На днешната дата - 2 декември, отбелязваме една историческа годишнина, която много хора предпочитат да не си спомнят.

В началото на декември 2001 г. иновативната енергийна компания Enron Corporation - любимец на инвеститорите от Уолстрийт с активи на стойност 63.4 милиарда долара, фалира.

Това е най-големият фалит в историята на Съединените американски щати. Някои от ръководителите на корпорацията, включително главния изпълнителен директор и главния финансов директор, попадат в затвора за измами и други финансови престъпления. 

Акционерите завеждат съдебно дело за 40 милиарда долара срещу Enron, а обслужващата го счетоводна компания Arthur Andersen прекратява дейността си, след като губи много от своите клиенти.

Събитието нанася тежък удар върху американския капиталов пазар. По това време повечето инвеститори не виждат перспективата за мащабна финансова измама като реален риск при закупуването на акции на американски публични копмании.

Сривът на Enron предизвиква вълна от сътресения във финансовата система, като правителството въвежда набор от строги регулации за одиторите, счетоводителите и висшия мениджмънт на американските корпорации. 

Историята на Enron

Enron Corporation е създадена през 1985 г. след сливането между Houston Natural Gas Co. и базираната в Омаха, Небраска, InterNorth Inc. След сделката главният изпълнителен директор на Houston Natural Gas Кенет Лей става главен изпълнителен директор на Enron и председател на Съвета на директорите. Лей бързо ребрандира Enron в енергиен търговец и доставчик. 

Дерегулацията на енергийните пазари позволява на компаниите да търгуват с фючърси и Enron веднага се възползва от това. През 1990 г. Лей създава Enron Finance Corp. и назначава Джефри Скилинг, който преди това е консултант на McKinsey & Co., да оглави новата корпорация. 

Скилинг се присъединява към Enron в благоприятен момент. Минималните регулации позволяват на компанията да процъфтява. В края на 90-те години т. нар. "дотком балом" е в разгара си, а борсовите индекси чупят рекорди.
 
Революционните интернет акции са оценени на абсурдни нива и повечето инвеститори и регулатори просто приеват рязкото покачване на цените на акциите като "новото нормално".

Кога започват проблемите?

Един от ранните приноси на Скилинг е прехвърлянето на счетоводството на Enron от традиционния метод за отчитане на историческите разходи към счетоводен метод за пазарна оценка (от англ. "mark to market", или MTM), за който компанията получава официално одобрение на Комисията за ценни книжа и борси в САЩ през 1992 г.

MTM оценява справедливата стойност на активите и пасивите, която може да се променя с времето, и има за цел да предостави реалистична оценка на текущото финансово състояние на дадена институция или компания.

Това е легитимна и широко използвана практика, но в някои случаи може да бъде манипулирана, тъй като не се основава на някаква фактическа цена, а на „справедливата" стойност, която е по-трудна за определяне.

Някои анализатори смятат, че именно въвеждането на MTM е началото на края за Enron, тъй като по същество е позволило на организацията да регистрира приблизителните си очаквани печалби като действителни.

Един от многото неволни участници в скандала с Enron е веригата за видеокасети и DVD-та под наем Blockbuster. През юли 2000 г. Enron Broadband Services и Blockbuster влизат в партньорство, за да навлязат на разрастващия се пазар на видео под наем.

Това е разумен избор, но Enron започва да регистрира очакваните печалби въз основа на очаквания растеж на пазара, което значително "надува" счетоводните показатели. 

Когато "дотком балонът" започва да се пука, Enron решава да изгради високоскоростни широколентови телекомуникационни мрежи. Стотици милиони долари са похарчени за този проект, но в крайна сметка, компанията не реализира почти никаква възвръщаемост.

Когато идва рецесията през 2000 г., Enron има значителна експозиция към най-нестабилните сектори, в резултат на което много доверчиви инвеститори и кредитори се оказват жертви на изчезващата пазарна капитализация на компанията.

Любимецът на Уолстрийт се сгромолясва 

До есента на 2000 г. Enron започвада се разпада под собствената си тежест. Джефри Скилинг продължава да укрива финансовите загуби на компанията, използвайки MTM счетоводство.

То може да работи добре при търговия с ценни книжа, например, но в други случаи значително изкривява реалната финансова картина.  

В случая на Enron, практиката води до схеми, предназначени да скрият загубите и да направят компанията да изглежда по-печеливша, отколкото е в действителност.

За да се справи с нарастващите задължения, главният финансов директор Андрю Фастоу разработва план, чиято цел е да покаже, че компанията е финансово стабилна, въпреки че много от нейните дъщерни дружества губят пари.

Фастоу и други мениджъри на Enron организират схема за използване на задбалансови дружества със специално предназначение (т. нар. SPV), известни също и като предприятия със специално предназначение, за да скрият трупащите се планини от дългове и "токсични" активи.

Enron прехвърля част от своите бързо растящи акции на SPV в замяна на пари в брой. Впоследствие задбалансовото дружество използва акциите за хеджиране* на актив, включен в баланса на Enron. На свой ред, Enron гарантира стойността на SPV, за да намали видимия риск.

Въпреки че целта им е да скрият счетоводните реалности, SPV не са незаконни. Но те се различават от стандартната секюритизация на дълга по няколко начина, част от които се оказват катастрофални.

Една от основните разлики е, че SPV са капитализирани изцяло с акции на Enron. Това директно компрометира способността им да хеджират риска, ако цените на акциите на Enron паднат. 

Също толкова опасна е и втората съществена разлика - "пропускът" на Enron да разкрие конфликти на интереси. Въпреки че компанията съобщава за съществуването на SPV на инвеститорите, тя не влиза в детайли за конкретните сделки между нея и задбалансовите дружества.

Ръководството на Enron вярва, че цената на акциите му ще продължи да се покачва, но в крайна сметка, това не се случва и книжата претърпяват срив. Оценките на SPV също падат, принуждавайки гаранциите на Enron да влязат в сила.

Освен финасовия директор Фастоу, основен играч в скандала с Enron е и счетоводната фирма Arthur Andersen, и партньорът ѝ Дейвид Б. Дънкан, който ръководи сметките на Enron.

Като една от петте най-големи счетоводни фирми в Съединените щати по онова време, Andersen има репутация на високи стандарти и качествено управление на риска.

Но въпреки лошите счетоводни практики на Enron, Arthur Andersen слага своя печат на одобрение, подписвайки корпоративните ѝ отчети в продължение на години.

До април 2001 г. много анализатори и инвеститори започват да поставят под въпрос печалбите и прозрачността на Enron.

До лятото на същата година компанията вече е в състояние на "свободно падане". Лей се пенсионира през февруари, предавайки позицията на главен изпълнителен директор на Скилинг.

През август 2001 г. Скилинг подава оставка като главен изпълнителен директор, посочвайки като основание лични причини. Приблизително по същото време анализаторите започват да понижават рейтинга на Enron и акциите падат до едногодишно дъно.

На 16 октомври 2001 г. компанията отчита първата си тримесечна загуба и затваря едно от своите SPV, което привлича вниманието на регулаторите. 

Няколко дни по-късно Enron сменя администраторите на пенсионния план, като по същество забранява на служителите да продават акциите си за поне 30 дни. Малко след това Комисията по ценните книжа и борсите обявява, че разследва Enron и задбалансовите дружества, създадени от Фастоу, който, междувременно, е уволнен от компанията. 

Освен това Enron преизчислява печалбите си от 1997 г. и регистрира загуби от 591 милиона долара и дългове от 690 милиона до края на 2000 г. Последният удар е нанесен, когато Dynegy се отказва от сделката за сливане с Enron на 28 ноември. 

На 2 декември 2001 г. Enron е подава заявление за банкрут.

Последствията от катастрофата

След като планът за реорганизация на Enron е одобрен от съда по несъстоятелността на САЩ, новият борд на директорите променя името на Enron на Enron Creditors Recovery Corp. Единствената мисия на новата компанията е да реорганизира и ликвидира някои от операциите и активите в полза на кредиторите.

Arthur Andersen е една от първите жертви на гибелта на Enron. През юни 2002 г. счетоводната фирма е призната за виновна за възпрепятстване на правосъдието и за унищожаване на финансовите документи на Enron, с цел да ги скрие от регулаторите.

Присъдата е отменена по-късно при обжалване, но компанията е опозорена от скандала и прекратява дейността си. 

Срещу няколко от ръководителите на Enron също са повдигнати обвинения за търговия с вътрешна информация и измами с ценни книжа. Основателят и бивш главен изпълнителен директор на Enron Кенет Лей е осъден по шест обвинения за измами и четири обвинения за банкови измами.

Преди произнасянето на присъдата той умира от инфаркт в Колорадо. 

Бившият "звезден" финансов директор на Enron Андрю Фастоу се признава за виновен по две обвинения за измама с електронни носители и измама с ценни книжа за улесняване на корупционните бизнес практики на Enron.

В крайна сметка, той сключва сделка за сътрудничество с федералните власти и излежава над пет години в затвора. Освободен е през 2011 г.

Бившият главен изпълнителен директор на Enron Джефри Скилинг получава най-тежката присъда от всички замесени в скандала. През 2006 г. той е осъден за заговор, измама и търговия с вътрешна информация.

Първоначално Скилинг получава присъда от 17 години и половина, но през 2013 г. тя е намалена с 14 години. Като част от новата сделка Скилинг трябва да плати 42 милиона долара на жертвите на измамата на Enron и да спре да оспорва присъдата си. Той излиза от затвора на 22 февруари 2019 г.

Компанията изплаща на кредиторите си повече от 21.7 милиарда долара от 2004 до 2011 г. Последното плащане е извършено през май 2011 г.

Колапсът на Enron и финансовият удар, който компанията нанася на своите акционери и служители, предизвикват създаването на нови разпоредби и законодателство за насърчаване на точността на финансовите отчети за публичните компании.

През юли 2002 г. тогавашният президент Джордж У. Буш подписва закона Сарбейнс-Оксли, който увеличава санкциите за унищожаване, промяна или фабрикуване на финансови отчети и опитите за измама на акционерите.

Скандалът с Enron води и до създаването на други регулации. Освен това Съветът за финансово-счетоводни стандарти значително завишава критериите за етично поведение.

Бордовете на директорите на компаниите станават по-независими, наблюдавайки одиторските компании и са задължени бързо да заменят лошите мениджъри. 

В крайна сметка, фалитът на Enron е демонстрация за това как една от най-бързо развиващите се и иновативни компании е била основавана на масивни счетоводни измами. До ден днешен той остава в историята като най-големия корпоративен фалит в историята на САЩ. 

* хеждиране - терминът идва от английската дума "hedge", която означава плет или ограда. Хеджирането означава извършване на финансова операция на един пазар за намаляване на риска от загуба на друг.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !