Колко често мислите за смъртта?

Мисълта, че повече няма да съществуваме е прекалено болезнена и мрачна за мнозина и често се избягва, но експерт по психология смята, че хората трябва да се изправят лице в лице със страха си от смъртта, за да живеят по-пълноценен живот.

“Най-добрият ми съвет е да се запознаете с това, което наричам математика за смъртността,” казва пред CNBC Джоди Уелман, основател на платформата за подобряване на благосъстоянието Four Thousand Mondays.

“Повечето хора обичат да броят парите си, но какво ще кажете да броим понеделниците си?”

Уелман, която има магистърска степен по приложна положителна психология от Университета на Пенсилвания, наскоро публикува книгата си “Човек умира само веднъж”, която представлява ръководство, имащо за цел да помогне на хората да събудят отново страстта и любопитството си към живота.

Уелман обяснява, че средностатистическият човек преживява около 4 000 понеделника през живота си и съветва хората всяка седмица да проверяват колко понеделника им остават, използвайки калкулатор на нейния уебсайт.

Това има за цел да послужи като напомняне за недостига на време и да накара хората да предприемат действия в своя живот.

Идеята е базирана на концепция, наречена “времеви недостиг,” което означава, че ценим активите, които са временни повече от тези, които са безкрайни, според Уелман.

“Затова трябва наистина трябва да се приспособим към временния характер на нашия живот, защото в противен случай няма да предприемаме действия и просто ще кретаме”.

Повечето хора се примиряват с работа, която не ги удовлетворява и отлагат неща, към които изпитват страст, като онзи урок по тенис или научаването на чужд език, но “по-късно е неуловим момент, който може никога да не дойде,” казва Уелман. Когато си спомните колко дни ви остават, е по-вероятно да резервирате онзи урок по тенис.

“Ако знаете, че ще умрете тази вече, какво би ви се искало да бяхте направили? Може би има възможност да започнете това нещо днес”.

Смъртността може да бъде мотиватор

Идеята, че смъртността може да бъде мотиватор вдъхновява Уелман от много години.

“Абсурдно е, че всички ние полагаме големи усилия, за да успяваме и за да обичаме живота си, но въпреки това всички ние знаем, че животът ни е ограничен“, казва Уелман, допълвайки, че винаги е намирала за очарователно това съпоставяне на много сериозните усилия да харесваме живота си, с това, че един ден просто така може вече да не сме тук.

Тя казва, че смъртта на майка ѝ на 58-годишна възраст е била ключов момент, който я е насърчил да се занимава с тази тема.

“Смятам, че тя почина, съжалявайки за всевъзможни неща, които не е осъществила, като бизнес идеи, които е имала, книги, които е започвала да пише, разкази, които беше написала, но не беше дала за публикуване и всичките тези потенциални мечти. Това беше много тъжно.”

За Уелман това служи като “интуитивен зов за събуждане”, че всеки може да умре рано, но че това човек да умре, несъжалявайки за много неща, може би е предотвратимо.

“Мисля, че можем да се настроим към факта, че всички сме временно тук и да не го възприемаме непременно като нещо ужасно, а да го използваме като искрата, която да ни позволи да продължим с живота си.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !