Понякога на най-слънчевите, най-топли и най-релаксиращи места туристите търсят тъмна и студена опасност. Което – заедно със задъхващата красота, бързо изпълваща паметта на телефона, донякъде обяснява популярността на ждрелото Сакликент.

То се намира близо до Тюркоазения бряг на Югозападна Турция - красив участък от Средиземноморието, популярен сред туристите, които обожават бреговете му.

Други пък се впускат във вътрешността на района, където след по-малко от час шофиране се натъкват на едно от големите природни чудеса на страната – висок и тесен отвор в отвесна скала, откъдето се изливат сините води на ледена река, стичаща се от планините Таурус.

С дължина около 18 километра и стени с височина до 300 метра, Сакликент е най-големият каньон в Турция. Разположен в собствен национален парк, той е известен още като Скритата долина или Изгубеният град.

Когато настъпи лятото, той е магнит за туристи на еднодневни екскурзии, които се събират в оживеното му долно течение за забавно плискане в хладните му каскади, крайбрежен кебап, бързо възхищение от стръмните страни на каньона и след това спускане надолу по реката в гумена туба.

Туристиченските агенции предлагат изобилие от еднодневни обиколки до Сакликент с начална точка Анкара, Фетие или Каш и по-малките курорти между тях.

Повечето туристи не се отклоняват от общоприетата пътека. Но тези с жажда за приключения могат да се впуснат в търсене на пропасти, в които малцина са стъпвали. Това не са места за тревожните или непохватните, а за любителите на адреналина.

Висок риск

Никой не твърди, че Сакликент е безопасно място. И преди, и след като влезете в ждрелото, има големи табели, предупреждаващи за опасностите.

„Първите 500 метра от пешеходния маршрут на каньона са подходящи за деца, при условие че са придружени от възрастен. Продължаването по маршрута носи рискове за сигурността,“ гласят предупрежденията.

Дори за възрастните мястото не е шега. Тези, които изминат повече от километър нагоре по реката без водач и подходящо оборудване, „се изправят пред висок риск за безопасността на живота и имуществото си“, пише още на табелите.

И докато подобни знаци пречат на мнозина да изследват района, други несъмнено ги виждат като предизвикателство.

На входа на каньона атмосферата е празнична. След като купят билетите си – на цена по-малко от 2 долара, посетителите преминават през тясна скална пукнатина по дървена пътека, висяща над бурни води. Отгоре се развява гигантско турско знаме.

Мястото скоро се отваря в широк естествен басейн, където от всички страни се спускат водопади. Тук има щандове за храна и напитки, както и маси за пикник, на които хората седят с боси крака в студената река и ръце около чаша горещ турски чай.

Има възхитени възгласи и писъци от онези, които се мотаят наоколо, наслаждавайки се на хладен душ, преди да седнат на слънце, за да изсъхнат. Тълпите се натрупват с напредването на деня. Това е забавно, щастливо място – но само при хубаво време.

„През зимата, когато вали, всичко това е „капут“, казва Салих Демирел - един от гидовете, които помагат на посетителите да изследват по-високите части на Сакликент. Той описва буйни порои, които се разбиват в района за пикник след проливни дъждове.

Поради тази причина районът трябва да се избягва от късна пролет до ранна есен. Дори през летните месеци е препоръчително да проверите прогнозата за времето, тъй като проливните дъждове могат да създадат проблеми - двама души загинаха тук през юли 2014 г. след рядко лятно внезапно наводнение.

Посетителите са призовани да носят каски, които могат да се наемат, но малцина го правят. Подходящите обувки са задължителни и се предлагат и под наем, но всичко, подходящо за катерене по скали и газене през вода и кал, ще свърши работа.

Бушуващи води

От зоната за пикник започва лесна и равна разходка по дъното на каньона, продължаваща на зиг-заг между скалите. Тук-там басейни с вода се използват като кални бани от някои туристи. Други оставят отпечатъци от ръцете си върху скалите, създавайки елементарни произведения на изкуството.

И тук започва да става сложно – и грандиозно. На някои места непрозрачната кална вода достига по-високо ниво, което означава, че единственият път през каньона е да нагазите в нея, без да знаете колко е дълбока. Нищо неподозиращите крака падат в дупки, изпускат се чанти, а децата, кацнали на раменете на родителите си, се вкопчват здраво в тях.

Вече е лесно да разберете защо ви е нужен гидът Демирел - скалните стени и шуртящата навсякъде вода правят приключението достатъчно стресиращо, дори преди да се наложи да пълзите нагоре през водна каскада.

Демирел посочва скрити въжета и предлага помощ по по-стръмните участъци. Той намира безопасни маршрути през водоемите. В крайна сметка, туристите навлизат в нещо, което прилича на голяма пещера, издълбана от титанични сили в продължение на милиони години и осеяна с гигантски камъни.

Напред се вижда дневна светлина, а след последно изкачване по скалите и преминаване през последния плитък басейн, и краят на пътя.

Малък водопад възнаграждава тези, които стигнат дотук, а също и нисък вход на пещера, който подсказва за още приключения - въпреки че е невъзможно да се отиде по-далеч. Горното течение на каньона може да се изследва, но не и от тук.

Отнема около час, за да стигнете до тази точка – пътуване, което понякога е плашещо, но е колкото вълнуващо, толкова и освежаващо. 30-минутната разходка обратно надолу е подобна, с много от същите предизвикателства.

Постепенното завръщане към топлината и слънчевата светлина се усеща като победа, особено когато стигнете до тълпите близо до входа, повечето от които никога няма да разберат истинските тайни на Скритата долина.