Водещи асоциации, клъстери и компании, представляващи високотехнологичната икономика на България, се обединяват в нов формат - Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). 

Обединението, в което до момента влизат Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), Българската предприемаческа асоциация (БЕСКО) и Институтът за Агростратегии и иновации, има амбицията да се превърне в пълноправен член на Съвета за тристранно сътрудничество и да работи за ускореното развитие на технологичния сектор у нас. 

Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ и член на Консултативния съвет на БАСКОМ, посочва:

"България и светът се намират на прага на огромни технологични промени, благодарение на т. нар. Пета индустриална революция. Отваря се огромна пропаст между държавите, които се развиват високотехнологично, и останалите. Ние смятаме, че България може да бъде от първите, но за да постигнем тази цел, трябва да работим заедно - работодатели, синдикати и държава". 

По думите му тази стратегия се базира на три основни стълба - достъп до таланти (образование, преквалификация и търсене на професионалисти от други държави, среда (регулации, данъчно-осигурителна система, образователна система и т.н.) и върховенство на закона.

"Тези три неща трябва да се случват едновременно и затова протягаме ръка към всички останали работодателски организации, към синдикатите и към представителите на държавните институции", коментира още Доброслав Димитров. 

Светозар Георгиев, член на УС на БРАИТ и председател на УС на БЕСКО, каза, че приемането на България като пълноправен член на Шенген, еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие трябва да бъде приоритет и то веднага, а не някъде далече в бъдещето. 

"България има с какво да се гордее - първият лицензиран дрон за товарни превози е произведен от двама братя българи, около Земята обикалят наносателити, проектирани и произведени у нас, Мишел Обама и Бийонсе носят чанти, произведени в Пещера, а 4% от световните уебсайтове работят върху инфраструктура, изградена от българска компания". 

По думите му у нас вече има няколко компании с оценка от над 1 млрд. долара, но техният успех не се дължи на целенасочена държавна политика. 

"В доста аспекти България изостава от останалите европейски държави. През последните години бяха направени десетки инвестиции в центрове за данни и други високотехнологични проекти в съседни държави, като Румъния, Гърция, Сърбия и Северна Македония. Те заобикалят страната ни, защото тези инвестиции просто не се насърчават достатъчно". 

Според Светлана Боянова от Института за Агростратегии и иновации, който също се включва в новото обединение, земеделският сектор и у нас, и в Европа е един от най-слабо развитите в технологично отношение.

В същото време, той е изправен пред едни от най-големите предизвикателства - климитачните промени, намаляващите източници на вода, природните бедствия, промяната на търговската картина заради войната в Украйна и липсата на работна ръка. 

"Сега е сезонът на черешите, но те остават по дърветата, защото няма кой да ги бере. И докато в растениевъдството все пак през последните години навлязоха някои технологични нововъведения и възможности за автоматизация, то в животновъдството нещата са много по-зле". 

По думите ѝ компаниите от различните сектори имат нужда от подобно обединение, за да могат да обменят опит и да споделят своите постижения. 

Илия Кръстев, член на УС на БРАИТ и председател на УС на АИБЕСТ, заяви:

"В България изглежда сякаш и като политика, и като икономика сме фокусирани върху миналото, а ситуацията по света се развива с главоломна скорост. Целта на обединението в БРАИТ е да се опитаме да бъдем лидери, а не постоянно да "догонваме" някого. Необходими се политики за изпреварващо развитие и аз смятам, че това е възможно". 

Той каза още, че България трябва да изгради най-добрата образователна система в Европа, ако иска да бъде технологичен лидер.