Подводните кабели, навити на огромни макари върху кораб, преди да бъдат положени в морски ров, са ключова част от електрическата мрежа, чийто капацитет трябва да расте заради нарастващото търсене на електроенергия.

В един пролетен ден край гористото крайбрежие на Финландия, на края на дълъг половинкилометров кей е закотвен кораб с дължина 170 метра, закръглен нос и палуба, пълна с тежко оборудване. Корабът се казва "Мона Лиза". Построен наскоро в Румъния за около 30 милиона евро, той е предназначен да играе ключова роля в разширяването и преструктурирането на електроенергийните системи по света.

В рамките на седмица около 130 километра високоволтов кабел се транспортира от фабриката до кораба, където е навит в големи купчини на огромни въртящи се платформи.

Този индустриален комплекс в Пиккала, край Хелзинки, е едно от малкото места в света, където могат да се произвеждат кабели с такава мощност, способни да свързват цели държави и да издържат на суровите условия в океанските дълбини.

Електроенергетиката вече не отрасъл. който се развива бавно. Очаква се през следващите десетилетия потреблението на електричество да нараства стремглаво — от центрове за данни до електромобили. Самата електрическа мрежа също се модернизира и разширява, за да включва нови източници на енергия и да позволява трансгранична търговия.

dbr.bg-image

Подводните маршрути често са предпочитани за пренос между държави или просто за да бъдат кабелите скрити от погледите ни.

Фабриката в Пиккала се управлява от Prysmian – компания със седалище в Милано. Според изпълнителния ѝ директор Масимо Батани търсенето на тези здрави кабели далеч надвишава капацитета на производството.

„Разпродали сме всичко до 2028 г.“, казва Батани в интервю от завода. Поръчките за кабели, които могат да пренасят до 2 гигавата мощност, са скочили от 2 на 17 милиарда евро само за 5 години.

Производство

Производството на такива кабели е сложно и бавно. За да се направят токопроводящите ядра, се усукват до 161 нишки мед или алуминий. В завода кабелите – обикновено с три жила – се обвиват с полипропиленова изолация, после с пластмасово и оловно покритие и накрая се армират с метална обвивка.

Процесът е по-ефективен, когато кабелите висят вертикално, така че производствените линии минават през високи кули, напомнящи средновековни постройки. Заводът във Финландия, където работят около 510 души, наскоро издигна нова кула с височина над 180 метра, с което ще увеличи капацитета си до около 1850 км кабел годишно.

Компанията се сблъсква и с търговски предизвикателства — като 50% мито, наложено от президента Тръмп върху вноса на алуминий и подобно мито за мед, което може да оскъпи продукцията за американския пазар.

Въпреки това Prysmian разчита на силна производствена база в САЩ, където използва основно местна мед.

dbr.bg-image

Защо Финландия? 

Кабелното производство във Финландия има над вековна история – някога кабелите са били полагани върху замръзнали езера с помощта на коне и каруци. Италианската корпорация Pirelli, която по-късно отделя Prysmian, купува завода от Nokia през 2000 г.

„За една нова компания ще е много трудно да влезе на този пазар, без да отдели години за усвояване на сложните производствени техники“, казва Тим Грийн, професор по електроенергийно инженерство в Импириъл Колидж, Лондон.

След като натовари кабела, "Мона Лиза" отплава през Атлантическия океан, за да свърже с мрежата нов вятърен парк край бреговете на Вирджиния.

Когато полага кабел, корабът тегли плуг, който с помощта на водни струи изкопава ров с дълбочина до 5 метра и едновременно полага и заравя кабела. Това го защитава от злополуки като влачени котви или саботажи — проблем, който стана особено актуален след като през миналата година кабел, свързващ Финландия с други балтийски държави, бе прекъснат именно от влачена котва.

Компанията внедрява сензори в кабелите за ранно предупреждение и поддържа кораб за спешни ремонти в готовност, обяснява Раул Хил, изпълнителен вицепрезидент по преноса на енергия в Prysmian.

Дистанционно управлявани машини следят маршрутите. Мощните мотори и навигационната система на кораба позволяват той да остане неподвижен дори при лошо време, което спестява време и разходи.

„Това означава, че не се налага да режем кабела“, казва Валерио Акваота, който управлява флота, дори ако се наложи да останат на едно място няколко дни.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !