• Новото издание на Рейтинговата система на висшите училища за 2026 г. отчита рекорден ръст на доходите на младите висшисти в България, които достигат средно 1625 евро.
  • Данните показват, че за десетилетие възнагражденията са се утроили, а за последната година ръстът е с над 200 евро.
  • Най-високоплатени остават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“, като магистърската и докторската степен гарантират значително по-добра професионална реализация и по-ниска безработица.

Средният облагаем доход на завършилите висше образование в България през последните пет години достига 1625 евро.

Това показват данните от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2026 г., представена официално днес.

Възнагражденията на младите специалисти са се увеличили близо три пъти в рамките на едно десетилетие – за сравнение, през 2016 г. средният им доход е бил едва 543 евро.

Само за последната година ръстът е с над 200 евро (15%), след като през 2025 г. средната стойност е била 1417 евро.

„Все по-голяма част от младите хора, които завършват висше образование, получават бърза реализация на пазара на труда по специалността си“, коментира министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на данните.

Като положителна тенденция той посочи, че значително по-добра реализация получават студентите, които надграждат обучението си с по-висока образователна степен. По думите му това е допълнителен стимул за младите хора да продължат да се развиват.

Представяне на новото издание на Рейтинговата система на висшите училища за 2026 г.; ©МОН
Представяне на новото издание на Рейтинговата система на висшите училища за 2026 г.; ©МОН

По-висока степен, по-добра реализация

Данните от Рейтинговата система за 2026 г. потвърждават, че по-високото образование води до по-успешна кариера. Близо 86% от завършилите магистърски програми веднага след средно образование работят по призвание или заемат позиция, изискваща висша квалификация.

Този процент при завършилите магистратура след бакалавър е 69%, а при висшистите само с бакалавърска степен спада до 51%.

Най-добра реализация на пазара на труда се наблюдава при завършилите докторски програми – 93% от тях работят на позиции, отговарящи на квалификацията им, а средните им доходи са близо два пъти по-високи от тези на бакалаврите.

Отчита се и рекордно висока заетост. „През 2026 г. само 13% от дипломиралите се през последните 5 години не се осигуряват в страната, а през 2014 г. техният дял е бил 25%“, съобщи изпълнителният директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев.

Безработицата сред завършилите висше образование през последните 5 години е малко над 2%, като сред магистрите този дял е едва около 1%.

Най-ниска е безработицата (под 1%) сред завършилите „Медицина“, „Фармация“, „Военно дело“, „Математика“ и „Дентална медицина“.

Кои специалности и университети носят най-високи доходи?

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ (3747 евро) и „Информатика и компютърни науки“ (2553 евро).

След тях се нареждат специалности като „Национална сигурност“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Енергетика“, „Математика“ и „Обществено здраве“, където доходите надхвърлят 2000 евро.

На ниво конкретни висши училища най-високи доходи получават завършилите:

  • Магистърски програми: „Администрация и управление“ в Американския университет (5591 евро), „Военно дело“ във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ (4913 евро) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (4368 евро).
  • Бакалавърски програми: „Национална сигурност“ в Академията на МВР (3766 евро), „Информатика и компютърни науки“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (3563 евро) и „Военно дело“ във ВВВУ „Георги Бенковски“ (3373 евро).

Класация на университетите и международни тенденции

В общите стандартизирани класации по професионални направления за 2026 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е на първо място в 22 от 29 направления, в които участва.

Техническият университет – София е лидер в 6 направления, а Медицинският университет – София е първи във всичките 5, по които предлага обучение.

СУ „Св. Климент Охридски“ остава и университетът с най-много студенти – 20 205, следван от УНСС (18 486) и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (17 005).

През последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България е нараснал близо два пъти и достига почти 9%. Най-голям е техният дял в направление „Медицина“, където 58% от студентите са от чужбина, което поставя България на лидерска позиция в Европа по този показател.

Георги Стойчев отбеляза и подобрената конкурентоспособност на българското висше образование в международен план.

„В момента за единица време изследователите в българските висши училища създават между два и три пъти повече научни публикации, които са между два и три пъти по-влиятелни в сравнение със ситуацията от преди десетина години“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google