Какво се случва, след като централните банки вдигнат лихвите?

Инфлацията от месеци насам е сред водещите теми във фокуса на общественото внимание. Повечето водещи централни банки по света вече взеха мерки за нейното ограничаване, а основният инструмент, с който те разполагат за тази цел, са лихвените проценти. 

Какво представлява механизмът за определяне на лихвите и как решенията на централните банкери се отразяват на икономиката? 

В повечето водещи икономики основният мандат на централната банка е да поддържа стабилността на цените. Това е валидно и за Европейската централна банка, която отговаря за паричната политика в еврозоната.

Когато цените се покачват твърде бързо и инфлацията е на по-висока от целевото ниво, заложено от централната банка, повишаването на лихвените проценти помага за нейното успокояване. 

Как обаче става това? 

Лихвените проценти на практика представляват цената на заемането на пари. Затова и някои икономисти обичат да казват, че лихвените проценти са „цената на парите“.

Ако изтеглите заем от банка в размер на 10 000 евро при годишна лихва от 3%, ще трябва да плащате на банката по 300 евро на година под формата на лихви (като допълнение към вноските за погасяване на главницата, както се нарича първоначално отпусната сума). Лихвеният процент, всъщност, е цената, с която банката ви таксува за това, че ви е заела пари.

Обратната зависимост обаче също е валидна - лихвите са парите, които банката плаща върху вашите спестявания, т.е. когато банката „вземе назаем“ пари от вас. Например, ако поставите 1000 евро в спестовната си сметка на депозит при годишна лихва от 2%, в края на годината ще получите 20 евро лихва.

Как централните банки се борят с инфлацията?

Какво се случва, когато лихвените проценти се повишават?

Инфлацията по принцип е нормален механизъм, който съпътства растежа на икономиката. Когато обаче тя стане твърде висока, започва да натоварва потребителите и да намалява реалната покупателна способност на парите.   

В нормални времена, ако инфлацията е твърде висока поради нарастване на търсенето, преследващо твърде малко стоки и услуги, централната банка може да повиши лихвите, за да направи кредитите по-скъпи. Това ще “охлади” икономиката, ще успокои инфлационните очаквания и ще намали ценовите равнища.

Ако пък инфлацията е твърде ниска, какъвто беше случаят в повечето развити икономики до 2021 г., централните банкери могат да намалят лихвите и да направят кредитите по-евтини, за да стимулират инвестициите и търсенето.

Федералният резерв на Съединените щати започна да повишава основния си лихвен процент още през март тази година, като оттогава насам той беше увеличен с общо 300 базинси пункта и в момента е на ниво от 3.25%. Само на последните две заседания на Борда по монетарната политика на американската централна банка лихвите бяха увеличени с рекордни стъпки от 75 базисни пункта, или общо 150 пункта. 

В Европа ЕЦБ отключи цикълът на затягане на монетарната политика по-късно, като първото повишение на лихвите беше предприето през юли тази година. Институцията обаче планира да продължи тази тенденция, докато инфлацията не се върне до целевото ниво от 2%. 

Защо повишаването на лихвите е “нож с две остриета”? 

Както вече стана ясно, повишаването на лихвите един от малкото инструменти, с които централните банкери могат да влияят върху инфлацията. Защо обаче то често се приема с тревога от икономистите и инвеститорите? 

Причината е, че рязкото увеличаване на цената на кредита обикновено се отразява негативно на икономическия растеж. Високите лихви ограничават търсенето и спомагат за успокояването на цените, но в същото време ограничават инвестициите и особено апетита към по-рисковите активи. 

Почти при всички цикли на увеличаване на лихвите в историята се наблюдава известен спад на борсовите индекси. В допълнение към това вноските по кредитите с плаващ лихвен процент, каквито са повечето ипотеки, например, също се увеличават. А това се отразява негативно не само на бизнеса, но и на потребителите, които изплащат подобни заеми. 

Затова много икономисти се притесняват, че ако централните банкери предприемат твърде агресивни мерки за овладяване на инфлацията, могат да предизвикат рецесия. 

Как се определя основният лихвен процент в България?

В България действа системата на т. нар. "валутен борд", което означава, че българската централна банка - БНБ, не може да провежда собствена парична политика. Курсът на лева е фиксиран спрямо еврото, цялото парично обращение е обезпечено със съответното количество резервна валута. 

При това положение равнищата на лихвените проценти по кредитите и депозитите до голяма степен са свързани с тези в еврозоната.

Основният лихвен процент в България се обявява от Българската народна банка на първо число всеки месец и се определя автоматично като средноаритметична стойност на лихвите по сключените в предходния месец сделки с овърнайт депозити на междубанковия пазар. От 1 октомври стойността му е 0.49%, като за първи път от януари 2016 г. е различна от нула. 

Каква е ситуацията в момента?

В настоящата ситуация инфлацията е резултат от няколко съвкупни фактора, сред които са дългогодишните рекордно ниски нива на лихвите по света, проблемите по веригите за доставка, предизвикани от пандемията и, не на последно място - войната в Украйна. 

Цените се увеличиха много поради войната, особено тези на енергията и храните. За много компании е по-трудно да си набавят материалите, компонентите и работниците, от които се нуждаят, което влошава проблемите, свързани с предлагането.

Повишаването на лихвените проценти, само по себе си, няма как да реши всички тези проблеми. По-високите лихвени проценти няма да направят вносната енергия по-евтина, няма да запълнят празни рафтове в супермаркетите или да доставят липсващите чипове  на производителите на автомобили.

Но това, за което могат да помогнат, е да задържат инфлационните очаквания под контрол. Ако хората и фирмите смятат, че високата инфлация ще се задържи за дълъг период от време, работниците вероятно ще поискат по-високи заплати и работодателите на свой ред ще трябва да повишат цените. Това често се нарича “ценова спирала”. 

Централните банкери, в това число и Европейската централна банка, се опитват да направят кредитите по-скъпи и спестяванията по-атрактивни, именно за да предотвратят подобна спирала.

Големият въпрос, който все повече хора си задават, е дали успокояването на инфлацията, поставено като цел от централните банки, ще трябва да бъде платено с цената на рецесия. Отговорът вероятно ще стане ясен най-късно до началото на следващата година. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !