Развиващи се държави ще платят рекордните 400 млрд. долара за обслужването на външен дълг през тази година, а близо 50 държави не могат да похарчат парите, от които имат нужда за приспособяване към променящия се климат, без да рискуват да изпаднат в просрочие по дълга си в следващите пет години.
Това сочи доклад на Бостънския университет, публикуван в навечерието на пролетните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.
В доклада е установено, че 47 развиващи се държави биха достигнали прагове на неплатежоспособност по външния дълг, според дефинициите на МВФ, в следващите пет години, ако инвестират необходимите средства за постигането на целите за 2030 г. от Парижкото споразумение за климата.
"Те биха изпаднали в толкова сериозно дългово затруднение, че биха били на прага на неплатежоспособността, предвид настоящата дългова среда, ако се опитат да мобилизират финансиране в подобни мащаби," казва Кевин Галахър, директор на Центъра за глобална политика за развитие на Бостънския университет.
Други 19 държави не разполагат с ликвидността да посрещнат целевите си разходи без помощ, въпреки че няма да доближат праговете за неплатежоспособност.
Докладът призовава за преразглеждане на глобалната финансова инфраструктура, заедно с опрощаването на дългове за изложените на най-голям риск страни, увеличаване на достъпните финанси и кредитни подобрения.

"Трябва да мобилизираме повече капитали и да свалим цената им за страните, ако ще се молим за постигането на тези цели," казва Галахър пред Reuters.
Проектът DRGR представлява сътрудничество между Центъра за глобална политика за развитие на Бостънския университет, Heinrich-Böll-Stiftung, Центъра за устойчиви финанси, SOAS и Лондонския университет.
Докладът на Проект за облекчаване на дълга за екологично и приобщаващо възстановяване (DRGR) също така оказва натиск върху МВФ да промени начина, по който изчислява устойчивостта на дълга.
Ако МВФ опрeдели, че една страна има способността да се справи с дълг, който е прекалено висок, това може да обремени нацията с плащания, които тя не може да си позволи и евентуално да я тласне отново към неплатежоспособност.
Частни кредитори обаче са критикували анализите на МВФ за това, че са прекалено песимистични, вследствие на което те стават обект на голям интерес и носят и политически заряд.
От DRGR казват, че МВФ, който води дългогодишен преглед на анализите, трябва да включва нуждите за климатични разходи, както и буфери за справяне със сътресения - от климатични кризи до пандемии.
"Ако международната общност не действа бързо и единно, за да осигури облекчаване на дълга, където е необходимо, заедно с нова ликвидност, безвъзмездна помощ и финансиране за развитие, разходите за бездействието ще бъдат прекалено високи," се посочва в доклада.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Стара Загора с бюджет от 205 млн. евро за 2026 г.: Къде ще отидат парите
- 21 млн. души потъват в кредити, а лихвите в тази страна стигат 1375%
- Венецуела си иска връщането на 31 тона злато за 4 млрд. евро от Английската банка
- Дългът на САЩ премина 40 трлн. долара, след като се удвои при Тръмп и Байдън
Калкулатори
Най-ново
Производителят на Derby и „Бачково“ инвестира близо 12 млн. евро в нов завод
преди 10 мин7 напитки за повече енергия през деня, които не са класическо кафе
преди 43 минЛидл България сред само 3 ритейлъра в света с платинен статут от Investors in People
преди 1 часНаследството на Доли Партън: Музикална и бизнес империя за 450 млн. долара
преди 1 часСобственикът на OnlyFans получил 700 млн. долара дивидент преди смъртта си
преди 2 часа1.3 млн. българи пътували през второто тримесечие: Колко харчим за почивка у нас и в чужбина
преди 3 часаПрочети още
Кризата на 20-те и капанът на Instagram: Уроци от 7 месеца пътуване из Азия
darik.bgНе Радев извади олигархията от властта! Анализ на Теодор Славев
darik.bgРадев без повече оправдания! Анализ на Милен Любенов
darik.bgЗащо стресът изчерпва тялото повече, отколкото си мислим
9meseca.bg