Погребан дълбоко в австралийска пещера, археолозите са открили доказателства, че аборигенски ритуал вероятно се е предавал от 500 поколения и е оцелял 12 000 години.

Това го прави най-старата известна непрекъсната културна практика в света, сочат данните от ново проучване.

Докато проучват пещерата Клогс, разположена близо до Бучан – малък австралийски град на около 350 километра източно от Мелбърн, изследователите откриват парче дърво, което стърчи от земята.

Те го отрязват и използват въглеродно датиране, за да определят, че е на 12 000 години - от към края на последната ледникова епоха.

„Казахме си: „Уау, какво е това?“, посочва за CNN Бруно Дейвид, професор в Monash Indigenous Studies Centre в Австралия, който е съавтор на изследването.

„Артефакти на 12 000 години не оцеляват в земята толкова дълго. Обикновено те просто се разпадат“.

Учените откриват и друга дървена пръчка, която - макар и с 1000 години по-млада, е удивително подобна. И двете са намазани с животинска или човешка мазнина, открити до миниатюрни огнища. И двете са „леко изгорени“, както е описано в статия на Nature Human Behavior.

Дейвид и колегите му от Monash University са потърсени през 2017 г. от GunaiKurnai Land and Waters Aboriginal Corporation (GLaWAC), която представлява народа ГунайКурнай, за да проучат археологическите доказателства за този ритуал, който преди това е документиран от геолог от 19 век и етнографа Алфред Хауит.

Хауит подробно описва ритуалите, извършвани в пещерата Клогс от могъщи хора от ГунайКурнай, които той нарича „магьосници“ или „знахари“, но които са известни като „мула-мълунг“ сред хората от племето.

Техните ритуали се стремят да навредят на противниците или да излекуват болните, като намерят нещо, принадлежащо на обекта, и го прикрепят към пръчка за хвърляне заедно с човешка или животинска мазнина.

„След това пръчката се забива наклонено в земята пред огъня и се поставя в такава позиция, че малко по малко да пада надолу“, пише Хауит през 1880 г.

Според представители на племето, откритието лесно е можело да бъде пропуснато в пещерата, но „духовете, които все още живеят“ в района, са помогнали на изследователите да го разкрият.

Разкопки, извършени преди 50 години без консултация с ГунайКурнай, разкриват миниатюрните огнища, около които са се съсредоточавали тези ритуали, но изследователите не са анализирали растителния материал - като дървените пръчки, в съществени подробности.

Освен датирането и определянето на употребата на тези пръчки, археолозите също така заключават, че пещерите са били използвани почти изключително като ритуално място, като не откриват никакви доказателства за останки от храна на гръбначни животни там. Това откритие съвпада с етнографията и настоящите познания на ГунайКурнай, добавят археолозите.

„Никъде другаде на Земята няма археологически доказателства за специфична културна практика, проследена толкова назад във времето“, казlа Дейвид.