Как малък румънски град се превърна в Силициевата долина на Източна Европа

Разрастването на Клуж-Напока в сферата на технологиите постави Румъния на световната карта дотолкова, че градът вече е наричан Силициевата долина на Източна Европа.

Как Клуж се превърна в Силициевата долина на Източна Европа?

Клуж-Напока, неофициалната столица на историческата област Трансилвания, преживява истински подем. Ако първата ви асоциация с думата „Трансилвания“ е граф Дракула, това е разбираемо – популярната култура е направила достатъчно, за да поддържа този мит жив. Но днес Клуж е известен с нещо съвсем различно – с бурно развиващия се технологичен сектор.

Като четвъртият по население град в Румъния, Клуж се е превърнал в икономически център, който разполага с 10 университета, 80 000 студенти и над половин милион жители. За да реши обществените предизвикателства и да насърчи устойчивото развитие, градът насочва усилията си към основните двигатели на икономиката – транспорт и мобилност, гражданско участие, енергетика, инфраструктура и достъп до интернет. Целта е една: повишаване качеството на живот на жителите, за да бъдат привлечени най-добрите IT кадри от Европа.

Преди 30 години Клуж е далеч от град, който привлича младите. Напротив, той е място, от което повечето специалисти се опитват да избягат към Букурещ или други големи европейски градове. В онзи период в града има много националистически тенденции, подклаждани от кмет, говорещ унгарски, който не зачита различните хора в общността, а никой бизнес не иска да виреее в подобна среда. Днес 30 години по-късно Клуж е един от най-важните IT центрова в Европа. Но как стигна до тук?

Хората се връщат с капитала

Калин Хинтеа е декан на колежа по Политически, административни и комуникационни науки и един от хората, които променят Клуж. В онова време е съветник на кмета на Клуж, който преди това е бил и премиер.

По време на SEE ITS Summit 2025 в София Хинтеа си спомни времената, в които заварва Клуж без никаква стратегия. И днес експертът казва, че най-пагубното за един кмет е да няма стратегия и да не знае как да я формулира.

“Преди 30 години бюджетът на Клуж беше 70 млн., сега е 1 млрд. Причината затова е че нямаше никаква стратегия”, каза той.

По негови думи изкуството да се създаде стратегия означава фокусиране върху 2-3 проблема сред всичките 25, защото решиш ли няколко след това лавинообразно и постепенно започват да се решават и другите.

Екипът стартира с 4 стратегически цели, като казва, че повече от това, по скоро е неефективно - да подобри качеството на живот, да запази човешкия капитал, да привлече нов човешки капитал (да се привлекат нови хора, тези, които дойдат да обикнат общността), създаване на университети, болници и училища.

“Наскоро завършихме проучване към младото поколение какво привлича компаниите - балансът между работа и личен живот, за моето поколение беше различен - “да се скъсаш от работа”, за да ти се подобри живота. Днес е различно. Младите искат време за себе си и семействата си”, каза Калин Хинтеа.

В Клуж основната трудност се оказва задържането на човешкия капитал. Решение затова е проучване по 100 точки, което се прави всяка година, за да разбере общината кое се харесва на хората и кое не. Обикновено хората се разделят на 27 групи, които се съсредоточават между взаимодействието между хората, животните и средата в града.

Той подчерта, че понякога тези проучвания са необходими, защото много кметове не могат да отделят визията за нуждите на хората от истинските им нужди. Хинтеа дава пример:

“Може ли кучетата в града да се качат на градския автобус? Имаме ли паркове за кучета? Според нас това бяха важни въпроси, но проучванията показват, че не много хора се движат с кучетата си конкретно в този град. Това, което вие си мислите, че е важно, не означава, че е важно за хората”, се обръща той към кметовете, които казват: “Видях това в един европейски град, искам да го направим и при нас.”

“Започнахме да привличаме 1-2 компании, с тях дойдоха хора и така започна лавинообразен ефект и дойдоха още компании и хора”, си спомня Хинтеа. “В началото стратегията беше да привлечем 10 000 експерти, тогава ни се смееха и казваха кой ще дойде от Париж в Клуж, сега са много над 10 000. Замислихме се от какво се нуждаят младите хора - болници, училища, места за спорт, за пазаруване, работатата с администрацията да се случва дигитално и най-вече добри университети."

Сърбия изпреварва България и Румъния по дигитализация, показва нов индекс

“Хората се връщат с капитала”, каза Хинтеа.

Клуж има най-висока концентрация на студенти в страната и е дом на Университета „Бабеш-Боляй“ – водещото висше учебно заведение в Румъния. Университетът има над 43 000 студенти и предлага множество курсове на чужди езици и STEM специалности. Големият брой студенти оформя атмосферата на града – прави я по-жизнена, млада и интелектуално активна.

Според класацията Times Higher Education Университетът „Бабеш-Боляй“ е на 74-то място в света по качество на образованието, като особено силно се представя в показателите за научни изследвания и международна насоченост.

Румъния е напът да представи VLAH – първия си брониран автомобил 4x4

Бум в IT сектора

В момента над 20 000 души работят в IT индустрията на града - около 9% от всички 202 000 IT специалисти в Румъния, а Клуж е дом на около 1 300 IT компании, които се фокусират върху оптимизация на процеси и аутсорсинг услуги.

IT аутсорсингът в Клуж започва още в началото на 2000-те и се развива успешно повече от две десетилетия. Това дългогодишно партньорство с фирми от Запада е помогнало на града да разбере добре бизнес практиките, културните очаквания и стандартите за качество в Северна Америка и Европа.

Компании като Genpact, IBM и Siemens са открили свои R&D центрове в Клуж, което създава работни места и подпомага развитието на местните кадри чрез обучения и менторски програми.

В Клуж най-много IT специалисти са обучени по C# и C++ (над 8 000 за всеки език). Java също е популярна, следвана от .NET, JavaScript, PHP и Python.

Градът развива инициативи за привличане на млади таланти чрез Transylvania Industries Cluster – мрежа, която насърчава иновациите, креативността и споделянето на ресурси между фирми. Така се създава т.нар. „клъстерен ефект“, който повишава конкурентоспособността и привлича инвеститори и рисков капитал, готови да подкрепят перспективни стартъпи.

Днес Клуж е и истински шампион по привличане на европейски средства и тяхното видимо смислено усвояване.

Стартъп хъбовете като двигател на растежа

Клуж е изградил идеална среда за развитие на стартъп общността си, която вече ражда обещаващи проекти. Градът се превръща в инкубатор за технологии, а някои от най-успешните компании включват:

AudioBrief

Платформа, която спестява време, като събира новините според интересите на потребителя, обобщава ги и ги превръща в аудио формат – за слушане на телефона или друго смарт устройство.

Neurolabs

Компания, предлагаща AI решения за търговията на дребно. Чрез дълбоко машинно обучение Neurolabs автоматизира процеси като следене на наличности по рафтовете и самообслужващи каси, без да нарушава съществуващата структура на магазините.

FreshBlood.Health

Създадена през 2017 г., тази общност подкрепя нови стартъпи в здравеопазването. Комбинирайки медицински знания и технологии, тя обединява студенти, млади лекари и софтуерни разработчици за създаване на иновативни решения в медицината.

Cluj Hub

Най-посещаваното коуъркинг пространство в Клуж-Напока, популярно сред фрийлансъри, предприемачи и креативни професионалисти.
Само за последните две години Cluj Hub е домакин на над 1000 събития, включително TEDx, NASA Space App Challenge, CreativeMornings и други международни инициативи.

Днес Клуж-Напока е символ на новото лице на Румъния – иновативна, млада и технологично ориентирана. Градът доказва, че Силициевата долина на Източна Европа вече не е метафора, а реалност.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !