Когато ChatGPT излезе ударно на сцената през ноември 2022 г., неговите създатели от OpenAI бяха в центъра на глобалния корпоративен интерес.

Но, както обикновено, големите технологични компании успяха да "завземат" и този сегмент. Производителят на чипове Nvidia в момента се съревновава с Microsof за титлата "най-ценна компания в света". 

Подобно на Microsoft, компанията инвестира в разнообразна екосистема от стартиращи фирми, чрез която се надява да укрепи лидерството си. Освен това, и двете са на първите места в списъка, който се наблюдава строго от антимонополните регулатори по света, пише The Economist.

През последните години регулаторите значително засилиха усилията си в опит да намалят влиянието на технологични гиганти. Но в същото време големите играчи от Силициевата долина продължават да налагат доминацията си в своите цифрови "кралства".  

Защо регулаторите действат бързо по отношение на AI?

В исторически план антимонополните разследвания се превръщаха в истински юридически лабиринти. На Върховния съд в САЩ, например, бяха необходими 40 години, за да разпореди отделянето на химическата компания E.I. Du Pont de Nemours от General Motors.

Федералната търговска комисия все още е въвлечена в битка с Meta - социалния медиен гигант, който притежава Facebook, като поводът са придобиванията на Instagram и WhatsApp, извършени съответно преди 12 и 10 години.

Сега обаче, вместо да чакат, докато сделките се сключат, регулаторите искат да са по-пъргави. Основното им безпокойство е дали най-големите фирми в света се опитват да обвържат бизнеса със своите продукти по неконкурентни и нелоялни начини.

А второто е свързано с контрола - дали някои от най-големите инвестиции в генеративния изкуствен интелект са зле прикрити придобивания, предназначени да заобиколят антимонополните съображения.

Nvidia е под лупа на първо място. Наскоро тя попадна в полезрението на Министерството на правосъдието на САЩ, което разследва сигнали, че компанията, че "заключва" потребителите на нейните графични процесори в своя софтуер и че недостигът на процесори на пазара, всъщност, е резултат от антиконкурентно поведение.  

Вниманието, насочено към Microsoft, също остава високо. Федералната търговска комисия в САЩ стартира пазарно проучване на инвестицията на доставчика на софтуер в размер на 13 милиарда долара в OpenAI, което му осигурява 49% дял от печалбата. Под наблюдение е и наемането от Microsoft през март тази година на по-голямата част от персонала на конкурентната на OpenAI компания Inflection.

В светлината на регулаторните "прожектори" напоследък са и други технологични сделки, като инвестициите на Alphabet и Amazon в Anthropic - друг производител на големи езикови модели (LLM - от англ. large language models).

До момента няма много публична информация относно тези антимонополни разследвания, но Британският орган за конкуренция и пазари, която също проучва двете сделки на Microsoft, наскоро публикува проучване на големите езикови модели, което илюстрира основните опасения на регулаторите.

Най-основното от тях е потенциалната роля на няколко технологични гиганта да оформят пазара по начин, който противоречи на конкуренцията. 

В анализа се отбелязва, че Alphabet, Amazon, Apple, Meta, Microsoft и Nvidia са създали повече от 90 партньорства с различни разработчици на LLM от 2019 г. насам, най-вече чрез придобиване на миноритарни дялове.

Британският регулатор изразява загриженост, че те могат да упражнят влияние върху създателите на тези модели чрез предоставяне на критични входни данни, както и да контролират достъпа до потребителите чрез техните платформи. Освен това някои от сделките може да са били структурирани, за да се избегне контрола върху сливанията.

Разследване от горе до долу

В САЩ правителството има подобни опасения, но антимонополните органи не следят само пазара на големи езикови модели. Те разследват цялата екосистема на изкуствения интелект – от процесорите и хардуера в нейната основа до потребителските AI приложения в горната ѝ част. 

В случая със сделката с Inflection на Microsoft регулаторите проучват дали софтуерният гигант не е извършил прикрито придобиване с цел избягване на антитръстов преглед. За Microsoft това изобщо не представлява придобиване, защото това, което е останало от Inflection, продължава да функционира като независима компания, макар и без основните си служители. 

Всичко това е труден терен от гледна точка на юридическа гледна точка. Изграждането на езикови модели е капиталоемко, по подобие на сондажите за нефт.

Изискванията за изчислителна мощност, обеми от информация и човешки опит са такива, че самите създатели на тези модели основателно се обръщат към технологичните гиганти за подкрепа. Те имат достатъчно финансов ресурс, бази данни и облачна инфраструктура, за да подмогнат развитието на тези проекти.

Нещо повече - трудно е да се твърди, че един технологичен гигант може да наложи пълната си власт над всеки AI стартъп. Изпълнителният директор на Microsoft Сатя Надела заяви по отношение на Openai, че фирмата му е "под тях, над тях и около тях“, а когато Openai наскоро обяви партньорство с Apple, която е конкурент на Microsoft, той не беше особено очарован.

Политическите аргументи за регулаторния натиск върху AI индустрията също са сложни. Ако намесата на властите е твърде жестока, критиците ще обвинят антимонополните органи, че задушават американските иновации в полза на техния стратегически съперник в лицето на Китай.

Но, въпреки всичко, вероятно има причини за по-внимателния поглед към индустрията, пише още The Economist. Генеративният изкуствен интелект може да предизвика големи технологични катаклизми, но все още не е ясно по какъв начин.

Ако технологичните гиганти бъдат оставени на произвола на съдбата, те със сигурност ще използват "имперската" си мощ, за да се опитат да обърнат нещата в своя полза. А регулаторите имат задължението да им попречат да нарушат принципите на свободната конкуренция.  

Засега основното предизвикателство пред регулаторните институции е да намерят идеалния баланс, така че да действат достатъчно бързо, но без да предизвикат шокове за бизнеса.