната маса уран, необходима за създаването на такава бомба.

През август 1942 г. щатската армия е натоварена с отговорността да организира усилията на британски и американски учени за намиране на начин за впрягане на атомната енергия за военни цели – проектът Манхатън.

Опенхаймер е инструктиран да създаде и ръководи лаборатория, която да се справи с тази задача. През 1943 г. той се спира на Лос Аламос, в близост до Санта Фе, Ню Мексико.

По неясни причини, през 1942 г. Опенхаймер инициира дискусии с военни агенти по сигурността, които завършват с внушението, че негови приятели и познати са агенти на съветското правителство.

Това води до освобождаването на негов личен приятел от Калифорнийския университет. По време на изслушване срещу него през 1954 г. той описва своя принос към тези дискусии като “тъкан от лъжи.”

Общите усилия на учените в Лос Аламос завършват с взривяването на първата в света атомна бомба на 16 юли 1945 г. в Ню Мексико след капитулацията на Германия. Това е и първият ядрен опит в света, който носи името Тринити.

През октомври същата година Опенхаймер напуска поста си. През 1947 г. той застава начело на Института за напреднали изследвания, а в периода 1947 - 1952 г. заема поста председател на Генералния консултатитвен комитет на Комисията за атомна енергия, която през октомври 1949 г. се противопоставя на разработването на водородната бомба.

Изслушването срещу Опенхаймер

През декември 1953 г. той е информиран за неблагоприятен за него доклад във връзка с военната сигурност и е обвинен във връзки с комунисти в миналото, в забавянето на посочването на имената на съветски агенти и в това, че се противопоставя на разработката на водородната бомба.

При изслушването по сигурността на следващата година е решено, че той е невинен по обвиненията в държавна измяна, но заедно с това му се отнема достъпа до военни тайни. В резултат на това, договорът му като съветник на Комисията за атомна анергия е прекратен.

Опенхаймер става символ в световен мащаб на учен, който, докато се опитва да реши моралните проблеми, които произтичат от научно откритие, става жертва на лов на вещици. Той прекарва последните години от живота си, работейки по идеи за отношенията между науката и обществото.

През 1963 г. президентът на САЩ Линдън Джонсън удостоява Опенхаймер с наградата Енрико Ферми на Комисията за атомна енергия. Ученият се оттегля от Института за напреднали изследвания през 1966 г. и умира от рак на гърлото на следващата година.

През 2014 г. - 60 години след производството срещу него, министерството на енергетиката на САЩ декласифицира пълната стенограма на изслушването.

Филмът на режисьора Кристофър Нолан "Опенхаймер" от 2023 г. с Килиън Мърфи в главната роля се фокусира върху участието на учения в разработването на атомната бомба и събитията, които водят до изслушването срещу него през 1954 г.

Лентата беше наградена с Оскар в седем различни категории, в това число и за Най-добър филм.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !