Активисти предупреждават, че отмяната на политики на Европейския съюз в областта на околната среда набира скорост в рамките на кампания за дерегулация, която шокира наблюдателите с мащаба и скоростта си.

Политиците на ЕС нанесоха няколко критични удара на своята Европейска зелена сделка от края на 2023 г., когато социологическите проучвания показаха значителна промяна надясно преди парламентарните избори през 2024 г.

Екологични организации казват, че темпото се е ускорило в рамките на фокусираната върху конкуренцията програма на новата Европейска комисия.

Най-ярките примери са представените пакети, които разводняват правилата за устойчиво финансиране, някои от които бяха отложени още преди да влязат в сила, и чието допълнителни разводняване държави членки предложиха миналата седмица.

Европейската комисия обеща още мерки за опростяване, за да „облекчи радикално регулаторната тежест“ върху хората и бизнеса.

През първите шест месеца от новия мандат на Европейската комисия ЕС също така отложи с една година закон за спиране на обезлесяването по веригите за доставки, даде на производителите на автомобили две допълнителни години, за да изпълнят целите за замърсяване и понижи статута на защита на вълците.

Екологични неправителствени организации се оказаха в центъра на замразяване на финансирането, което, според тях, подкопава демокрацията.

Политическото напрежение достигна връх тази седмица, след като законът срещу „зеленото промиване“ (greenwashing) беше отхвърлен в последните етапи на преговорите.

Предупрежденията за отстъплението от зелените политики идват на фона на един глобален спад на усилията за намаляване на замърсяването. Във Великобритания правителството се сблъсква с нарастваща политическа съпротива срещу целта си за достигане на нулеви нетни емисии до 2050 г.

В САЩ Доналд Тръмп започна втория си мандат с поредица от атаки срещу екологичните агенции и политики, докато в същото време се стреми да насърчи сектора на изкопаемите горива.

Зелени организации твърдят, че подобни, макар и по-малко сензационни, промени са в ход и в Брюксел, който може да се похвали с едни от най-амбициозните правила за изчистване на замърсяващата икономика.

„Има радикална промяна в политическите приоритети и това се случи далеч преди избирането на Тръмп в САЩ“, казва Марко Контиеро, директор по селскостопанската политика на Greenpeace ЕС.

Смелите зелени политики на изпълнителния орган на ЕС обикновено биват разводнявани, докато преминават през продължителни преговори с други институции. Критиците твърдят, че амбицията сега се губи на върха, а съпротивата се засилва в целия законодателен процес.

След като протестите на фермерите обхванаха Европа миналата година, законодателите и държавите членки почти провалиха закон за възстановяване на природата, който институциите на ЕС вече бяха договорили.

Това беше първият знак за открит бунт срещу Зелената сделка, която дясноцентристкият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен представи през 2019 г. след студентските климатични протести.

„Фактът, че Зелената сделка стана емблематична за първия мандат начело на ЕК на фон дер Лайен, беше посрещнат с изненада от гражданското общество, индустрията и лобистки групи“, каза Контиеро.

„По много подобен начин беше посрещнато и нейното решение да промени радикално подхода си.“

В писма до комисарите през септември фон дер Лайен си постави цели за намаляване на административната тежест с 25% за всички компании и с 35% за малките и средните.

Комисията също така обеща да се бори с мерките, при които държавите членки добавят свои собствени правила, надхвърлящи изискванията на ЕС.

Натискът за намаляване на бюрокрацията се оглавява от Европейската народна партия (ЕНП) - най-голямата група в парламента и политически дом на 10 от 27-те комисари, в това число и на фон дер Лайен. Промяната в тона ѝ все повече води до заемане на страната на крайнодесните сили.

Отмяната на закона срещу „зеленото промиване“ през миналата седмица дойде, след като ЕНП и крайнодесни законодатели поотделно писаха до Европейската комисия с искане за оттегляне на законопроекта. По-късно ЕНП отбеляза оттеглянето на законопроекта като „победа за европейските компании“.

Тиемо Вьолкен, германски евродепутат от лявоцентристката група на Социалдемократите и демократите, който ръководеше преговорите по предложението, заяви:

„Комисията очевидно искаше да изпълни желанията на десницата и това е скандалното. ЕНП отново работи с крайната десница, за да се отърве от досиетата по Зелената сделка, но се преструва, че все още е в центъра и работи с проевропейските демократични сили.“

Комисията заяви, че следва програма за опростяване, а не за дерегулация, и че фокусът ѝ върху конкурентоспособността не противоречи на екологичните цели на Зелената сделка.

Тя също така предложи планове за зелена промишленост, като например Сделката за чиста промишленост, които бяха приветствани като двигател на енергийния преход в ЕС.

Плановете на Комисията отлагат изискванията за корпоративна устойчивост с две години и намаляват броя на компаниите в обхвата им с 80%.

Те също така отлагат правилата за корпоративна надлежна проверка с една година, премахват изискването за провеждане на задълбочени оценки на въздействието, премахват клаузата за гражданска отговорност, която би улеснила съдебен процес срещу компании и изключват около 90% от предприятията от механизма въглеродна корекция по границите. Миналата седмица държави членки предложиха обхватът да се намали още повече.

Политическата подкрепа за екологичните правила е намаляла в няколко от богатите икономики през последната година, въпреки че енергийният преход набира скорост и огромното мнозинство от хората казват, че искат правителствата да намалят замърсяването по-бързо.

Европейският бизнес отдавна се оплаква от сложните правила, които възпрепятстват иновациите и затрудняват конкурирането с чуждестранните компании.

„Зелената сделка често пренебрегваше предизвикателства, като високите разходи за енергия или продължителните и сложни процедури за издаване на разрешителни“, каза Маркус Брайер, генерален директор на индустриалната асоциация BusinessEurope.

„Настоящият фокус върху конкурентоспособността отразява един по-балансиран и прагматичен подход, който по-добре съгласува климатичните цели с икономическите реалности.“

Критици възразяват, че невъзможността за бърз преход към чиста икономика ще застраши икономическия просперитет в средносрочен план, както и ще обремени физическите лица и правителства с разходите за климатичните щети.

Контиеро казва, че ЕС ще бъде „смачкан от по-големи блокове, като САЩ и Китай“, ако продължи да играе по правилата на 20-ти век.

„Инвестирането в Зелената сделка означава отделяне на икономическия растеж от използването на природни ресурси – това беше основният елемент, който имаше ужасно голям смисъл за 21-ви век. Изоставянето на такъв критичен подход ще отнеме конкурентното предимство, което Европа можеше да има.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !