Френският президент Еманюел Макрон е на посещение в Сърбия по-малко от пет месеца, след като прие сръбския си колега в Париж. Визитита идва на фона на продължаващите усилия и от страна на ЕС, и на Китай да укрепват икономическите си връзки с Белград. 

Ще може ли обаче Сърбия да поддържа този труден дипломатически баланс?

На първо място в дневния ред на разговорите между френския президент Еманюел Макрон и сръбския му колега Александър Вучич ще бъде достъпът до критични минерали, включително и литий.

"Това е в съответствие с директивите на Европейската комисия и дългосрочната стратегия на ЕС за намаляване на зависимостта от Китай. Проектът за добив на литий Emili във Франция, разработван от компанията Imerys, може да послужи като основа за разговора между двамата президенти", коментира пред Euronews Милан Антониевич, старши научен сътрудник в сръбския Център за външна политика.

Баланс на интересите

Постигането на правилния баланс за Сърбия може да се окаже предизвикателство, тъй като политиците в Белград се стремят да приемат позициите на Макрон и по-дълбоките икономически и политически отношения с ЕС, като същевременно гарантират, че един от основните инвеститори - Китай, също ще остане доволен.

Ключов търговски въпрос в дневния ред както за ЕС, така и за Китай е достъпът до сръбския литий - критична суровина и ключов компонент на батериите, използвани в електрическите превозни средства.

Стратегическата цел за Сърбия е да работи в хармония с Китай и ЕС, без да рискува собствения си прогрес и инвестициите.

Вук Вуксанович, старши изследовател в Белградския център за политика на сигурност, казва пред Euronews, че Белград има увереността, че ще се справи с поддържането на този несигурен баланс. Логиката се свежда до факта, че Пекин е полезен за потока от леснодостъпни заеми и инвестиционен капитал.

"Докато Китай не си постави за цел да стъпи в стратегическите икономически области на Сърбия, като 5G инфраструктурата, отбраната и критичните минерали, например лития, сръбските власти вярват, че могат да поддържат отношения с Пекин, без да се превръщат във враг на ЕС или САЩ“. 

Литиевата сделка на ЕС със Сърбия

Заместник-председателят на Еврокомисията Марош Шефчович и германският канцлер Олаф Шулц подписаха меморандум за разбирателство в Белград миналия месец само дни, след като Белград даде зелена светлина на англо-австралийската минна корпорация Rio Tinto да възобнови разработването на литиеви мини в западната част на страната.

Изпълнителният орган на ЕС каза, че остава „напълно ангажиран“ с партньорството – последното от повече от дузина подписани от Брюксел за намаляване на зависимостта му от Китай.

"Настоящият проект за добив на литий в Сърбия е съобразен с интересите на ЕС, проектът е тясно свързан с Европейския закон за критичните суровини, въведен през март 2023 г.", коментира Димитрие Милич, програмен директор на базирания в Белград мозъчен тръст New Third Way.

"Това привеждане в съответствие беше предвидимо, като се има предвид, че значителна част от сръбския износ и преките чуждестранни инвестиции зависят от европейските вериги за доставки на автомобилната индустрия“, казва още той. 

ЕС ограничава зависимостта си от Китай

Понастоящем 97% от лития, който Европейският съюз използва, е от Китай. През последните десетилетия Поднебесната империя стратегически купува литиеви мини по целия свят, тъй като разполага с огромни мощности за преработка в Китай и държи почти пълен пазарен монопол.

"Наличието на местен източник на литий в Европа би намалило транзакционните разходи за германските автомобилни компании, което прави германските електрически автомобили по-евтини и следователно по-достъпни за европейските клиенти. Още повече, че производството в Сърбия ще включва както добив, така и преработка на литий“, смята консултантът по стратегически комуникации Джордже Трикош.

Никлас Фредерик Поатие, научен сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, също коментира пред Euronews опитите на Сърбия да балансира геополитическите си интереси. Той отбелязва, че Китай е използвал господството си в доставките на критични суровини, включително и редкоземни елементи, срещу Япония в миналото.

"Европа трябва да диверсифицира снабдяването си с литий, за да гарантира, че същото няма да се случи с нейната индустрия за батерии. Рафинирането е особено критично. В идеалния случай Европа би имала широк набор от страни източници за своите доставки. Проектите в Сърбия спомагат за тази цел ", казва още той. 

Достъпът на Китай до сръбския литий

Междувременно, Китай разполага със значителни собствени ресурси от литий, така че не зависи в толкова голяма степен от Сърбия. Въпреки това, по време на последното посещение на китайския лидер Си Дзинпин в Белград, достъпът до сръбските доставки на литий беше една от темите в дневния ред.

В момента Китай притежава много мини и фабрики в Сърбия, включително най-голямата медна мина. Пекин е отпуснал милиарди за пътища, мостове и съоръжения чрез своята инициатива „Един пояс, един път“, която финансира развитието на инфраструктурата.

"Най-големият инвеститор на Rio Tinto е Китай и наскоро влезе в сила споразумение за свободна търговия със страната, което предвижда, че литий може да се изнася за Китай при нулево процентно мито. Така че със сигурност държавата ще се възползва от това“, твърди Джордже Димитров от Центъра за европейска политика в Белград. 

Китайската инвестиция в Сърбия

Според Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN), Китай е инвестирал 32 милиарда евро в региона от 2009 до 2021 г. Само в Сърбия китайските инвестиции са достигнали 10.3 милиарда евро.

Въпреки притока на китайски капитал обаче, ЕС остава водещият икономически партньор със 70% от общите преки чуждестранни инвестиции и 81% от износа на Сърбия, посочва в доклад Европейският парламент.

"Сърбия има предимството да е на път да стане член на ЕС и е тясно свързана с Европейския съюз. Китай също очаква един ден Сърбия да стане член на ЕС, което ще има допълнително значение за китайската икономическа стратегия в региона“, както отбелязва Предраг Биелич, професор по международна търговия в Белградския университет.

Търсенето на литий дава на Сърбия повече лостове

Rio Tinto прогнозира, че пиковото производство на литий в Сърбия може да бъде около 58 000 тона. Това би поставило страната на световната карта, що се отнася до добива и рафинирането на литий, като ще даде на Сърбия повече влияние върху ЕС.

Въпреки това, Вук Вуксанович отбелязва, че взаимозависимостта върви и в двете посоки. 

"Снабдяването на ЕС с литий със сигурност би обвързало Сърбия с Общността в нова верига за доставки, но също така би увеличило зависимостта на ЕС от Сърбия до известна степен“.

Балансът за Сърбия е да изпълни икономическите си обещания както към Китай, така и към ЕС за подпомагане на политическите им цели, без да рискува своите собствени. 

„Сърбия балансира отношенията си с Китай и ЕС по отношение на лития, като съгласува минните си проекти с европейските интереси, но същевременно поддържа силни връзки с Китай. Този подход й позволява да се възползва от инвестициите на ЕС и веригите за доставки на автомобили, като същевременно използва китайското участие в ключови индустрии, като добив и производство на стомана. По този начин страната гарантира максимизиране на икономическите ползи от двете партньорства“, допълва Милич.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !