През 2023 г. линията на бедност у нас e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство, сочат данни на Националния статистически институт. Под прага на бедност са били 1 325.9 хил. лица, или 20.6% от населението на страната.

В сравнение с предходната година, размерът на линията на бедност нараства с 21.3%, а относителният дял на бедното население намалява с 2.3 процентни пункта.

Данните за 2023 г. показват още, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.6 до 28.5%, или със 7.9 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.3%, или с 24.7 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. Относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (56.8% за 2023 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12.0 процентни пункта по-висок, в сравнение с безработните жени.

През 2023 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 години  нараства спрямо предходната година с 1.7 процентни пункта - до 11.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно, рискът от бедност сред работещите жени е с 2.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 66.5%.

С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над шест пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 3.2%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (55.2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42.8% за 2023 г.).

Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 2.0 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 11.8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Оценка на бедността по етнически признак

През 2023 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 65.0%, а най-нисък - сред самоопределилите се от българската етническа група - 14.3%.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (45.1%), докато при турската и ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите – (съответно 31.8 и 34.0%).

По отношение на безработните лица най-висок е относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група – 30.9%, при 16.3% от турската етническа група и 13.5% от българската етническа група.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите намалява.

Рискът от бедност за хората във възрастовата група 18 - 64 години с начално и без образование е 14 пъти по-висок, в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и над 46 пъти за турската етническа група.

При самоопределилите се като роми - близо три четвърти от лицата с начално и без образование са бедни, а при лицата с висше образование – 22.3% са в риск от бедност.

Материални и социални лишения на домакинствата

През 2023 г. 18.0% от населението живее в тежки материални и социални лишения (ограничения в 7 от 13 показателя), или с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение с 2022 г. Ограниченията, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност.

През 2023 г., ограничения в 7 от 13 показателя имат 12.7% от българската етническа група, 20.6% от турската и 58.3% от ромския етнос.

Домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност

За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на възраст 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни.

До 2020 г. показателят се изчислява за лица на възраст от 18 до 59 години, а от 2021 г. той включва лица на възраст от 18 до 64 години.

Ниската икономическа активност за домакинството се изчислява като съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 - 64 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За лицата, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява към пълно работно време въз основа на отработените часове.

Лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 64 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 64-годишните с изключение на учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтната година.

През 2023 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 231.0 хил. лица на възраст 18 - 64 години, или 6.6% от населението, като спрямо 2022 г. относителният им дял намалява с 1.3 процентни пункта, а делът на мъжете (6.6%) е с 0.1 процентни пункта по-висок от този при жените (6.5%).

Деца в риск от бедност и материални лишения

През 2023 г. 26.9% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1.0 процентен пункт повече спрямо 2022 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 13.6 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2023 г. осем от десет деца (80.3%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност.

Приблизително 19 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Материални лишения при децата

В изследването „Статистика на доходите и условията на живот“ от 2013 г. се събират данни за материалните лишения на децата в домакинството (на възраст между 1 и 15 години). През 2023 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 30.9%, а за 1.6% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Близо една четвърт от децата (25.9%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 22.8%, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. - 19.7%.

През 2023 г. 47.8% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава, в зависимост от етническата принадлежност. През 2023 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e, както следва: 20.6% от българската етническа група, 29.9% от турската етническа група, 77.0% от ромската етническа група и 33.0% от друг етнос.

Нито една потребност (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 0.9% от българската етническа група, за 0.8% от турската етническа група и за 5.3% от ромската етническа група. Около 27.5% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 34.0% от турската етническа група и 74.6% - от ромския етнос.

Бедността в регионален аспект

През 2023 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Видин - съответно 446 и 466 лв., а най-високата - в област София (столица) (990 лв.), следвана от областите Варна (736 лв.), Перник (716 лв.) и Кюстендил (702 лева).

Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Стара Загора - 25.8%, Кюстендил - 24.6%, София (столица) - 22.2%, и Добрич - 22.0%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 7.6%, Смолян - 9.6%, Ямбол - 10.7%, и Шумен - 10.9%.

Линията на бедност за 2023 г. нараства спрямо 2022 г. във всички области, с изключение на Ямбол, където се отчита намаление с 9.5 процентни пункта. С най-голямо нарастване са областите Враца (с 42.5%), Сливен (с 27.7%), Смолян (с 26.8%), Хасково (с 26.2%), Благоевград (с 25.9%) и Шумен (с 25.0%).

През 2023 г. област Смолян е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 7.9%, а с най-високо равнище е област Добрич - 25.1%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност - 6.5%, при 28.3% за областите Кюстендил и Стара Загора.

Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете в областите Търговище, Кюстендил, София (столица), Перник, Плевен и Стара Загора. В четири области - Силистра, Видин, Добрич и Шумен, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при жените.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !