Световният ден на озоновия слой се отбелязва всяка година на 16 септември. Той е обявен за такъв на 19 декември 1994 г. от Общото събрание на ООН, маркирайки датата през 1987 г., на която е подписан Монреалският протокол за забрана на веществата, които разрушават озоновия слой.

Какво представлява Озоновият слой?

Озоновият слой е общ термин за високата концентрация на озон, наблюдавана в стратосферата на около 15 до 30 км над повърхността на Земята.

Той покрива цялата планета и ни предпазва от слънцето, като абсорбира вредните му ултравиолетови лъчи.

Озоновият слой е открит от френските физици Чарлз Фабри и Анри Буисон през 1913 г. Британският метеоролог Гордън Добсън пък разработва прост спектрофотометър, който позволява да се измерва озона в стратосферата.

Слоят е в състояние да абсорбира максимум 98% от ултравиолетовата светлина, идваща от Слънцето, което предпазва човечеството от здравни проблеми, като изгаряния, катаракти, рак на кожата и други.

Озоновата дупка

През 1985 г. е открита озоновата дупка – област с изключително изчерпан озон, над Антарктика. Изтъняването на озоновия слой се дължи на вещества, известни като хлорфлуорвъглеводороди. Вследствие на подписването на Монреалския протокол, който забранява производството на всякакви химикали, разрушаващи озона, той започва да се възстановява, като се очаква да достигне нивата си отпреди 1980 г. към 2075 г., ако човечеството се придържа към целите, определени в международните договори.

Интересни факти за озоновия слой:

Думата "озон" означава миризлив на гръцки, защото газът има остра миризма, напомняща на хлор. Освежаващият мирис на морския въздух, който хората често смятат за озон, всъщност е диметилсулфид, произведен от гниещи морски водорасли.

Молекулите на хлорфлуорвъглеводородите са много стабилни и могат да издържат до 100 години. За съжаление, това им дава достатъчно време да намерят пътя си до озоновия слой.

Една хлорна молекула от фреон може да унищожи до 100 000 озонови молекули.

Ултравиолетовите лъчи имат лошо въздействие не само върху човека, но и върху природата. Те могат да убият планктона, който е основен източник на храна в хранителната верига на океана.

Разположеният близо до земната повърхност озон може да бъде вреден. Компонент на смога, той може да доведе до дихателни нарушения и болки в гърдите. Той се съдържа в изгорелите газове на автомобили и камиони и се отделя при производството на природен газ.