Дълговите плащания на 50-те най-уязвими на климатичната криза държави са се удвоили от началото на пандемията от коронавирус, а в момента са на най-високите си нива от повече от три десетилетия.

От благотворителната организация Debt Justice казват, че страните, изложени на най-голям риск от това да бъдат засегнати от глобалното затопляне, плащат 15.5% от държавите си приходи на външни кредитори. За сравнение, този дял е бил по-д 8% преди COVID-19 и 4% при най-ниското им ниво през 2010 г.

Новият доклад на благотворителната организация, в който са използвани данни от Световната банка и Международния валутен фонд, посочва, че има спешна нужда от цялостно облекчаване на дълга, така че бедните държави да могат да инвестират в мерки за борба с климатичната криза.

“Рекордно високите нива на дълга смазват способността на най-уязвимите страни да се борят с извънредната климатична криза,” казва Хайди Чоу, изпълнителен директор на Debt Justice.

“Има нужда от бърза и ефективна схема за облекчаване на задълженията, за да може те да бъдат намалени до устойчиви нива.”

При 50-те страни, анализирани в доклада, 38% от външните плащания на лихви са към частни кредитори, 35% към многостранни институции, 14% към Китай и 13% към други правителства.

Два кръга на всеобхватно облекчаване на дълга в края на 90-те години и средата на първото десетилетие на новия век доведоха до рязък спад в дълговото броене на бедните държави, но плащанията нарастваха постоянно през второто десетилетие, преди да скочат след 2020 г.

От Debt Justice посочват няколко причини за новата дългова криза. Едната е, че схемата за временно облекчаване на дълга, договорена от кредиторите в началото на пандемията, приключи и тези дългове сега трябва да бъдат върнати.

Кредитополучателите също така бяха засегнати от повишението на лихвите в световен мащаб от почти нулевите нива през миналото десетилетие. Скъпият щатски долар увеличи относителния размер на плащанията по външния дълг (които са дължими основно в долари).

Днес в Бон започва 10-дневна конференция относно способността на страните да финансират дейността си в областта на климата, в това число чрез климатични финанси и неустойчиви нива на дълг, а от Debt Justice казват, че засегнатата от суша Замбия е пример за това, че са необходими действия.

След продължили 3.5 години преговори правителството на Замбия наскоро сключи сделка за преструктурирането на дълга с някои, но не с всички, свои частни кредитори.

Дълговата сделка на Замбия позволява големи увеличения на плащанията по дълга, ако икономиката на страната се справя по-добре от очакваното, но в нея липсва еквивалентна клауза, която да предвижда намаление на плащанията в случаи на икономически сътресения, като суша.

Съгласно условията по сделката, Замбия ще трябва да плати на 450 млн. долара на облигационери тази година. Според Тим Джоунс от Debt Justice:

“Скандално е, че кредиторите на Замбия са настояли за сделка, в която получават огромни увеличения на плащанията, ако нещата са добре, но не и намаления, ако страната бъде засегната от природни бедствия, като суша. 450-те млн. долара, които ще бъдат платени на облигационерите тази година, са пари, които можеше да бъдат използвани, за да се реагира на това национално бедствие. Освен отмяната на дълга, богатите страни трябва спешно да платят своя дял по отношение на климата, като предоставят адекватно климатично финансиране под формата на безвъзмездна помощ”.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google