Фобиите приемат най-различни форми – някои хора се страхуват от паяци, а други да летят със самолет. Общото нещо между тях обаче е, че са нелогични.

“Фобията е нелогична реакция на някаква доброкачествена материя,” посочва пред CNBC специалистът по фобии от Лондон Кристофър Пол Джоунс.

“Като човешки същества у нас е примитивно заложено, когато усетим опасност, нашата амигдала да се активизира, след което да направим едно от няколко неща. Най-често да дадем отпор, да бягаме или да замръзнем. Така ние или се ядосваме и удряме нещото, или бягаме от нещото или пък се крием от него”.

Амигдалата е част от мозъка, която обработва емоции, като страх или мотивация.

Този „спусък“ е удобен, когато хората са се биели със саблезъби тигри или ако сме изложени на реална опасност, посочва Джоунс. Фобията обаче е, когато реагираме по този начин на нещо, което не е опасно.

В клиниката си Джоунс е лекувал различни фобии, като страх от вода, височини, микроби, игли и дори страх от провал. Той обяснява, че фобиите се развиват посредством условна реакция, като тази при експеримента с кучето на Павлов.

“Човешките същества правят същото нещо. Най-често при фобиите, в някакъв момент във вашето минало, мозъкът ви е свързал нещо, което се е случило, с опасност. След това, когато се сетите за това нещо отново в бъдеще, то предизвиква онази стара реакция.”

Джоунс публикува книгата “Изправете се срещу страховете си”, в която напътства читателите чрез упражнения, за да им помогне да преодолеят страховете си. Ето три негови съвета:

Предизвикайте възприятието си за обекта

Една много лесна техника да предизвикате фобията си е като мислите за обекта на вашите страхове по-различно, казва Джоунс.

Той го нарича “Ефектът Хари Потър”, визирайки сцена от филма “Хари Потър и стаята на тайните“, в която учениците се изправят срещу страха си и използват магия, за да го трансформират в нещо комедийно.

“Когато мислят за онзи паяк, хората често си го представят много голям и отблизо. Ако си го представяте малък, в черно и бяло или пък че е на кънки, пуши малка пура и танцува, тогава ще се чувствате много различно,” казва Джоунс.

Той предлага да използваме същата техника и за вътрешния диалог, който водим.

Ако в мислите си имате неща, като ‘Боже, сега ще се изплаша’ или ‘Това ще ме накара да подскоча’, или ‘Ами ако се злепоставя?’, си представете този вътрешен диалог с пискливия глас на Мики Маус или на Доналд Дък и това ще отнеме цялата му сила,” казва той.

В дадения момент това ще промени начина, по който възприемате страха, защото той ще изглежда “по-глупав и не толкова реалистичен,” казва Джоунс. 

Прегърнете се

Един от най-простичките начини да се успокоите, когато се сблъскате с източника на вашата фобия, е да се прегърнете, казва Джоунс.

“Ако кръстосате ръце и погалите рамената си сякаш се прегръщате, това води до освобождаването на същите вещества, както когато прегръщате някой друг или някой друг ви прегръща,” обяснява той.

“Това води до освобождаването на хормона окситоцин и други химикали и нещото, което се случва е, че ако правите нещо, което е отпускащо, докато се опитвате да си представите това, от което се страхувате, мозъкът изпитва затруднения да поддържа две емоции едновременно, като по този начин емоцията на страха намалява.”

Препрограмирайте мозъка си

Джоунс се позовава отново на експеримента с кучето на Павлов и казва, че точно както мозъкът може да бъде програмиран да се страхува от нещо, по същия начин може да бъде постигнат и обратният процес, за да се освободи от този страх.

″Ако се връщате към времена, в които сте били наистина щастливи, спокойни или не сте могли да спрете да се смеете и просто си ги представите, а в пика на емоцията правите нещо уникално, като да стискате ръката си в юмрук, по този начин създавате изкуствена реакция за препрограмирането на мозъка като тази на Павлов,” обяснява Джоунс.

Той казва, че след това, ако стиснете юмрук, когато се изправите срещу определен страх, това ще ви върне към тези щастливи спомени и ще отнеме емоционалната интензивност на страха.

“Това са няколко много бързи неща, които можете да направите, за да нарушите този стар модел. Помислите за Reddit или YouTube, където хората вземат филм на ужасите и го превръщат в забавен, като променят музиката и скоростта. Ние можем да правим същото с нещата, които си представяме, с вътрешния ни диалог и с чувствата си”.