Икономическите данни от българските региони показват, че кризата на пазара на труда и отдръпването на инвестициите, предизвикани от пандемията от COVID-19, вече е забравена. Различните темпове на развитие между отделните области обаче остават, както и техните дългосрочни проблеми. 

Темата коментираха икономистите Петър Ганев, Адриан Николов и Иван Брегов в рубриката Добавена стойност на Института за пазарна икономика в ефира на Дарик радио.  

"Динамиката на пазара на труда е много интересна, тъй като водещите региони, като София, Пловдив и Варна, много бързо се оттласнаха от дъното, докато онези с по-сериозни структурни промени все още остават назад", заяви Адриан Николов. 

По думите на Петър Ганев, разликата в заетостта между най-развитите и най-изостаналите области е около 20 процентни пункта. 

В градове като Монтана, Видин и Силистра не се вижда никаква позитивна динамика в рамките на последното десетилетие, отчитат още анализите на ИПИ. 

В публикуваните от института регионални икономически профили, освен традиционните показатели, като здравеопазване, образование и заетост, са включени и такива като върховенство на закона и работа на съдебната система. 

"Там също се наблюдава интересно развитие. Най-високата престъпност, очаквано, е по морето и в Северозападна България. Любопитно е, че в Бруклин престъпността е 2-3 пъти по-висока от тази в Монтана, например. Особено, когато говорим за по-тежки престъпления", коментира Ганев. 

По отношение на борбата с корупцията на местно ниво обаче още има какво да се желае, коментират експертите на ИПИ. 

"Данните за борбата с корупцията показват, че моделът на децентрализация, въведен през 2018-2019 година, е работил в началото, когато са подадени много сигнали за корупционни практики, След това обаче хората по различни причини губят доверие в местните комисии, вероятно и поради опасения, че самоличността им ще бъде разкрита, и сигналите стихват", коментира Иван Брегов. 

Според него, в бъдеще вероятно ще трябва да се въведе някакъв елемент на централизация, например чрез участие на Националната антикорупционна комисия. 

Проблемите се виждат най-ясно в малките общини, където повечето хора се познават и анонимността на сигналите е проблематична. 

Според Петър Ганев, другите важни изводи от регионалните икономически профили са свързани с понижаването на образователните показатели, от една страна, и подобряването на демографските от друга. 

"За съжаление, въпреки отдавнашното намерение на няколко поредни образователни министерства да се въведе по-обективна система за оценка на качеството на образованието у нас, такава все още липсва. Ние разполагаме само с моментни данни за успехите на учениците в отделните общини. Но ако все пак може да се очертае някаква тенденция, тя не е особено положителна. Най-притеснителното е, че в някои области, като Шумен, Перник, Силистра, Сливен и др., делът на слабите оценки, тоест на учениците, които се провалят на матурите, достига нива от над 30%. Това означава всяко трето дете", заяви Адриан Николов. 

По отношение на демографските процеси, анализът на ИПИ показва, че броят на областите с негативен прираст става все по-малък. Кърджали е един от големите "магнити" за населението, тъй като там годишният прираст е близо 3%, но това е резултат от близостта с Турция и силната трансгранична миграция. 

"Отделно от това, големите икономически центрове с най-развит пазар на труда и най-високи заплати, естествено, привличат и най-много хора", обясни Николов. 


 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !