Какви са пречките пред логистичния сектор? Как се променя той и какво е бъдещето му? Отговорът на тези и други въпроси екипът на Darik Business Review потърси от управителя на карго-партнер България Димчо Димчев.

Кой е Димчо Димчев?

Димчо Димчев следва специалностите „Управление на веригата на доставките“ и „Финанси“ във Виенския университет. Започва кариерата си като стажант в австрийски спедиции. Продължава развитието си в отдел „Логистичен инженеринг“ във „Франс Маас“, Холандия.

През 2005 г. се завръща в  България и изпълнява различни функции във „Вектра“ ООД. От 2012 г. е ръководител направление „Логистични решения“ в „Гебрюдер Вайс“. През януари 2020 г. поема управлението на карго-партнер България.

карго-партнер България

Логистичният сектор в глобален мащаб се изправи пред много предизвикателства през последните години. Кои от тях бяха най-трудни за преодоляване? Очаква ли секторът още проблемни години?

Предизвикателства имаше за почти всички сектори от икономиката, но за логистичния бранш, който е призван да свърже всички други сектори, като че ли бяха най-разнообразни. Няма да казвам, че проблемите за нашата индустрия са били тежки, защото именно в разрешаването на проблеми, които за клиентите ни се струват непреодолими, се крие добавената стойност на професионалната логистична услуга.

Ще маркирам някои предизвикателства, които очаквам да присъстват поне в средносрочен план: неочаквани прекъсвания и забавяния, които налагат извънредни доставки и нестандартни маршрути. Последният пример е кризата в Червено море и забавянето на морските превози от и за Азия, а нашето решение е ж. п. или въздушен превоз.

Екологичното устойчиво развитие е едно от големите предизвикателства пред логистиката. Наложително е при нарастващата интензивност на доставките да се намали екологичният отпечатък. Пратките продължават да стават все по-дребни и краят на тази тенденция не се вижда, тъй като двигателят е нуждата на производството от по-бърза реакция и най-вече електронната търговия.

Но малките пратки са по-неефективни от окрупнените и водят до повече замърсяване. Нашата роля като спедитор, който използва превозните средства на подизпълнители, е в „просвещението“ на пазара и предлагането на клиентите на по-екологични решения, като същевременно ги изискваме и от нашите парньори – превозвачи с камиони, авиолинии, корабни линии.

Недостигът на шофьори и изобщо на квалифициран персонал ще се запази. В Европа не достигат половин милион шофьори, а индустрията среща трудности с персонал и за много други дейности. Нашето решение е вътрешнофирменото развитие на хората.

Мотивацията им идва от научаването на нови неща и от предизвикателството да ги прилагат в различни ситуации, като са максимално облекчени от ненужни дейности. Стратегията ни е растежът на компанията да се осъществява не само експанзивно, но най-вече чрез повишаване на ефективността.

Друго засилващо се предизвикателство е политическото. Ще се запази ли в бъдеще свободното движение на стоки, на което се крепи цялата ни икономическа система? Предстои да видим.

Могат ли геополитическото напрежение и атаките в Червено море да доведат до още по-голямо забавяне на товарите в близко бъдеще или дори до евентуално прекъсване на доставките?

Кризата в Червено море е поредното сътресение, сполетяло морския транспорт през последните години, и този път участниците са по-подготвени. Корабните линии, пристанищата и товародателите реагираха по-зряло и засега ефектът e основно в удължените транзитни времена между Европа и Азия заради заобикалянето на Африка.

Видима опасност от цялостно прекъсване на доставките няма, но удължените транзитни времена доведоха до недостиг на места по корабите и на празни контейнери, както и до задръствания в някои азиатски и европейски пристанища.

„Опарените“ от недостига на стока през 2021 и 2022 г. европейски получатели се постараха да подсигурят навременни доставки и това, от своя страна, доведе до изместване на пиковия сезон за пратките по-рано от обичайното, като сега той се открива още през май. Някои компании започнаха да поръчват коледните стоки от пролетта.

За момента алтернативните транспортни модалности, като железопътен и въздушен транспорт, предлагат достатъчно капацитет за спешните доставки, за които морският транспорт стана прекалено бавен.

Очаквате ли ново нарастване на океанските навла и как би се отразило то на логистичния сектор?

Освен по-високите разходи заради по-дългия път около Африка, корабните линии се възползваха от увеличеното търсене, за да въведат допълнителни такси, като PSS (Peak Season Surcharge) и GRI (General Rate Increase).

Според пазарни анализи на специалисти, ако текущата криза в Червено море, повишеното търсене и задръстванията се запазят, моментните офертни цени за най-използваните 40-футови контейнери има възможност да достигнат нива от над 20 000 USD.

За сравнение, по време на пандемията от COVID-19 цените по направление Азия –  Европа достигнаха малко над 14 000 USD. Пазарно проучване сочи, че възползвайки се от актуалната ситуация, линиите са отложили 70% от товарите с дългосрочни ценови споразумения или са ги предоговорили на по-високи цени.

Аз лично не вярвам, че навлата ще надминат тези от времето на COVID пандемията предвид опита и по-внимателното планиране на доставките на получателите. А и линиите ще са по-предпазливи с доверието и благосклонността на най-важните си клиенти и ще внимават да не прекаляват с цените по начина, по който го направиха преди две години.

Какви предизвикателства поставят пред сектора дигитализацията и глобализацията?

За карго-партнер глобализацията отдавна е част от начина ни на работа и е наше основно конкурентно предимство. Заради мрежата ни от офиси и заради пратките на клиентите ни по целия свят сме въвели процеси, с които работим в наистина глобална среда и осигуряваме оптимално транзитно време, разумни разходи и добра информираност на всички по веригата на доставка.

От тази гледна точка, глобализацията и дигитализацията са неразривно свързани – чрез онлайн платформите за управление на наличности и доставки специалистите ни са максимално ефективни и свеждат грешките до минимум.

Естествено, може да се появят непредвидени обстоятелства, затова нашият сектор винаги ще се нуждае от компетентни, знаещи хора, които да управляват проактивно изключенията и да комуникират уверено с клиенти и контрагенти.

Логистичният сектор у нас се развива с бързи темпове. Ще се запазят ли те и през следващите години?

Българската логистична индустрия е свързана с българското производството и търговия, които се развиват все по-динамично. Веригите на доставка се променят, товаропотоците от и за България нарастват и обслужването им ще остане първи приоритет на логистичните компании в страната.

Освен това България е и ще остане логистичен кръстопът между най-развитата част на Европа, Гърция, Турция и Близкия изток. Същевременно, „износът“ на логистични услуги в Западна Европа – най-вече под формата на товарни превози с камиони, като че ли е достигнал своя пик и потенциалът за увеличение е изчерпан.

Затова смятам, че развитието на логистичния сектор ще остане свързано преди всичко с цялостното развитие на България.

Кои са новостите в услугите, които предлагате и с които cargo-partner се гордее най-много? Има ли уникални такива за българския пазар, които ви отличават?

В България предлагаме пълната гама от логистични услуги повече от 20 години и за тази година не въвеждаме качествено нови услуги. Гордеем се с лидерската си позиция на пазара на въздушен транспорт, която успяваме да утвърждаваме повече от десет години.

Именно услугите, свързани с тази модалност, са най-интересни и предизвикателни, напр. пратки, изпратени с куриер, пътуващ на борда на пътнически самолет, превозът на живи животни със самолет, чартърните полети за малки и големи пратки, които осъществяваме по всяко време на денонощието и до всяка точка на света.

Планираме и в бъдеще да наблягаме на личното отношение и близката комуникация с клиентите си и на високото качество на услугите, а това можем да постигнем с най-мотивираните и най-добрите хора.